Един час без мощност

След инициативата “Lights Out London”, за която наскоро писа Антония, обръщам внимание на подобен призив. Става дума за “Един час без мощност“. В него можем да участваме всички – и макар да не е с показността на потъналия за един час в мрак Лондон, все пак помага за намаляване на разхищението. Това разхищение на енергия, което е в основата на всички екологични проблеми.

Не пренаселеността на големите градове ни е виновна, не са и вредните производства. В основата на промените в климата е нашето лично решение да оставим лампата включена за през нощта, да си купим без нужда мощна кола, да купуваме замърсяващи стоки в замърсяващи опаковки защото “така е модерно”.

Замърсяването на природата с отпадъци и емисии от вредни производства и всички други вреди на свръх-консуматорството са нищо друго освен проявление на нас, консуматорите.

Нека не консумираме за един час, между 12:00 и 13:00 местно време на 1 юли! Един час в компания на приятели и близки, с книга в ръка или на пейка в близкия парк. Не е толкова трудно, но може да е важно да го направим заедно, по едно и също време – за да бъде и то показно, да може да предава послание.

2 thoughts on “Един час без мощност

  1. asktisho

    Екологията е системен проблем, за който трябват системни мерки. Защото Лондон може 4 дена да стои без ток и цяла София десет дена да не си кара колите, но ако някой циганин драсне клечка кибрит в гората, всички лишения отиват на кино, защото последиците върху околната среда ще са катастрофални и замърсяването от един горски пожар не може да се сравнява с токсичните отпадъци на автомобилите дори в един град като София. Икономическият растеж е невъзможен без увеличена консумация на енергийни източници, за съжаление. Винаги съм мислел, че колкото и да убеждаваш хората да си гасят лампите и да пестят вода днес – на прага на катастрофата, когато вече е прекалено късно и остава прекалено малко време, само си хабиш усилията напразно. Екологията е системен проблем и като такъв се нуждае от системни мерки, а не от индивидуални действия, които са спорадични, краткотрайни и с нищожен ефект именно защото са индивидуални и доброволни. Закони трябват и икономически натиск. Ще си купува свръх-мощна кола, ама като направиш акциза да е два пъти колкото колата да видим дали ще си я купи. Пък и да си я, ще имаш два пъти повече пари за екология от обикновеното, нали така?

  2. turin Post author

    Тишо, и прав си, и не съвсем.

    Системен проблем е разбира се и си е така, че най-същностното за икономиката е да се развива. Ако няма развитие на нови пазари, харчене на нови ресурси и увеличаване на парите, няма икономика. Казват го хората, така се учи от дебелите книги. Нищо лошо в крайна сметка. Стига да се прави с мислене.

    Идеята ми е, че едно лично действие няма да оправи нещата, няма самото то да промени начина, системата. Дори сто, хиляда, безброй лични действия пак няма да променят нищо съществено в обективното, освен някоя ненужна статистика.

    Но променят субективното, отношението. Променят това, на което учим децата си. Преди малко те прочетох другаде, където казваш, че всички забелязват действията и посредствеността личи. И аз мисля така, но ми се ще да прилагам това по-мащабно, колкото мащабно мога – целият свят днешен е отговорност на хората. Не на някакво човечество или народ – на всеки лично и изцяло. Отговорност не може да се носи на части.

    И за утрешния ден точно ние ще сме отговорни. Не зная къде и пред какво – важното е осъзнаването на тази бъдеща отговорност днес. И да мога да кажа на сина си кое е правилно, истинно и отговорно. И да поема риска с достатъчно вяра в правотата си.

    Искам да кажа, че света се прави от хората. Не става с ограничения, полиция, данъци и затвори. Става с градене на разбиране. Бавно, но поне става. ;) Как мислиш?

Leave a Reply

Your email address will not be published.