Отглеждане на дете. Колики.

Плачът

Бебешкият плач е нещото, което приковава вниманието ви веднага. Ако се опитвате да се занимавате с нещо друго, например да пишете, четете или говорите с някого, в момента, в който детето ви се разплаче изведнъж забравяте всичко. Забравяте къде точно сте, какво правите и докъде сте стигнали. За половин секунда всички мисли спират и колкото повече усилия полагате да се концентрирате върху нещо странично и различно от детегледането, толкова по-трудно ще ви е при всяко прореваване или измрънкване.

От само себе си ми се появи едно сравнение и като че ли пасва идеално за описание. Когато бебето се разплаче, измрънка недоволно или още повече когато се разреве с глас, мозъкът ви се рестартира. Трябват секунда-две за възвръщане на вниманието, макар то да е вече внимание в условия на стрес. Неприятното е, че когато детето има колики рядко интервалите в плача са достатъчно дълги. Стигат само да се окопити човек, за избърше студената пот от челото и да се опита да си довърши работата.

Така е когато се опитвам да работя край детето. (А аз нямам къде другаде;) Когато се занимавам изцяло с гледането на бебето – успокояване, игри, песни – тогава плачът не е така разбиващ концентрацията, макар да е ясно, че на всеки сърцето се къса когато плаче бебе. Краси също изнемогва понякога.

Коликите

Всички бебета ги имат. Добре де, може би почти съвсем всички. И аз, сигурно и вие сте плакали като малки неколкомесечни бебоци. И сме будили родителите, понякога и сме ги ядосвали с плача си и изтезани от недоспиване сигурно са давали мило и драго, само и само бебето да поспи спокойно няколко часа. Че да поспят и те.

Коликите са пряко свързани с плача, за който казвах. Може би този рестартиращ мозъка плач е точно плачът от колики. Детето се извива, стиска юмруци, цялото зачервено крещи с все сили и разтреперана брадичка.

Самите колики се причиняват от засядане на пяна от газове в червата. Когато процесът е уравновесен и газовете наистина се отделят от обработваната течност, тогава те се изкарват навън с изпръцкване, като част от тях преди това се абсорбира от стените на червата. Но когато мехурчетата с газове са много малки и много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Всички лекарства против колики имат за цел размиването и разграждането на именно тази пяна. Някъде след третия месец процесите се нормализират, сложната система в човешкия чревен тракт заработва изцяло и коликите не се появяват.

Чайове и капки

Малко са нещата, които могат да се направят за успокояване на колики. Наричат тези болки “тримесечни” и явно наистина са си такива – трябва да се изтърпят до около тримесечна възраст. Има всякакви бабешки рецепти за чайове, има и купешки препарати – от билкови чайове до капки против газове.

Повярвайте – всичко зависи от детето, от неговата чувствителност и от начина, по който протича “влизането в ритъм” на червата му. Няма универсално лекарство срещу колики. Ако някой рекламира такова, значи лъже.

Ние опитахме различни лекове с минимален, в най-добрия случай, ефект. Можете да пробвате с отвара от семена на копър, отвара от анасон, чай “Бебезан” (билкова смес от няколко подобни растения), готови чайове на “Хип” и други подобни фирми. В аптеките има цели рафтове с такива илачи – не се шегувам, наистина. И както например при спиртните репеленти против комари и тук няма истинско решение.

Друг вид лекарство са капките от типа на Еспумизан и Саб-симплекс или чужбинското и трудно намираемо Инфакол. Има няколко варианта и няколко търговски имена, но тези са най-известните. Общо казано това са емулсии, които действат изцяло на физичен принцип. Не взаимодействат химически в тялото и се отделят в същия вид, в който са поети. Действието им е такова, че премахват пяната в червата, от която идват коликите. Повърхностното съпротивление на емулсията е такова, че при досег пука миниатюрните мехурчета и така разгражда пяната. Имайте предвид, че тези капки са нож с две остриета – много често запичат детето и после то се мъчи дълго. Както казах, универсално решение няма…

Гушкането

Бебетата нямат още изграден начин за справяне с болка и уплах и често изпадат в паника. Тази им тревожност е като верижна реакция, защото ги фиксира върху болката, оттам се повишава паниката и тревожността. Затова най-добре си гушкайте децата, пейте им, говорете им и ги успокоявайте. Помага.

За колики също така е полезно лекото притискане на коремчето. Например с гушкане или с държане на коляно. И в двете пози се улеснява оригването – а то е много важно, защото погълнатият и неоригнат въздух само засилва коликите. А бебетата постоянно гълтат въздух. Особено ако се хранят с биберон, с лъжичка или ако имат някакви функционални проблеми с гълтането.

А иначе болката от коликите е нетърпимо силна. Затова бебетата така отчаяно реват и искат помощ. Карането и викането няма да ги спре – тях просто много, много ги боли коремчето.

Когато възрастен човек получи колика (случва се, макар и рядко) болката е сравнима с тази при перитонит. Който не знае, перитонитът боли много. Наистина ужасно много.

На смени

Не мога да си представя как сам родител се справя с всичко това. Може би ако помага някоя баба и/или дядо. Може би затова има традиция бабите да са винаги “наблизо”, а и самите те искат да помагат постоянно.

Но колкото и хора да се струпат вкъщи да помагат, винаги най-важното си остава мама и татко да си помагат взаимно. Особено за успокояване, защото бебетата като че ли усещат всяка нервност. Тъй че – гушкайте си бебетата, гушкайте се и вие и просто издръжте три месеца.

Ние сега сме в началото на третия. Стискайте ни палци ;)

10 thoughts on “Отглеждане на дете. Колики.

  1. алекс

    Леле, Ясене, колкото повече чета какво пишеш, толкова повече идеята за деца става по-малко и по-малко привлекателна… Знам всичките теоритични постулати от типа “струва си” и прочее, и при все това…

    Стискам палци и на теб, и на Краси, да мине по-бързо и всичко да се поуспокои по-скоро!

  2. turin Post author

    Алекс, всяко нещо е трудно в някакъв смисъл. Но не съм казал, че не си заслужава – само да видя очите на сина си и нямам никакви съмнения в ценността на всичко. Ако пък и ми се усмихне, се успокоявам веднага, независимо колко дълго е плакал.

    Пиша малко по-реалистично и не завоалирам с редовни клишета, може би защото искам да подкрепя някой родител – например ако е вече без нерви от бебешки плач и се тресе от тревоги за здравето на бебето си, може би ще стига да прочете, че и ние сме били така. И може би повечето родители също са били.

    Тия неща май лесно и бързо се забравят – мами и татковци на порастнали деца не пазят такъв конкретен спомен и могат само да казват с усмивка “ее, ще мине, то нормално това”.

    Много ти благодаря за пожеланията! :) Да, надявам се вече да попремине този период.

    Поздрави и на теб и от името на Краси! :)

  3. lyd

    така е. родителите на пораснали деца вече не си спомняме подробности, но можем да уверим родителите на малки деца, че ще мине :) сигурна съм :)

    а за начина на живот на ясен – работа вкъщи, покрай бебето, колкото и абсурдно да звучи, мисля, че е добър вариант. може да прекъсва работата от време на време, но пък си край детето и не се чудиш отдалеч как е и не си измисляш глупави притеснения, защото го виждаш с очите си. освен това, по този начин детето расте с увереността, че е обичано и закриляно и после ще порасне много по-уверен в себе си и в света човек, много по-оптимистичен. и трето, така се изгражда прекрасна връзка между човешки същества, които по-нататък ще се познават толкова добре, че ще могат да се разбират без думи.

    браво на вас!

  4. turin Post author

    Lyd, мерси за добрите думи ;) Честно казано, на мен ми беше трудно да реша дали да остана на добрата работа, която тъкмо бях започнал няколко месеца преди раждането или да рискувам и да работя вкъщи, като си търся проекти сам.

    Предимството е, както казваш, в това че съм винаги наблизо. Краси щеше да се справя и сама вкъщи през деня – толкова много жени го правят. Но е друго да съм вкъщи – защо да се тормози, тревожи и търпи сама, като мога поне малко и аз да помагам :)

    Другото предимство е, че работя само неща, които ми допадат. Вярно, всяко начало е трудно и успях да платя сметките за изминалия месец в последния ден. У нас фирмите не възприемат работенето от вкъщи – всеки “бизнесмен” иска да те вижда, да му ходиш в офиса, да подписвате хиляди бумаги щом ще работиш отвън. Добре че имам контакти в бранша за по-нормални поръчки ;)

    Та се двоумях дали да препоръчам на читателите ми да си останат вкъщи, когато имат бебета. Защото зная, че е по-лесно да се “избяга” на работа в офиса, жената да остане вкъщи и всеки месец да има сигурни пари.

    Но пък май ценността на това да съм при жена си и сина си вкъщи компенсира трудностите.

  5. haz

    Спомням си един списък с 9 възможни причини за плача на бебетата до трети месец, наречен за удобство колики. Стомашните смущения са само една от тях, така че според мен даването на капки е излишно, освен за успокоение на родителите. С риск да те уплаша, след 3 месец почва ревът заради зъби, който не е по-приятен от това, че причината е ясна;)
    Иначе голямо браво на таткото, останал вкъщи.

  6. turin Post author

    Haz, така си е – макар аз да съм виждал списък за по-малко на брой неща май. Може би различна е била класификацията, не зная. Беше за причините за плач и коликите бяха една от тях. Освен това имаше глад, прегряване, болка от удар, подмокряне, скука.

    Интересното е, че всички тези причини, макар някои да изглеждат “несериозни”, са си на практика еднакво важни.

    Зъбките също явно ще са тревога и изпитание. Дано да има кратък спокоен период преди тях, но това не се знае, а и както казваш причината не успокоява ;)

    При нас имаше допълнителни тревоги с лекари. Може би скоро ще пиша за това, ще видим – а пък и нека пиша за тези неща в минало време ;) Но каквито и да са тревогите, явно не може без тях. И все пак не спирам да се впечатлявам как всички притеснения изчезват за миг като загука или се усмихне. Живот и здраве да е, само си представям как ще е като затупурка из къщи.

  7. Chris

    Ако идеята за колики би могла да разубеди някого да си има деца, явно че не му(и) е време да ги има. Има деца, които минават съвсем без колики. А да не говоря колко е сладък моментът, когато една вечер бебето заспи съвсем спокойно, без плач и мама и татко се чудят какво да си правят свободното време :-))) За поне 1 вечер ще се почувстват толкова щастливи, колкото не са били от месеци.

    И Боряна имаше колики, почти всеки ден. Плачеше по 1-2 часа преди заспиване, точно когато всички бяхме най-изморени. Но от опит мога да кажа, че нищо не помага: нито диета за мама, нито хапчета. Така че няма смисъл да се мъчи детето. Само и правех чай от копърови семки (и аз пиех такъв) и си въобразявах, че помагат. Вече нямаме колики от поне 2 месеца (Боряна е на 4 и половина) и животът е прекрасен!

    Не се притеснявайте за зъбите, понеже те може да минат леко, а и може да се забавят до към 8-9 месец. Така че, не се отчайвайте и не мислете за бъдещи възможни проблеми. Много хора казват “малки деца – малки проблеми”, но все повече и повече родители напоследък ме уверяват, че с порастването на детето са се разбирали все по-добре и по-добре с него. А и аз мисля, че първите седмици са най-страшните – когато още не можеш да разбереш всичките тревоги на дребосъчето. Пожелавам ви успех и кураж!

  8. turin Post author

    Chris, мерси! Всичко най-добро и на вас с Матю и да се радвате около малката Боряна! :) Ще се радвам някой ден да се видим, като наминавате насам, да запознаем мъниците и да си поговорим за нещата около нас ;)

    Знам, че зъбките са следващото изпитание. Дано наистина се позабавят, но то си зависи от детето. Добре ще е ако тръгнат по-късничко, но по-важното е всичко да е наред и с тях.

    Поздрави и на трима ви! :)

  9. Петър

    Пробвал ли си да вземаш някакви средства против колики? Ние ползвахме за колики ето тези какпки http://www.colief-bg.com и ни помогнаха, имаше и други, но не ни свършиха работа.

  10. turin Post author

    Нещата, които съм описал повечето сме ги ползвали, с променлив или направо никакъв успех. Най-често сме давали бебешкия “Еспумизан”, но ефекта не мога да определя, защото може би често е бил по-скоро психологически за нас.

    Истината според мен е, че всичкото това с коликите е различно за всяко отделно бебе и няма универсално магическо хапче, което да ги спира. Бебетата имат колики, това си е. Най-вече кърмачетата, но често и по-нататък се появяват от време на време кратки болки. Причините са различни и като гледам май най-сигурното е просто да се преживеят. Наистина има много хапове и капки — който прецени, че има излишни пари за даване на фармацевтичната индустрия, може да ги купува. ;)

    Не казвам нищо против капките, които препоръчваш — на вас сигурно са помогнали. Само казвам, че няма универсално решение. Мерси за препоръката иначе — може някоя мама или някой татко да намерят точно в твоята препоръка техния си правилен начин. ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.