Говорим за екология. Или може би за нещо много по-мащабно, включващо не само изследването на живия свят, но и на човешката ефективност в него. Действайки в света, човекът го променя. Нима например някой се е съмнявал, че със заниманията ни с екология и с предпазващи еко-проекти не променяме живота, природата, света? В екологията е крайно време да бъде включен като обект на изследване и човекът. “Екологичният” човек дори – този, който прави резерват, за да спаси прелетни птици и обрича на разрушение екосистемите около бъдещата автомагистрала. Който в лаборатории възстановява ДНК на тилацина и птицата додо, когато за производството на електроенергията за тази същата лаборатория всеки ден се издълбава по един декар в открит рудник за лигнитни въглища.
Например.
Тези дни Антония в нейните “Дни” отвори за пореден път темата за контрола и самоконтрола на консуматорството.
Темата е належаща и решенията са много. Затова и няма решение. Когато отговаряме на един въпрос по много различни начини, но отказваме да заемем лична позиция, въпросът продължава да стои. Както има разлика между “теория” и “хипотеза”. Някои казват “има различни теории по въпроса”. Никога няма различни теории – теорията винаги е една. Тезата е една, всичко друго е набор от малки, недокрай доказани тези – “хипо”-тези.
Днес светът се променя много по-бързо, отколкото физически можем да издържаме. Не говоря за социални промени – с тях сме свикнали, днешният човек е на “ти” с постмодерното социално, което никога не застива в традиция и все “изненадва”. Дори не можем да живеем вече без социалните предизвикателства.
Става дума за физическите промени. Промените в жизнената ни среда, но отново разбирани физически, не социално. Климатът се променя със скорост, която поне съвременният човек не е виждал. Може да е имало големи климатични промени преди десетки хиляди години, когато хората са започвали бавното заселване на Земята, но откакто сме се установили, откакто господстваме биологично не е имало промени на климата с такава ужасяваща бързина.
Не говоря за сравнително малка промяна, като изчезването на десетина вида птици или на избиването на бизоните или тасманийските вълци. Свикнали сме с това – просто поставяме описанието на вида в “червената книга” и продължаваме напред с промишлената революция. Ако някой вид пък изчезне съвсем – чудо голямо, нали има толкова много по света. А пък насекомите например са ужасно, ужасно много – най-различни видове гадинки. Така че за нас не е проблем да няма някакви изчанчени птици от някой далечен остров. Има други, а пък и в джунглите нали казват, че имало много още неоткрити видове. Тъй че можем да се успокоим.
Като се замисля, лошото на промишлената революция е само едно и то е, че доста се е застъпила с постмодерна. И защото в постмодерността има една стряскаща, но и очароваща съвременния човек особеност – да “няма излизане”, затова и никога не можем да избягаме от революционното в промишлеността. Постмодернът носи в себе си способността да се въртиш в кръг и всеки път да намираш нещо ново и нова причина да продължаваш да се въртиш в кръг. “Въртенето в кръг” в постмодерна е развито до такава степен, че се привижда дори като движение по спирала и така се оправдава. Затова са възможни например явните диктаторски режими във време, което вече е разсъждавало върху свободата, личната воля, справедливостта. Възможно е да се излъчва “наживо” по телевизията свръх-технологична война с държава, която не само че не е свързана с терористични атентати, не само че няма оръжия за масово унищожение, ами е била светска и в някаква степен “западна” културно.
Въпросът е как може отделният човек да противостои на общите процеси на “вървене в кръг”. Защото друго отличително за постмодерна е и голямата роля на отделния човек. Не на “гениалния водач”, а на случайния отделен човек, който се включва заради отделния случай. Как може всеки от нас да помогне за забавянето на промените във физическия свят? Промени, които, ако продължават със същата или близка скорост, съвсем закономерно ще доведат до физическо изчезване на биологичния ни вид.
Всеки може да помогне да се нормализират промените в климата. Като не унищожава тревни площи, като не използва автомобила си, когато може да походи малко пеша, като събира отпадъците си разделно и ако не може да ги изхвърля разделно, то поне предава хартията на вторични суровини. Като спестява електроенергия – не защото сметката му ще бъде по-малка, а защото така ще забави поне малко унищожаването на плодородни земи от ТЕЦ-овете в “Марица-Изток”. Като опитва да пести хартия във всеки възможен случай и не унищожава без нужда салфетки, амбалажна хартия, офисни консумативи – не защото ще му струва по-евтино, а защото ще намали поне малко изсичането на горите…
Като казва на познатите си наживо и на непознатите си в мрежата как могат да помогнат на света. Как могат да променят света… да спасят света. Защото ако утре изчезнем, няма да има кой да ни впише в “червена книга” и да продължи работната си седмица.