Време за колело

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена – пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда – или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) – или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим – целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша – при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно – мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре – ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво – като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де – откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!

Leave a Reply

Your email address will not be published.