Защо “Труд” не съществува

Ще спомена само веднъж още името на издателство “Труд”. Както всички други издателски къщи, и тази не заслужава по-обстойно разглеждане. Не заслужава да се споменава в един и същ параграф с думи като “просвета”, “читалище”, “култура”, “грамотност”, “наследство”. Не заслужава и статии в блоговете. Това е издателство, което само ден-два след фиаското на НСБОП със заканите към потребителите на Интернет си позволява да търси издателските си права върху български и преводни класики.

Да, издателството сигурно наистина има пълните издателски (т.нар. “авторски”) права върху преводите на Ярослав Хашек, Артър Конан Дойл, Марк Твен, както и върху творбите на Ангел Каралийчев и Елин Пелин. Сигурно наистина имат много основателна причина да не преиздават редовно тези творби и да не даряват на читалищата и библиотеките из страната безплатни копия. Сигурно има и някаква много основателна причина и в столичните библиотеки дори трудно да се намират безценните публикации на видното въпросно издателство. Сигурно колкото са по-нови, по-пресни изданията, са толкова и по-трудни за превозване до читалищата, на които издателството силно желае да дари литература. Да, може и така да е… но не ми се вярва.

Сигурно в издателството също така знаят много добре, че сайта, който атакуват, bezmonitor.com, е ориентиран основно към незрящата публика. В него се публикува съдържанието на въпросните произведения (а и много друго съдържание, върху което никое издателство няма права) по начин и във форма, която го прави достъпно за незрящите хора. Всеки с такъв недъг и компютър до себе си може да се впусне в приключенията на световната и родна литературна класика, да обсъжда с други хора текстовете като използва софтуерен екранен четец. И наистина е възможно част от тази литература да е с пълни права за издаване, запазени от монополиста – гореспоменатото издателство. Но какво от това?

Има нарушение на закона, да. Но пак питам — какво от това? Нима издателството намира изобщо начин да доближава безценните си хартиени копия до незрящата публика? Може би всички тези книги имат издания в брайлово писмо? И също така ги има в книжарниците? О, сигурно са дарени в много от читалищата и библиотеките в страната? Ако е така наистина, моите извинения!

Аз силно се съмнявам, че въпросното монополно издателство изобщо има грижата за незрящите си читатели. И че изобщо има представа кой точно сайт акатува със заканите си.

Винаги има начин нещата да бъдат оставени и проблемът да утихне. Но има и начин монополистите в издателския бизнес, които са основна причина изобщо за съществуването на законите за авторско право, да започнат да изчезват. И да изчезне абсурдният, но легален начин за отказ на достъп до общо културно наследство, наречен “пълни права запазени”. Начинът е да спрем да купуваме изданията на тези безсърдечни, бездушни фирми.

Та защо всъщност това издателство вече да не съществува, както твърдя в заглавието? Ами просто защото вече няма да го забелязвам. Истинското бъдеще на споделянето на информация е разпространението в Интернет. Издателският бизнес е крайно време да бъде бойкотиран. Аз вече винаги ще избягвам продуктите на това издателство. И на другите, но най-вече на това.

А вие?

 

—-
Повече по темата в статии от:
Григор, Дончо, Йовко, Алекс, Антоний

Разбира се, че става дума за роптаене на издателя заради запазените права върху преводите. Но това не прави просташката им “акция” по-малко цинична. Видяла жабата, че подковат коня… и решила и тя като НСБОП…
—-
Още статии по темата:
Дафчо, Симион, LeeAnn, Таня, Тиндор, Cheap Thrills, Element, Пейо
—-
Още статии по темата:
Силвина, Владо Герджиков, Ила, Владо Георгиев
—-
Още статии по темата:
NeeAnn, NeeAnn (2), Милен Панков

Блог, посветен на проблема – protest.bloghub.org
—-
Още статии по темата:
Element (2), Виктор, Явор, Тери, Григор (2), Григор (3, отговорът на “Труд”), Григор (4), NeeAnn (3), Владо Герджиков (2), LeeAnn (2), Таня (2), Таня (3), Таня (4)

Leave a Reply

Your email address will not be published.