Властта и придворните писатели

Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев

16 thoughts on “Властта и придворните писатели

  1. Ирина Марудина

    Това ми напомня случая със “Тютюн” на Димитър Димов – това бе първата книга, за която научих, че в резултат на критика се е наложило не да бъде поорязана за да бъде публикувана, а обратното – да увеличи размера си при това с масивните 250 страници!

    Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои

    Източник : Уикипедия : Димитър Димов

  2. Аquarius

    Да си пишат, кой ги слуша. Впрочем можеш и ти да пишеш, и е по-вероятно да си по слушан :)

    Едно време, като за пръв път въведоха сигмите ме кефеха, понеже бяха единствените, които бяха достатъчно ненормални за да се заяждат с мутри. Де що видеха тревопасно конфискуваха тревата, която, ако може да се вярва на легендата сами после си изпафквали преди да се метнат обратно на моторите. Оттогава обаче изтече бая вода и не ги знам дали са същите или не са.

    Сега се чуват само неща (слухове, може би) от сорта на:
    Един хубав ден един тъп милиционер си пиел бирата с няколко мутри, една кола спряла на улицата и слязло някво момче. Милиционера веднага скочил и му казал че там не може да се спира. Момчето посочило, че само за момент спира за да вземе някъв приятел, и че освен това няма знак “забранено спирането”. Отишли да проверят – и наистина – нямало знак. Милиционера се ядосал, и започнал да бие шамари на момчето. Няколкото мутри, за да не останат по-назад също се включили.
    Хубаво обаче момчето се оказало син на шефа на комисията по досиетата..ииии..работата станала мнооого дебела за тъпия милиционер.

  3. Templara

    Поздравления за горния текст. За наш ужас такива ПР-похвати се изпозват усилено и от правителството на САЩ. Разликата е в ефективността на полицията и поемането на отговорност. Там, в САЩ, а и в т.нар. нормални държави, не е възможно да става по едно поръчково убийство на всеки 13 дни в продължение на години и да няма дори заподозрян, а министърът да стои и да се кефи цинично.

    Съжалявам уважаемите служители на МВР, които в момента четат това, но тази истина е тежка и за сметка на това, продължителна.

  4. lyd

    ми че то и ние можем да напишем туй-онуй за полицията :) да обявим и награди освен :)

  5. turin Post author

    Тъжно е всичко това, защото хаби излишно ресурси. Да, най-вероятно тези поръчкови текстове няма да имат ефекта на истинска тоталитарна пропаганда, но комай само естествената свобода в мрежата ги спира.

    Това е добре, защото във времето на Интернет истинска свръх-власт не е възможна. Или е възможна, но явно трябва да е от нов тип, прикрита.

    Но и не е добре и е тъжно, защото годинките си отминават, никой от нас не става по-млад, а институциите си стоят унесени в някакъв техен си танц на “прехода”. Хаби се всякакъв ресурс – време, младост, ентусиазъм, дори желание човек да си гради живота тук и да се бори с всякакви глупости… вместо да иде другаде, където не хабят така с лека ръка времето и… “прехода”.

    А няма нито една институция или бранш, дето да е “преходил”. Всичко е в “състояние на преход”. Демек – “абе нищо не се прави, ама вие чакайте… и гласувайте”.

  6. lyd

    ами не го мисли толкова този полицейски PR. гледай си работата, детенцето, жената :) всеки като си върши добре работата и се грижи за някого, светът върви на по-добре :)

  7. turin Post author

    Lyd, и права си, и не съвсем ;) Да си гледам живота — ама не е така просто. Миналата година в квартала се гърмяха. Посред бял ден, край сладкарница, в която обикновено е пълно с деца. Е как човек да пусне детето си на сладкарница?!?

    Казаха, било еди-какво си между еди-какви си хора и… абе важното било, че нямало пострадали. Телевизията пошумя точно половин ден и се зае с по-важните пресконференции и интервюта с дупетати… тъй де, депутати.

    Мине се не мине вечер и някъде по-надалеч се чуват гърмежи като от пистолети. Малко по-различни са от пиратките, а то и с пиратки е пълно. Какво става? Никой не ти казва – абе нали нищо не е станало, едва ли не не е важно.

    Ама да оставим гърмежите и разните показни разстрели в центъра. Повечето бяха посред бял ден на оживени места… Ама да оставим тях.

    Училищата (да оставим и това, че темата дълга и болезнена), болниците, даже дупките в асфалта… Сега са се захванали гледам на доста места да “кърпят”. И как кърпят идиотите — изрежат набързо, не почистят добре, нахвърлят отгоре асфалта и той след точно два месеца е пак на дупки. А, и което им “остане” го насипват с лопати на купчинки по тротоара. Ей това не го разбирам — пълно е с купчинки, които засъхват и се втвърдяват.

    Некадърност и безхаберие… Аз си знам колко ми коства да не напиша и аз като някои други “майната ви, заминавам”.

  8. turin Post author

    Дълго казах, извинявай — идеята беше, че всичката Мара втасала, та сега и силово да се управлява силова структура. Навсякъде по света демилитаризират и демократизират полицията, а ние слагаме за кметове полицаи и имаме министър с тоталитарен подход…

    Но си права де, разбирам — наистина ако всеки си върши работата, или поне се опитва, нещата ще вървят на добре ;)

  9. dzver

    СБП и СБЖ са дискредитирани ченгесарски институции. Не вярвам да има писател, който да стои зад споразумението и да вземе да пише хвалебствие за Румен 5.

  10. Svetlio Blyahoff

    Даам… тази държава започва все повече да не ми харесва. Всичките ни управляващи се излагат като кифладжии, а на всичкото отгоре всеки от тях си е намерил по една вярна агитка, която да им ръкопляска и вече нищо друго не ги интересува. А тези “поети” и “писатели”, на които ще им плащат за да “творят” изкувство са най-неартистичните и лишени от разум същества ако питате мен. Как така някой ще ти заръча да се вдъхновиш по негов адрес ? Още повече пък по адрес на милицията (упс, така де, разбрахме се :)). Защо не вземат да направят по-добре едно реалити или да сложат камери на колите и да излъчват от тях, така ще се види каква я вършат по цял ден, а не да плащат на някви сульовци да лъжат по техен адрес.

    А колкото до тоталитаризма – където е текло, пак ще тече! :(

    Пенсионерите ще избират червени правителства, а младите ще ги свалят. Това обаче си е наша грешка!

  11. бачо киро

    тече нещо подвижно, а комунистическата носталгия по родовообщиния строй е блато. и на цвят, и на аромат. защо очакваме от демагози да се държат като нормални бре? полицията служи и защитава, но милицията е друго – милицията пази чиновниците от народа. правилно казваше ангел ангелов (джендема) преди двадесет години:

    “…изглежда е приятно някому
    да мачка човешки души
    от тях да си прави руйно вино
    и да го пие в хладни мази…”

    цитирам го днес, защото вече втори мандат тук пълзи рекомунизация – а това значи край на свободния полет. обратното (декомунизацията) води до разцвет – примери от последните сто години дал господ, например иракчаните – след ефективното отстраняване на социализма от власт с ракети ги обстрелваха, и те пак гласуваха за собствена конституция, защото искаха да си върнат държавата обратно. чили днес е най-преуспяващата държава на южна америка, а бяха на ръба на водопада при управлението на комуниста алиенде и хората се убиваха в гръб за парче хляб. след 1945та половин германия беше освободена от социализма и стана първата икономическа сила на континента за двадесет години – много преди своите победители, особено социалистическо-комунистическите. а у нас най-премълчаваният факт е кой е донесъл най-високия икономически растеж за последните шестдесет години – това е антикомунистически и пробългарски настроеният министър-председател, когото особено внимателно очернят всичките глашатаи на светлото минало. онзи, който върна земите на българите, а не ги ограби както назначения след него. и никакви пропагандистки крясъци не могат да потулят това, всичко е записано в един многостранен и обективен справочник – the world book of facts, него кривокраки чекисти с мъженствени фамилии не могат да цензурират, защото е на свободна земя и се поддържа от свободни хора.
    и още веднъж словото на джендема:

    “…бе я поглей
    май облак зрей
    му духни
    го махни…”

    така и ние можем да им духнем под опашките на ретро-комунистите, за да не цапат святата земя на святата ни родина, и отново да имаме наша си държава.

  12. turin Post author

    бачо киро, това е цяла статия, не реплика :) С някои от нещата, които казваш съм съгласен, с други — не. Например не зная кой точно “велик” министър имаш предвид, нещо не мога да се сетя, но няма значение.

    Да намалим малко афекта и да се придържаме към темата. Комунистите са направили безброй бели по целия свят, съгласен съм — но не искам да зачекваме тази тема. Аз писах с лека ирония и с вяра, че нещата не са чак такива, че проблемите днес се дължат повече на неразбиране и некомпетентност, отколкото на мащабни престъпления с държавата. Каквито са правили на много места в миналото.

    Не искам да има такъв тежък песимизъм от тези страници.

  13. бачо киро

    да внимавам какво пиша значи. слушам. и на мишел му казаха да внимава какво пише. понеже казва нещата каквито са, а не каквито биха били интересни или розовозахарни. изцяло по темата е това, че при комунистите има отрицателен подбор – издигат се само най-некадърните и най-безотговорните, а свестните отиват за храна на свинете в лагерите на смъртта. да, не ми е за първи път да ме редактират заради “тежкия песимизъм” – почти същото ми казаха и от радио дарик, когато изразих мъката си след убийството на български свещеник пак по заповед и пак от партийните секретари. а през деветдесета година ми режеха редовно телефонните жици, и пак успявах да пращам неизкривена информация за времето преди и около изборите – първите избори след рухването на комунизма. във фидонет против мен плюеше единствено платеният служител на мултигруп, и никога не му отговорих. после се нагледах как неговите господари говорят за прехода, ама недоизказват че преходът е от пълно заробване към свободна инициатива, защото при цялостно изговаряне веднага им лъсват голите гърбове – комунисти не могат да построят гражданското общество, или както му викаме, нов шантан със стари шантонерки не става. и понеже дървото се превива докато е младо, ще продължа да казвам нещата каквито са. а всеки, който иска, може да изтрива неудобното. ето и оптимистичният край, отново словото на джендема:

    “…ето ги русалките
    пляскат със опашките
    водно колело
    не били русалките
    най-били руснаците
    водно колело…”

    да, има светлина в по-далечния край на тунела. и само закоравелите песимисти знаят, че в тунелите свети единствено идващият срещу нас влак.

  14. turin Post author

    Да, да внимаваш — и ще слушаш. Сравняваш ме с полицаите, които сплашваха Мишел?!? Това е лично пространство, значи аз задавам темите. Ако искаш, направи си сайт и си пиши.

    Не искам да се конфронтирам на тема антикомунизъм, защото аз самият съм антикомунист.

    Но пак казвам — това е личното ми пространство и аз определям тона и темите. Не е цензура, разбираш надявам се — така е в блоговете. Това не е фидонет, нито е форум, нито е irc.

Leave a Reply

Your email address will not be published.