Цветница вкъщи

Не ходих никъде тази Цветница, а и никой не дойде. Не че съм чакал с притаен дъх, но нали казват, че на имен ден не се кани. Е, как да поканиш някого… :) Понякога правя така, стоя си вкъщи и напук на общата представа за купоните като истинско “добро прекарване”, си бях прекрасно. Цяла неделя си мързелувахме и малко почистихме и подредихме вкъщи. Преди две години видях баба и дядо, тази година пропуснах. Е, истината е, че посрещнах именния си ден на купон – в съботната вечер отидохме на рождения ден на приятеля ми и колега от следването Емо. Там стояхме някъде докъм 3-4 часа сигурно и си прекарахме чудесно. Отдавна не бях виждал приятелите от компанията – по-точно от сватбата (за която трябва да разкажа скоро). Май отново бях във вихъра си – цяла вечер ръсих кратки майтапи. Разни реплики, които са просто смешни или пък са концептуални и са част от смешен разговор – резултатът е, че околните все не могат да изтрият усмивката от лицето си, а пък аз все повече и повече набирам скорост, докато почна да рискувам да стана досаден. Знаете ситуацията, то смешното не е толкова в съдържанието на разговора, а в настроението. Весело може да бъде всичко, важно е как се представя. И после само се подхилкваме всички – не с гръмкия смях от наистина добрия виц, а с нервното весело “ситуационно” хихикане. Аз вицове не мога да разказвам, като тръгна да разказвам виц, го обръщам на въпросните весели реплики. От което страда сюжетът му и често казвам “опа, не беше така, сега се сетих” и се връщам почти в началото на вица. Веднъж в Студентски град в първи курс замеряха стола ми с нож за това ми разказване. Или пък беше някакъв въздушен пистолет… май пистолет беше и въпреки че човекът не искаше и нямаше да ме нарани, а и на мен не ми пукаше особено (все пак пиехме алкохол междувременно), след това май престанах да общувам с него. Май самата компания го изолира и откъсна.
—-

Та в полунощ срещу Цветница си бях на купон, дори и шампанско имаше. Което ми напомня за още един вид пиене, който съм употребил. Странно, как някои хора успяват да пият само едно нещо? Моята груба грешка винаги е, че започвам да “сменям” питиетата и не държа сметка, че всъщност ги “смесвам”. Сега ще проличи, че все едно съм пияница някакъв… не, просто като пия малко и ставам друг човек. А онзи, другият… смесва питиетата :)
—-

В неделята са се обаждали много хора – имам цяла камара пропуснати повиквания на мобилния. Приятели, извинявайте, не е лично – просто бях спрял звука и не съм ползвал телефон цял ден. Всъщност точно лично е, но мое си лично. :) Все пак когато видях колко хора са ме търсили, ми стана толкова приятно, топло, близко. В един момент съжалих, че не съм изключил телефона, за да не се объркват хората и да не ме чакат да вдигна. В следващия момент се радвах, че знам, че са ме търсили приятели.

Честит имен ден на всички именници! Да ви е живо и здраво името! …И вие покрай него :) А аз ли? Аз се сещам винаги на този празник, че майка ми казва, че не съм кръстен на дърво. Не, не съм кръстен на дървото ясен! Моето име е препратка не към растение, а към ясния и слънчев ден. И все пак Цветница също е свързана с ясното време, затова “от мен да мине” – празнувам и аз.

Leave a Reply

Your email address will not be published.