Това ми участие ще е за втори път, миналата година писах за BlogDay 2006. Инициативата “blogday” малко ме обърква пак, може би защото неща от рода на “седни и пиши, днес трябва” никога не са ме трогвали. Става малко като верижните статии, само че по-“спешно”. Е, не ми е неприятно — ако беше нямаше да пиша изобщо. Просто ми е чудно кой сайт да включа. През тази година намерих много блогове, четох голяма част от тях и също така значителна част изтрих от четеца и от отметките си. Някои с удоволствие. Може би около две години вече опитвам да вирея колкото мога повече в блогсферата. Дори търсенето си прехвърлям в блог-търсачки — когато е ясно, че темата няма как да не е обговорена от блогъри, ползвам такива търсачки. Прави са като казват, че при търсене в блогсферата човек се натъква на много по-малко, даже пренебрежимо малко спам.
Та към темата. Трудно, лесно — няма как, ето ги в случаен ред…
Mix – блогът на Kanew може да ви е попадал пред очите, може и да не ви е впечатлявал като някой от поредните супер-мега трафик-разбиващи блогове. Канев пише както си му е редът — личен дневник, с неща от първо лице и насочени към читателя. При него няма лъскави крещящи блог-примеси като “ние трябва да”, “приоритети на юзабилити”, “да протестираме”, нито има нещо, което да си личи, че е писано за повече трафик и рейтинг. Когато ви стане леко носталгично за ония времена преди година, когато хората пишеха за себе си, а не за агрегатори, търсачки и реклами от гугъл, вижте историите на Канев.
Dagranov – Илиян Даргънов пише отскоро и се надявам това тук да не го обърка по никакъв начин — не се заблуждавайте, макар и съвсем нов, блогът е интересен и списван с грижа и внимание към важните детайли. Интересите му са свързани с фотографията, авиацията, астрономията, уеб-стандартите и ползваемостта на страниците. Може би не точно в този ред, но винаги подредени интересно и разказани увлекателно. Лиценз – някои права запазени, CC-BY-SA.
Winter is comming – Ели е дизайнер с правилна нагласа към музиката и приятелите. Имам предвид, че ги цени, събира ги и ги слуша, а не ги ползва само за фон, както правят други. Разбрах за блога й наскоро и по тъжен повод. Но след като знаете блогове на философи, които са линукс-сисадмин и фотолюбител, продуктов мениджър в онлайн-фирма, пътуващ докторант и филолог, сега се запознайте с Ели, която е музикален фен и графичен дизайнер. Без да се стреми със сайта си да печели някакъв ресурс, Ели просто успява да пише лично, от първо лице. А нали блоговете бяха за това, remember? :)
Velqn – Велян е спорно дали е с нов блог, но мен поне ми харесва с това, че успява да направи всичко около сайта си интересно, занимателно и в същото време ценно. Определено това е един от най-обгрижваните откъм визия блогове, които следя. Не казвам, че е с идеална ползваемост, а че Велян редовно се грижи нещата да стават не идеално, но по-добре. Но за него и други ще кажат и линкнат за BlogDay, няма да говоря повече ;) Лиценз – някои права запазени, CC-BY-SA.
Assenoff – Асенов пише доста за свободен софтуер и за нещата, които са близки в ежедневието на системния администратор. Който по определение трябва да работи с GNU/Linux и да е хевиметъл. И той като Велян не е неизвестен, но си позволявам да го промотирам, защото с особено някои от статиите си напоследък ми връща онази нагласа, за която все говоря тук по-горе. За писането за себе си и за подразбиращото се, но ненатрапвано обръщение “ти” към читателя. Особено с текста “Моят хеви метъл”. (Като проверявам препратката, сега виждам, че и той ме е свързал за blogday. Да не заподозрете заговор някакъв :) Лиценз – някои права запазени, CC-BY-NC-SA.
Станаха пет. Уж ми беше трудно да започна, а сега ми се ще да сложа още два или три пъти по толкова. Никой да не се “сърди”, подбрах адреси, които не съм споменавал досега и които не съм свързвал преди. Всъщност какво ти сърдене, животът продължава и както казахме най-важното в блогването е човек да може сам пред себе си да си отговори защо го прави. Такива цитирания и обяснения от външни хора (мен в случая) са си малко “алабала и дрън-дрън”.
И формалната част — адрес на инициативата BlogDay и на етикета в Technorati.
Кратката, но мисля вероятно интересна преценка за наблюдението и не само наблюдение на някои „тоалетни особености”, реших, донякъде не съвсем спонтанно, да поместя тук – възможно е да се каже, под възможната критика на Ясен, защото вече придобих известен страх от „философските” и литературни форуми и шизо-блоговете (според дефиницията на Ясен по отношение на тях), не само – за последните – от неговите размисли върху тях. Ще се опитам да минимализирам личностния елемент в тази не дотам пост-пост-епифеноменологична история, предимно за да не дразня някои добре обмислящи нещата умове…
Наскоро бях гост на една съвсем обикновена ирландска кръчма, където в тоалетната стои специално поставен човек, които, след като накой от клиентите на заведението използва тоалетната , любезно впръсква в дланите му течен сапун, пуска чешмата и подава салфетка за подсушаване, а освен това предлага за използване козметики и тоалетни принадлежности, само срещу няколко монети или съвсем безплатно, но повечето хора не се възползват от тази услуга, а, предполагам, само тези, които имат някаква важна среща, а не са се подготвили да изглеждат в този момент достатъчно комфортно.
Ала тези хора не знаят нищо за тоалетните особености в психиатричната болница в гр. Раднево (България – Европа – Земя –Слънчева система – Млечен път и т.н. – това за космическите туристи в земни тела, посещаващи тази планета, от тези развити части на вселената, в които се предлага свободен езиков превод във вселенския ефир – предупреждение особено за тези, посетили на тази планета досега само техно-рейв партита…)
И така – по определени стечения на обстоятелствата, съвсем независещи от моята конституционно определена свободна воля и избор, предимно поради несъответствия в разбиранията в представите за/на реалноста за така наречените „неща”, заключиха моето временно наето (от планетата Шизумия, система ММ-43) човешко тяло в психиатричната болница в гр. Раднево в Първо мъжко отделение, наречено още „остро”, където на седемдесет-осемдесет постоянно заключени „пациенти” се падаха единадесет стаи и само три тоалетни, тип „клекала”. За тези, които не са запознати с този тип тоалетни – те са без тоалетна чиния, на равнището на пода, изляти от чугун, с две елипсовидни изпъкналости за стъпване и с обърнато-пресечено-конусовиден отвор, около десет сантиметра в диаметър, и могат да се видят все още на някои обществени места тук-таме, например на ж.п. гара „Подуяне” в гр. София, освен ако междувременно не са я модернизирали. Специфичното и странното при тоалетните в психиатричната болница в гр. Раднево в Първо мъжко отделение може би до ден-днешен е, че върху отворите на този тип тоалетни там бяха заварени метални решетки, за да не хвърлят психично болните в отходния отвор предмети, които биха могли да задръстят канализацията. Тази „хиперинтелигентна рационализация” предизвикваше пълно блокиране на „тоалетните” с огромен брой разнородни по форма, цвят, миризма и консистенция изпражнения, пред които и самият Сорит би бил съвсем безпомощен да състави какъвто и да е парадокс. Понякога на това място се образуваха поучителни купчини и трите тоалетни оставаха задръстени с часове, но в повечето случаи при добро старание работеше една, а понякога и две. Мислейки за общото благо няколко психично болни, с един лайнясал кол, почти постоянно натикваха изпражненията през решетките, след което изливаха с една продупчена кофа вода…,…за да е чисто – някакси – без да получават за „труда си” двадесет или петдесет стотинки за всяко посещение в тоалетната. Ако трябва да бъда съвсем откровен в този момент – за близо шестмесечното си участие и дежурене-дълг по поддръжката на тази чудна тоалетна – получавах безплатна доза помия, понякога наречена „славянски гювеч”, понякога „сиренова каша” плюс резен хляб, който по-гладните от зверилника често ми отнемаха, особено по-агресивните… А дотогава не съм и предполагал, че е възможна по-неприятна работа от тази на ВиК отпушвачите на задръстени с фекалии отходни канали, но те предполагам получават що-годе сносна заплата за българските стандарти, за разлика от бедните политици и юристи…
(За наблюденията и впечатленията от престоя ми в четири родни психиатрични болници за близо общо две години и половина, скоро, със любезното съдействие и финансова подкрепа на моите приятели Стоян Владимиров и Таньо Александров, ще публикувам една съвсем малка книжка, озаглавена „Впечатления и размисли от четири български лудници” (96 страници, в 300 бр. тираж и вестникарска хартия). Цената и най-вероятно ще е 1.45 лв. – толкова е възможно най-ниската цена за един екземпляр, която определиха от издателството за отпечатването и разпространението. За тези, които са гледали документалния филм „Георги и пеперудите”, в който се разказва общо взето за това как психично болните от една българска лудница обсъждат идеята да си направят ферма за щрауси, за да имат пари за шоколадови вафли, мога само да кажа, че това което ще прочетете, не се свежда само до театралния трагикомизъм на този филм и не представя външен режисьорски поглед за една подбрана българска психиатрия, а реално лично преживяване, за съжаление продължило доста дълго (1,925% от средната продължителност на човешкия живот, ако тя е 77 години), и размисли, някои странни случки, както и някои пазени в тайна достоверни сведения за истинския ужас от малтретирането хората с психични проблеми от страна на санитари, лекари или други болни, за условията в които някои от болните прекарват остатъка от живота си, затворени по-зле и от животни, както и за чудовишните експерименти с медикаменти, които се извършват върху тях от психиатрите, играещи ролята на богове, в сравнение с които Ясперс е като малко дете. Още в книжката може да прочетете някои неизвестни неща за това как България е затворила глава „Здравеопазване” от преговорите за членство в ЕС съвсем успешно, като се има предвид отвратителното състояние на повечето български психиатрии; това как един психиатър получава за един пациент допълнително по 300 лв. на месец към заплатата си, за петима – 1500 лв. и т.н. за експерименти с медикаменти на водещи швейцарски, френски, английски и американски фармацевтични фирми, (а ако пациентът умре в книгата се записва само часа и датата на смъртта, а причината винаги е или инфаркт или инсулт); как един съдебен психиатър получава само за явяването си в съда като вещо лице 50 лв. за 5 минутно процедурно дело, в което само да каже, че психично болният е опасен за обществото и трябва да остане заключен, за разлика от безбройните мутри и корумпирани вратовръзковци, допринасящи за „разцвета” на обществото; как лекарите и санитарите в психиатричните болници си искат от по-платежоспособните близки на психично болните пари за специално отношение или грижи, каквито в повечето случаи са само на думи; за психично болни убийци и канибали, техни разкази и думи, като много други интересни, малко известни и твърде страшни неща…)
Благодаря за хубавите думи.
Не можах да разбера защо не ми приема Homepage:
kanew.wordpress.com
Kanew, причината трябва да е била, че иска адресът да започва с “http://”. Ще видя да го направя по-удобно ;)
Anonimen, няма критика от мен, какво мога да кажа. Нещата, които описваш за тежки дори само така четени отстрани…