Нека там, където отиваш, да намираш път! И ловните полета да са вечни, и да бляскат сводовете на чертозите на Валхала! Вярвам, че и там ще ти се радват, където и да си. Всички някой ден ще се съберем отново, може би. И ще имаме време за четене и споделяне на най-невероятни идеи. Ще обръщаме кошчета, ще слушаме “Пърпъл в Корея”, ще ядем леща… може би.
Бог да те прости!