Днес е последният работен ден на Краси – от утре вече е “волна птичка” и започва работа по дисертацията си. Тези дни започва и тазгодишното докторантско училище, така че котаракът пак няма да има целодневна компания. Завършването на докторантура едновременно с работата се оказва неподходящо, дори и работата да е точно по темата. А и откакто я приеха, като че ли някои от шефките й взеха да завиждат и да я товарят с повече работа. Може и да е нормално – въпросните шефки нямат дисертации.
Това означава много неща, но може би за мен най-забележимото е, че заплатата ми е важна част от семейния бюджет. През едната година, когато се опитвах да мина на свободна практика не беше така и тогава притеснението беше по-различно. Сега важно се оказва да не оставам без работа и ако сменям длъжностите и/или местоработата, да не отивам на по-лошо място. Някак отговорността е повече. Повтарям си напоследък, че трябва да съм все повече “глава” на семейството ни, да имам предвид по-голяма отговорност. Така, както доскоро бях без работа, а жена ми работеше, така аз сега трябва да внимавам с доходите и работата ми.
А Краси сега точно трябва вече да я изпращат колегите й, ако са организирали нещо по-специално, де. Все пак това са си четири години и половина работа по специалността от университета. Де да можех аз да се похваля с нещо подобно с моите компютри… :)
Днес си говорихме сутринта за това напускане и се изненадах, че имаме обща позната – нейна колежка от службата и моя от блогсферата. Алекс, поздрави!