Един милион членове на БКП при около 6 милиона пълнолетни. Един на всеки шест, 17%. От хората на възраст 20-30 години в края на комунизма около една четвърт са били членове на Партията. Ако са по-възрастни, ако са военни или военизирана професия, или ако са на каквото и да е ръководно ниво – почти задължително са членове на БКП.

Индоктринирани. Доносници. Опортюнисти и двуличници.

В някои семейства са били по много, затова съответно други семейства животът ги е “пощадил” от това. Те са пострадали по друг начин – от натиска на тези другите са се свили и са се научили да си траят, да се нагаждат, да оцеляват.

Народ от смазани хора.

Едните смазани от престижа на надмощието, другите – от трудностите на оцеляването.

Счупен народ.

Народ, който предава този свой комплекс и на децата си – и те са като него, макар и с времето все по-малко счупени. Лекува явно времето. Но много бавно, бе – тая травма е наследствена. Един милион партийни членове. 1 000 000. И в Съюза не е било така. По-католици от папата.

Лекувай, време, че няма време вече – животът си върви, а ние все кухи идоли издигаме…