Arcane Lore

Днес, в деня за “размисъл” преди поредните безмислени, но пък доволно истерични “избори” се качихме на Рошко и отскочихме до Орешака. Светли беше на върха на щастието пак да “каа коуа”, а и досега е влизал само няколко пъти в черква, все с някакъв повод и може би беше позабравил.

Пътят е сравнително добър и се кара удобно и приятно. Разбира се, при нормална скорост. Това е типичен пример за отсечка, в която ограниченията за скоростта със знаци са си съвсем адекватни на пътя. Ако някой опита да поддържа 100 на такова място, ще има проблем, но ще си е негов — на такова място се кара спокойно и с удоволствие. То така трябва да е навсякъде и винаги, но нейсе. ;) Пътят за кратко е между табели за край на населени места, а и оттам минава градският рейс до манастира, така че е пътуване за почивка, а не за надбягване.

Когато минавах оттам сам, на път за среща с Велин в Априлци, карах със спуснати стъкла и още по-бавно, за да се насладя на мястото. Но днес бяхме с климатик и изолирани от звуците, миризмите и полъха отвън.

Светко очарован тичаше из двора на манастира горе, минаваше през сводестия вход и казваше “айде пиез туелчето”, оглеждаше всичко, щъкаше и се смееше. Много жизнеутвърждаващо е да видиш как малко дете притичва в притихналата църква, за да види “картинката” в другия край. Как със светещ поглед разглежда всичко и вдига очи нагоре, към купола в далечината. Как иска да си запали свещичка “долу”, явно защото там си му е според ръста и “при него”. И когато му се казва, че не трябва там, а ние ще му покажем къде се оставя свещичката горе, се цупи на нелогичната и неудобна практика. И наистина — какво изобщо значи някакво си суеверие, че долу се слагало за мъртвите, а горе за живите и че в църквата се пазела гробовна тишина, и че задължително трябва човек да се кръсти… и все подобни глупости. Ако искате да видите зародиша на истинската и естествено чиста вяра, вижте как дете възприема досега на възрастните с “вярата” им. Много повече вяра, много повече Бог и много повече всичко има в това бебето да извика от радост, да се усмихне и да посочи някой интересен чичко, нарисуван на тавана или да гледа с очарование пламъчетата на свещичките, мъждукащи в полутъмните коридори. Отколкото всички възрастни, во главе с политиците на деня, да влязат в “Св. Ал. Невски”, за да “отбият номера” и да покажат на света светското си и да градят политика и добро отношение към конформизма и посредствеността си.

Тичахме после и по стълбичките, опитвахме да отваряме заключени врати, поседнахме на масичка край парапета. Ние искахме да го заведем до музея скривалище на Левски, но на втория етаж имаше кръщене и много хора бяха запушили стълбите. Нищо, друг път.

Преди тръгване поседнахме в кръчмето край реката. Може би за първи път от много, много време можехме двамата с Краси да поседим навън, да пием коли и да хапваме. Само моята “бира с кафе” липсваше, но пък нали съм шофьор. Светли все пак пообиколи и там, но повечето време стоя на столчето си и ядеше с виличката си. “Заенно”, както все казва. И се ухилва щастлив. Какъв по-добър “размисъл” от това?…