От около месец опитвам да карам без кафе и чай. Енергийни напитки – редбули, монстъри – така и така хич не употребявам, но виж кафе и особено чай сутрин и следобед ме вдигаше на крака, готов за подвизи пред монитора. Но прекаляването със стимуланти има лоша страна, при мен изразяваща се в напрегнатост и нервност, високо кръвно налягане, учестен пулс и изобщо с една дума – стрес.
Без кафе започнах лесно, виж черния чай по-трудно спрях, но подобрението усетих още първия ден. Нямам нужда вече от валериан и валидол, спокоен съм или поне нервността ми е затихваща. Лошото е, че нямам тонус, поне не толкова, колкото ми трябва за работа. Около обед ми натежава главата, а следобед откровено ми се спи. Боря се с това и засега успявам, но не това е целта. Сигурно може да събера сили, ако всяка сутрин излизам към 6-7 часа в парка да тичам и ако тренирам нещо или започна пак да карам колело – пак в парка, че на улицата е толкова мръсно, че гледам да не дишам дълбоко – но честно казано нямам сили за такива геройства.
Дългосрочното решение зная какво е, но все още няма възможност за смяна на средата с по-чиста и спокойна. Затова търся краткосрочно как да се справя. От вчера започнах пак с малко кафе – стоя далеч от чая, макар да го харесвам, за разлика от кафето, което винаги съм възприемал като средство за събуждане или за убиване на времето на маса. Та с малко кафе вчера вече пак съм на линия. Но не искам така. Някой има ли подобен на моя опит и проблем? Какво обикновено, ежедневно нещо би помогнало – например ако работя в стая с повече слънчева светлина или ако се разхождам 15-тина минути навън на всеки два часа?
И между другото, честит ден на Европа!
Решението е спорт. Не 15 минути разходка, а 15 минути интензивна тренировка. От опит, най-лесното за правене е тренировка със свободни тежести. Отнема най-малко време, най-лесно е (фитнеси бол) и резултатът е стряскащо бърз и силен (в добрия смисъл на думата)
Ето книжката: http://www.amazon.com/Starting-Strength-3rd-Mark-Rippetoe/dp/0982522738
От едно известно време го практикувам… единственото което мога да кажа е, че усещането е като “прераждане”.
Знам, че звучи банално, но за хора в IT бранша като нас, след няколко седмици тренировки ще съжаляваш че не си започнал преди много години.
От чисто практична гледна точка… Отделям по 1 час през ден (заедно с преобличането и отиването до фитнеса, който ми е близо). Изглеждам по-добре (според комплиментите които получавам), стойката ми се е подобрила, когато трябва да си натоваря гумите на колата за смяна не ставам целия в пот, свалям килограми (без никаква диета). А най-якото от всичко е как се чувствам. Чувствам се като машина. Винаги бодър, винаги отпочинал, вече ме мързи по-малко да правя неща (включително и компютърни неща). Сънят ми се подобри. Нямам проблеми със заспиването, нито със събуждането сутрин (възможно е и да е заради това че ставам редовно в 7 за тренировки). Трудно ми е да изброя всичко положително което получих на цена 30 минути от времето ми на ден (по 1 час през ден).
Правя само 2 упражнения (редувам ги през тренировка): клек с щанга и мъртва тяга. Всичко друго е за загрявка или почивка (лежанка, скрипец за гръб и трицепс, кофички и т.н.). Изключително лесно е за помнене, не правя никакви специални “програми”, нямам индивидуален инструктор. Спазвам едно просто правило. Прогресирам бавно, така че да съм сигурен че няма да се претоваря с повече от това което мога да понеса. Тренирам със същата тежест докато успея да направя 3х10 повторения с нея.
Ти ме разби. И все пак ми звучи правилно. Мерси! Може да го направя. Само трябва да се организирам, понеже с нерви от детски пакости и поне едно среднощно събуждане от рев, сънят си отива. А домашните разхвърляния на време и нерви трудно подлежат на организиране – ето аз опитвам вече седем години, почти безуспешно. Но вярвам, че си прав и трябва спорт. Нереалистично ми е фитнес, макар да има наблизо доста, все пак не са чак толкова близо. Трябва нещо “подръчно”, но на квартира и с малки деца не става за никакви уреди – те ми затриват флашките и отвертките, камо ли нещо, за което и ще ме е страх да не се наранят.
Има вариант да бягам в парка сутрин – точно 300 метра и съм в парка. Само организиране трябва. А пък и много го мразя тичането, още от казармата, където ми свършваше напълно дъхът на първия километър, а ни юркаха за по три – без тренировка и развитие, просто отведнъж, за гърч. Същата казарма, дето Бареков врещи да я връща. Все едно, дано успея да се организирам.
Три дни след като спра да пия кафе се чувствам като че се събуждам от дълбок сън, все едно идвам на себе си. Наспивам се добре, спокоен съм, разсъждавам трезво, не се изтощавам толкова бързо през деня. Не пикая през 30 мин. И не, нямам лениви черва – онова другото, дето си мисля, че няма как да се случи без кафе си влиза в нормалния ритъм. Вечер не ме тегли да се размажа на дивана. Кафето, което уж ни прави по-бодри, ме унася в свой вихър, където аз нямам пълния колтрол. Седмица по-късно всички симптоми на кофеиновата абстиненция са изчезнали напълно – не ме боли глава и не ми е замаяно. Ставам от сън готов за деня, без нужда от някаква субстанция, която да ме приведе в готовност. Следобед, когато обикновено ми е време за второто кафе и съм оклюмал, се чувствам нормално. И точно тогава чувам кафемашината в офиса да бръмчи и колегата да минава с едно ароматно кафе покрай мен. Хм… дали да не пийна и аз едно? Защоооооооооо?????
И аз така, даже наскоро прекарах доста време при кардиолози – стресът в един момент идва в повече, нищо че сме млади. Първото нещо беше да спра отведнъж кафе и черен/зелен чай. Бях почнал да пия пак много кафе. Все с чаша пред монитора. Като спрях, проблемите с кръвно, пулс и стрес изчезнаха (чукам на дърво).
Сега открих, че ако си правя билков чай, всичко си е пак ОК, само без лошата страна на кафето. А и е супер, че има различни билки за различни неща – маточината например успокоява, мащерката също, лайка лекува възпаления, подбел – кашлица.
Вярно, аз вече не съм в офиси и съм позабравил какво е “water cooler chat”, но в домашния офис билковият чай върши работа.