Безкофеиново

От около месец опитвам да карам без кафе и чай. Енергийни напитки – редбули, монстъри – така и така хич не употребявам, но виж кафе и особено чай сутрин и следобед ме вдигаше на крака, готов за подвизи пред монитора. Но прекаляването със стимуланти има лоша страна, при мен изразяваща се в напрегнатост и нервност, високо кръвно налягане, учестен пулс и изобщо с една дума – стрес.

Без кафе започнах лесно, виж черния чай по-трудно спрях, но подобрението усетих още първия ден. Нямам нужда вече от валериан и валидол, спокоен съм или поне нервността ми е затихваща. Лошото е, че нямам тонус, поне не толкова, колкото ми трябва за работа. Около обед ми натежава главата, а следобед откровено ми се спи. Боря се с това и засега успявам, но не това е целта. Сигурно може да събера сили, ако всяка сутрин излизам към 6-7 часа в парка да тичам и ако тренирам нещо или започна пак да карам колело – пак в парка, че на улицата е толкова мръсно, че гледам да не дишам дълбоко – но честно казано нямам сили за такива геройства.

Дългосрочното решение зная какво е, но все още няма възможност за смяна на средата с по-чиста и спокойна. Затова търся краткосрочно как да се справя. От вчера започнах пак с малко кафе – стоя далеч от чая, макар да го харесвам, за разлика от кафето, което винаги съм възприемал като средство за събуждане или за убиване на времето на маса. Та с малко кафе вчера вече пак съм на линия. Но не искам така. Някой има ли подобен на моя опит и проблем? Какво обикновено, ежедневно нещо би помогнало – например ако работя в стая с повече слънчева светлина или ако се разхождам 15-тина минути навън на всеки два часа?

И между другото, честит ден на Европа!

2 thoughts on “Безкофеиново

  1. loxs

    Решението е спорт. Не 15 минути разходка, а 15 минути интензивна тренировка. От опит, най-лесното за правене е тренировка със свободни тежести. Отнема най-малко време, най-лесно е (фитнеси бол) и резултатът е стряскащо бърз и силен (в добрия смисъл на думата)

    Ето книжката: http://www.amazon.com/Starting-Strength-3rd-Mark-Rippetoe/dp/0982522738

    От едно известно време го практикувам… единственото което мога да кажа е, че усещането е като “прераждане”.
    Знам, че звучи банално, но за хора в IT бранша като нас, след няколко седмици тренировки ще съжаляваш че не си започнал преди много години.

    От чисто практична гледна точка… Отделям по 1 час през ден (заедно с преобличането и отиването до фитнеса, който ми е близо). Изглеждам по-добре (според комплиментите които получавам), стойката ми се е подобрила, когато трябва да си натоваря гумите на колата за смяна не ставам целия в пот, свалям килограми (без никаква диета). А най-якото от всичко е как се чувствам. Чувствам се като машина. Винаги бодър, винаги отпочинал, вече ме мързи по-малко да правя неща (включително и компютърни неща). Сънят ми се подобри. Нямам проблеми със заспиването, нито със събуждането сутрин (възможно е и да е заради това че ставам редовно в 7 за тренировки). Трудно ми е да изброя всичко положително което получих на цена 30 минути от времето ми на ден (по 1 час през ден).

    Правя само 2 упражнения (редувам ги през тренировка): клек с щанга и мъртва тяга. Всичко друго е за загрявка или почивка (лежанка, скрипец за гръб и трицепс, кофички и т.н.). Изключително лесно е за помнене, не правя никакви специални “програми”, нямам индивидуален инструктор. Спазвам едно просто правило. Прогресирам бавно, така че да съм сигурен че няма да се претоваря с повече от това което мога да понеса. Тренирам със същата тежест докато успея да направя 3х10 повторения с нея.

  2. turin Post author

    Ти ме разби. И все пак ми звучи правилно. Мерси! Може да го направя. Само трябва да се организирам, понеже с нерви от детски пакости и поне едно среднощно събуждане от рев, сънят си отива. А домашните разхвърляния на време и нерви трудно подлежат на организиране – ето аз опитвам вече седем години, почти безуспешно. Но вярвам, че си прав и трябва спорт. Нереалистично ми е фитнес, макар да има наблизо доста, все пак не са чак толкова близо. Трябва нещо “подръчно”, но на квартира и с малки деца не става за никакви уреди – те ми затриват флашките и отвертките, камо ли нещо, за което и ще ме е страх да не се наранят.

    Има вариант да бягам в парка сутрин – точно 300 метра и съм в парка. Само организиране трябва. А пък и много го мразя тичането, още от казармата, където ми свършваше напълно дъхът на първия километър, а ни юркаха за по три – без тренировка и развитие, просто отведнъж, за гърч. Същата казарма, дето Бареков врещи да я връща. Все едно, дано успея да се организирам.

Leave a Reply