Бяхме на две места на морето и се зарадвах, че не видях руски знамена. На други места има масово, просто където сме ние нямаше, даже на първото място имаше два пилона, с български и с европейски флаг. Е, има си обяснение, мястото е “държавно”.
Но снощи се впечатлих как в препълнения ресторант влезе един снажен младеж, хвана зад врата един сервитьор и му посочи една маса. Последва светкавично почистване на масата под сърдития поглед на жената на оказалия се руснак. Бяха двойка с дете и тя беше ужасно много сърдита за нещо, а той мълчеше и не ядеше.
Детето се държеше леко неадекватно – хем вижда, че родителите му имат някакъв проблем и са сърдити, хем се смее и замеря сервитьорите с топчета хляб.
По някое време дойде един чичко, който предполагам е собственикът или управителят на хотела и започна много усилено да повтаря на руснака колко съжалява, че това няма да се повтори и занапред всичко ще е наред. На руски. Разпознах руския на нашенеца – с леко твърд акцент, но с увереност, придобита от часовете по руски в училище през комунизма.
Руснакът го изгледа студено и пак без да говори само посочи жена си – нашенецът се завъртя към нея и започна да се кланя към масата и да повтаря “извинитйе пажалуюстя”.
Не знам какъв е бил проблемът, но изведнъж ми мина ядът към един от сервитьорите, който си беше позволил да ми каже по-рано, когато минавах през ресторанта, на път към стаята “приятел, другия път да си сложиш едни джапанки, а?” (което обръщение в София, от непознат, си е обида). Стана ми милно някак, че така ги тормозят руски гости. Или пък може би не е бил гост, а донорът на парите за целия тоя хотел? Кой знае…
После ми стана гадно, защото на мен никога няма да ми се извиняват така – не че искам, просто няма. За мен остава лекият скандал при настаняването, когато опитах да откажа да си дам номера на колата, защото не съм в паркинга им и какво ги интересува, но не, не може – на българи се вика или поне им се обяснява ядосано, че не са прави.
А на руснаци – на тях черноморският туристически деец се извинява и се кланя.
Няма да се оправи тая държава, докато повече се уважават чужденците, а българите – кучета ги яли.
Няма да се оправи тая държава и докато се веят руски знамена. Но това, надявам се, преминава като мода вече… или се лъжа?
Да беше писал за кой хотел става въпрос. Иначе е като художествено съчинение.
Двоумих се дали да казвам, защото като махнем тази случка и случката с искането на номер на колата (после разбрах, че неправилно и по подразбиране предполагат, че всеки клиент ще си забие колата в алеите на паркинга и след това трябва да го търсят, когато някой си тръгва – нещо, което аз не бих направил и което е обидно като предположение), та като оставим тези две неща… и често спиращите два асансьора, което за 14 етажа си е проблем… та като оставим това, престоят ни е доста добър и спокоен.
А, и като оставим факта, че интернет има само в лобито, а можеха да инвестират в по един рутер на етаж… А, и морето не е чак съвсем близо, а през квартал и шосе… Но иначе сме доволни, от всичко друго.
Хм, абе да видим как ще е до края, може после да кажа кое е мястото. Всъщност не исках да е оплакване от конкретен хотел, а е споделяне на усещането, което ме обзема, когато съм на Черно море… не е приятно да ходиш в своята си страна и навсякъде да е със знамена като пред руския център на ул. Шипка. Бяло море (понякога) не е толкова натрапливо гръцко, колкото показно руско е на някои места Черно. И не съм съгласен.
В Созопол станах свидетел на обратната ситуация. В заведение “Куфарите”, докато ни настаняваха, група руснаци се натресоха на разпоредителя със шумни претенции да им даде маса. Той доста категорично им каза да изчакат докато настани нас и те намусени си тръгнаха. :D
На мен ми звучи като да е от хотела… :(
(Май чужденците не са ни виновни…)
LeeAnn, на повечето други места, където съм бил или сядал по морето, е много по-зле. Например пък в Поморие е плачевно, имаш чувството, че си на почивка в Русия… Може и хотелиерите да са виновни – всъщност мен като български турист в България това малко ме засяга, важното е, че това не е правилно.
Да, и англичани и поляци са по-шумни понякога, особено на групи и особено по-младите. Но дори и да се напиват, все пак си личи, че са на туризъм. А руснаците се държат като “на почивка на село”, все едно са си на дачата.
Същият този руснак в последния ден го видях, че докато чакаше жена си да слезе с детето за плаж рано сутрин, весело се разговори с бармана и “само за да пробва” удари две чашки някакъв алкохол, ей-така, за цвят на бузите. Направо не ми се отваря темата за руското пиянство… Но иначе да – можем да обвиним хотелиерите. Бойко Борисов също е виновен, а също и цялата червена мафия, с чиито пари се застроиха курортите…
Но накрая всичко опира до това дали на нас ни харесва така или се възмущаваме. Аз лично се възмущавам.
Да не говорим, че въпросният хотел в Несебър, както и целият квартал около него и съседните хотели и хотелчета (включая няколко “небостъргача” от комунизма) са построени директно върху дюните. Ж.к. “Младост” май се води. Всичко под хотелите и под асфалта са дюни. Така че виновни и проблеми има безброй…
Съгласен съм за знамената. И мен ме дразнят много. Тук е България и единственият флаг е българския. Това дали през този туристически сезон преобладават повече руснаци, поляци, англичани или други по никакъв начин не променя нещата. Но българинът е свикнал да седи наведен. Идете в Гърция или Турция и вижте там дали ще видите друг флаг освен националния. Но ако знамената ни бяха най-големия проблем, с мед да ги намажеш. Туризмът в България е много изкривен. Южното черноморие е бетон, асфалт и презастрояване. Все едно съм в кв. Лозенец. Северното черноморие все още става за тиха и спокойна семейна почивка, но много от плажовете са безстопанствени и оставени на произвола. Голяма мръсотия. Преди броени дни се върнахме от почивка на морето в България, конкретно Шкорпиловци. Предишни години пътуваме за ваканция в Гърция, но сега решихме да дадем шанс на българското море. Беше идеално, морето беше чисто като в Гърция. С изключение на мръсния плаж всичко беше прекрасно. Но за това са виновни единствено и само хората. Ние всеки ден си изхвърляхме боклуците, та на всичко от горе като се връщахме събирахме и по-едрите чужди боклуци. Срам ме е, когато малкия ме попита “Тати, защо това е изхвърлено тук?”