Tag Archives: tourism

Руският турист

Бяхме на две места на морето и се зарадвах, че не видях руски знамена. На други места има масово, просто където сме ние нямаше, даже на първото място имаше два пилона, с български и с европейски флаг. Е, има си обяснение, мястото е “държавно”.

Но снощи се впечатлих как в препълнения ресторант влезе един снажен младеж, хвана зад врата един сервитьор и му посочи една маса. Последва светкавично почистване на масата под сърдития поглед на жената на оказалия се руснак. Бяха двойка с дете и тя беше ужасно много сърдита за нещо, а той мълчеше и не ядеше.

Детето се държеше леко неадекватно – хем вижда, че родителите му имат някакъв проблем и са сърдити, хем се смее и замеря сервитьорите с топчета хляб.

По някое време дойде един чичко, който предполагам е собственикът или управителят на хотела и започна много усилено да повтаря на руснака колко съжалява, че това няма да се повтори и занапред всичко ще е наред. На руски. Разпознах руския на нашенеца – с леко твърд акцент, но с увереност, придобита от часовете по руски в училище през комунизма.

Руснакът го изгледа студено и пак без да говори само посочи жена си – нашенецът се завъртя към нея и започна да се кланя към масата и да повтаря “извинитйе пажалуюстя”.

Не знам какъв е бил проблемът, но изведнъж ми мина ядът към един от сервитьорите, който си беше позволил да ми каже по-рано, когато минавах през ресторанта, на път към стаята “приятел, другия път да си сложиш едни джапанки, а?” (което обръщение в София, от непознат, си е обида). Стана ми милно някак, че така ги тормозят руски гости. Или пък може би не е бил гост, а донорът на парите за целия тоя хотел? Кой знае…

После ми стана гадно, защото на мен никога няма да ми се извиняват така – не че искам, просто няма. За мен остава лекият скандал при настаняването, когато опитах да откажа да си дам номера на колата, защото не съм в паркинга им и какво ги интересува, но не, не може – на българи се вика или поне им се обяснява ядосано, че не са прави.

А на руснаци – на тях черноморският туристически деец се извинява и се кланя.

Няма да се оправи тая държава, докато повече се уважават чужденците, а българите – кучета ги яли.

Няма да се оправи тая държава и докато се веят руски знамена. Но това, надявам се, преминава като мода вече… или се лъжа?

TextLinkAds – не си струва

Тези дни получих първия си и може би последен чек от TextLinkAds. Ако искате, опитайте услугата им, вие ще си прецените за вас. Но аз не съм доволен изобщо.

Доста се изписа в някои блогове за сайтовете за автоматични реклами. Знаете ги, AdSense, AdBrite, TextLinkAds и подобните. Много хора сигурно са се замисляли дали си струва да си позадръстят малко личния сайт, за да може да получат някакви пари в замяна. Е, поне що се отнася до автоматичните реклами от западни сайтове, моето лично мнение е, че изобщо не си струва. Ще разкажа защо.

Освен за многото избуели западни сайтове зная че има и няколко български аналога. Нямам никакво наблюдение как стои проблемът при тях, но може би си струва да опитам и проверя. Най-малкото поне самото получаване на печалбите би трябвало да е по-лесно и евтино. И ако не говорим за тези български аналози, наистина най-правилното решение е човек да продава линкове сам, на отделни фирми и хора и на тематики, които са близки му близки по някакъв начин. Трудно се намират рекламодатели така, “на парче” у нас, но не е чак невъзможно. Дори и самият рекламодател има принципно предимство, ако рекламира директно в посещаван личен сайт продукти или услуги, които са по някакъв начин близки на посетителите.

Проблемите на TLA

TextLinkAds държат линковете да нямат “nofollow”. Да, някои ще кажат “ами за какво са им на рекламодателите изобщо линкове с nofollow”. Може и да не им трябват, обаче автоматична система за реклами, която държи на поставянето на html-препратки, при това задължително без “nofollow” намирисва отвсякъде на система за изкуствено “купуване на рейтинг”. На практика рекламиращият в TLA не се интересува от посещенията през препратката (а препратките бяха измислени точно за това, нали за свързване на два документа и за “довеждане” на човек от едно съдържание до имащо връзка с него ново съдържание). Интересува се само от това, че индексиращи машини като тези на Google най-вече ще се подлъжат по линка и ще вдигнат сайта по-нагоре в резултатите, защото бил “линкнат”.

Моят сайт, например, няма нищо съдържателно общо с “Bulgarian Properties” или пък с “Flash Drive Recovery” — имената на двата линка, които три месеца продавах.

Нищо чудно, че доста хора се запитват дали това изискване на TLA не е в разрез с условията на AdSense и на препоръките за платените реклами, давани от самите въпросни Google. Платените реклами трябва по някакъв адекватен начин да бъдат посочвани като такива, защото смислово нямат общо със съдържанието и ползването им за качване на рейтинг е “black hat” практика за оптимизация на сайтове. На практика такива реклами лъжат потребителите на търсачките.

Освен всичко друго на няколко пъти сайтът ми беше блокиран в системата на TLA. Веднъж заради спиране на хостинга ми. Моят хостинг за момента изобщо не е от най-добрите, а TLA явно имат автоматики за редовна проверка на публикуваните реклами. Спирането беше през нощта (българско време) и после им отне няколко дни и 5-6 мои писма, за да ме пуснат отново. Втория път работех по сайта си и при преминаването си ботът на TLA не е видял рекламите. Третият път беше, защото бях сложил “nofollow” на препратките. Както съм убеден, че е редно. Писаха ми, че “they must be followed”, но на моя въпрос къде мога да прочета условията на услугата на TLA и къде точно пише, че трябва да са “followed” не ми отговориха нищо. А аз помня, че в условията няма такова изрично изискване. Бях ги чел, разбира се. Но те са видими само при регистрацията, след това вътре в сайта никъде не може да се намерят. Пуснаха сайта ми няколко дни след като махнах “nofollow” и им писах.

Чековете

Специално за TextLinkAds. Макар че същото ще важи и за другите — една малка част само от тези системи пращат плащания през PayPal и май никоя (освен Oxado.com) не плаща през нещо достъпно за България, като MoneyBookers. Да, зная че има вече PayPal за България, но не става — българските акаунти там са само за плащане и не приемат получаване на пари. За международно плащане на пари удобни за ползване са или банкови трансфери, или MoneyBookers. Всичко останало, PayPal и чекове, са неудобни за у нас.

Значи единствената достъпна “медия” за парите ни в сайтове като TLA остава банковият чек. Който не е опитвал да осребрява чек у нас, той не знае че вземането на пари по този начин е 1) бавно и 2) скъпо. Съвсем логично плащанията с чек от всякакви сайтове имат някакъв долен праг, сума, която трябва да бъде превишена. На практика ако си вземете чек от TextLinkAds за минималната сума $25, нямате никаква сметка. Защото таксите за осребряване на чекове в нашите банки варират от десетина до двадесет лева. Това са минималните такси, иначе таксата е някакви проценти от сумата. Тоест ако имате $25 само, може да вземете например 20-тина лева. И още нещо — това не става веднага, на място, а трябва да се чака. Между 7 или 10 дни докъм 30 дни в някои банки.

Нашите банки

Тези данни не съм ги проверил още, не мога да кажа със сигурност, че наистина е така. Това научих от търсене в мрежата и от сайтовете на някои банки. Но за друго съм сигурен — осребряване на чек явно може да стане само в централата на банката. Обиколихме с Краси и Светли всички клонове на банки в квартала днес по обяд. Няма начин, не работят с чекове. Една жена на касата в клона на Райфайзен ни каза да опитаме в клона на ОББ, защото те май трябвало да работели. Е, в ОББ не влязох, защото опашката се проточваше чак извън помещението. Питах охраната, който пушеше уморено и отегчено край вратата. Каза, че трябва да ида в центъра на града, в някоя централа на банка и то да търся някоя от по-големите, защото ако е някоя малка пак няма гаранция че няма да ме отпратят. ОББ наистина работела с чекове, но само в централата.

Човекът се поразговори с някакво настроение от сорта на “ех, какво да се прави, да му се не види” и ми стана приятно и аз да го заговоря. Казвам “значи тук не работят вътре хората с чекове”. О, разбира се, че не работят — “то тук даже обмен на валута не правят”. Вцепених се за миг… как така не обменят, какво правят тогава, за какво чакат всичките тия хора? Банка е, голяма банка, в центъра на квартала е, ама не работи с чекове и не обменя пари… За какво се редят всичките тия хора на бавните опашки? “Депозити всякакви, дебитни и кредитни карти, погасявания и лихви”, казва. Ясно.

Добре поне че живея в голям град и централите на банките не са ми далече. Не ми се мисли как хората в малки градове ще се борят за тия двадесетина (примерно) лева и каква част от тях ще дадат за път.

Решението?

Решението е да не се впечатляваме, когато хора ни рекламират поредната услуга за “печелене от Интернет”. Почти винаги хората пишат още преди да са се “опарили” и се надяват като повече хора се запишат през техен линк, да печелят от “набиране” на акаунти за сайта. В почти всички такива сайтове се дава процент или твърда сума за доведен нов регистриран потребител или нов потребител, който е спечелил пари.

Нищо лошо няма в referals, аз самият давам такива, когато препоръчвам някой сайт. Както например препоръчвам за продажби на снимки Fotolia, Dreamstime и Istockphoto. Защото от Fotolia съм получил вече реални пари и вече събирам следващите, а в другите два сайта имам печалби, но са все още под долния праг за изплащане. (Да, зная, малко снимам напоследък, а може би трябва да се занимавам с това, вместо с TLA) И всички те поддържат плащане през MoneyBookers. Една обща такса на цялото нещо с превода от сайта до сметката ми, някъде около 3 лева беше, и всичко останало става лесно, удобно, почти автоматично и за максимум няколко дни.

Та пари от реклами могат да се печелят, ако човек седне и обмисли внимателно в коя част от сайта си и какъв вид реклама може и иска да продаде. След това си измисли някакви поне ориентировъчни тарифи. Може да се ползва за основа рейтингът на сайта в Google и индексите му в Alexa и Technorati. Това са три числа, които достатъчно точно могат да опишат един личен блог, например.

След това остава само да се намерят сериозни рекламодатели, които да нямат нищо против да плащат някакви малки суми по удобен за рекламиращия начин. И тези суми, колкото и малки да са, винаги ще са поне малко по-големи от обещаваните от всякаквите автоматични сайтове за реклами. Били те контекстни, през форми за търсене, графични банери или даже рекламни екрани при прелистване на сайта.

Всичко това го казвам за личните сайтове, най-вече лични дневници. Разбира се, ако говорим за някакъв специализиран сайт с наистина голям брой редовни посещения на ден, там положението е друго и автоматичните реклами може да са по-доброто решение. Аз говоря за блоговете. И то не за блоговете, регистрирани вчера или пък списвани заради самото списване и измислените “класации”, а сайтове, които имат какво да кажат и имат хора, които си ги четат.