Върнах се вкъщи от спонтанното събиране за защита на Странджа, след като се видях след това привечер с приятели. Добре мина всичко.
Гледах снимките си. Не си падам по тази тръпка на актуалната репортажна журналистика – който чете тук е забелязал. Обичам да снимам стрийт и ърбан фотография, обичам и всякакви ситуационни кадри, дори правени в ломо-стил със стара Смяна. Но ми е неприсъщо да “гоня новината”, да се вра и бутам навсякъде, само и само да хвана нещо по-горещо и скандално.
Нищо против нямам фоторепортерите, просто аз не съм такъв, не снимам така. Снимките ми сега бяха отново за улавяне на общото настроение, както опитвах на протеста за торентите и на велошествието. Личната ми преценка (без да съм видял всички кадри, много ми се спи вече) е, че преди съм се справил по-добре. Сега опитах да снимам като репортерите, а не трябваше ;)
Та май ще отложа пресяването на около двестата снимки, които нащраках на протеста. Снима и Мила с моя апарат. Тя си е журналист, а и фотограф отпреди – радвам се че и тя поснима, а пък и аз си се порадвах на събитието, без този път да съм все откъм визьора скрит.
Срещнах доста хора, първо Maniax, после NeeAnn (май, чак като си тръгвах реших че е бил той;), Еринин. Мернах и Григор Гачев и Петър Пенчев. Свойска атмосфера ви казвам – хората му казват “среда” :) По едно време се бях залисал и аз след другите фотографи (на бас, че повечето бяха любители, най-вероятно и те блогери – имаше само трима-четирима с истински професионални апарати, другите бяха SLR-и от моя клас, имаше и момчета с филмови SLR-и). И изведнъж чувам “Ясене, Ясене!” Обръщам се и гледам аватарът на Gergana, но наживо – смее се как се пуля и се мая. Нащраках ги двамата с Istoyanov, зарадвахме се на такава среща – познаваме се изцяло задочно, през фотографските общности в родния UrbanStyle и чужбинския 23hq.
Самият протест мина добре, весело и с иронични закачки към туристическите бенотопредприемачи – изпоналягаха хората да си правят плаж на тротоара. На бетона направо – че то комай това ни чака и по морето близките години.
Бях силно възмутен, че по едно време отсреща ни пускаха маршове от колони и уредби. Чак после разбрах, че ченгетата имали професионален празник и щели да репетират парад някакъв. Ами честит да им е, да заключат пищовите в шкафчетата и да ударят по един гроздомицин по случая ;)
Все пак можеха да си пуснат маршовете след протеста, а не да заглушават хората.
Повече за нещата от протеста – когато подготвя и кача всички снимки. Иначе за Странджа има добри новини – прокуратурата се е самозадействала и е отменила решението на съда, с което се отменяше заповедта на министъра за определяне на парка. (Сложен изказ, юридически. После на нас философите казват, че сме говорели завъртяно;)
Така че за Странджа вече започва да се чува и може би все пак има шанс. И можем да погледнем и към строежите в Пирин, Рила и Витоша. Поне като сме почнали ;) Лека нощ!