Вчера ходих да си подавам данъчната декларация. Не ми се ходеше до НАП, а и Краси преди доста време ми беше отпечатала една декларация. От тези, дето може човек да си ги изтегли от сайта на агенцията и да си ги отпечата и попълни сам, вместо да търси чиновниците и да дава стотинки за “книжката” с “плика”. Трябваше да обявя приходите си, защото след като напуснах работа работих по граждански договори за превода на КДЕ на български. Заради тия договори по коледно време сега се засилих да спазя срока на декларациите. Изтича в понеделник, 17-ти, ако не се лъжа – който има да обявява разни пари пред държавата, да го прави. Че иначе имало глобички :)
Предишната вечер попълнихме декларацията. Всъщност попълни я Краси, с много малко моя помощ. От доста време забелязвам, че имам нетърпимост към текстове с по-сложен и оплетен изказ. Може да ми е повреда от времето, когато на работа четях howto-та, коментари в кода и всякакви статии, книги и т.н. От огромен обем информация търсех всеки път малкото нещо, което ми свършваше работа. Или пък може да ми е от работата по дипломната ми теза, за която също изчетох сума ти литература, а накрая така стана, че писах повече свои си разсъждения. Но е факт, че ако съм поне малко уморен, изобщо не мога да се съсредоточа и се усещам как погледът ми веднага бяга към първата дума от следващия абзац. Не, това не е “четенето по диагонал”, то е друго, там пак хващаш смисъла. Това моето сега е някакво “бягане”, “плъзгане” към края на текста, без да се търси смисъл в него. Може би съм просто уморен…
В пощата малко ми се учудиха на декларацията, ама аз какво да направя, като в цялата пощенска станция няма гише за продаване на пликове? Добре че поне ми дадоха разписка, че са ми приели декларацията. Владо ми каза, че такава е междуведомствената практика – в пощите имат инструкции да дават веднага разписка за получаване на декларацията. Тоест само трябва да подадеш в пощата нещата и вече имаш документ, с който доказваш, че си изряден. След това отговорността пада върху пощите за предаването на документите. С обикновено препоръчано писмо не става, защото у нас пощите не поемат такава отговорност за препоръчаните писма. Изобщо, те за какво ли поемат… е, освен за данъчните декларации. Ама нямат избор, държавна агенция е това…
—-
Използвах случая, та си занесох във фото-то да ми проявят и сканират черно-бялата Kodak Portra, дето я снимах доста време. Учудиха се жените, че емулсията е лилава – не били виждали такава лента. Аз им казах че е “Kodak Portra 400 BW” и че е с изтекъл срок най-вероятно. На половин цена ми я продадоха в Kodak-а на “Шипка”. Поръчах експресната услуга и вместо за ден, стана за час. За левче повече – три вместо два лева. Филмът си е с нормален цвят – явно само непроявената емулсия е така странно лилава.
Този филм е страхотен, направо е като прераждане след снимане с Fomapan. Фома-та е много контрастна и това на моменти дразни ужасно, зависи от кадъра. Но Портра-та е в пъти по-интересен филм – мек, с много отенъци. Опитвал съм най-вече портрети, но не съм доволен от резултата. Добре се получиха едни цветчета с боке, част от които вече качих в дневника (пролетно боке 01, пролетно боке 02). За портретите ми трябва още много опит – често преди да щракна разбирах, че току-що съм изпуснал момента. Или пък след това се оказва, че не съм уцелил експонацията или пък фокуса (защото стрелях на ръчен фокус, та да не блестя с помощната лампа на апарата в очите на хората)… А портретите са много повече “моментни” работи, отколкото някое макро с цветчета…
—-
Миналата седмица пък спуках задната гума на колелото. Прибирах се от другия край на града и почти веднага след като тръгнах от срещата с приятели започна да ръми. Улиците станаха едни леко мокри и хлъзгави… ужас. На театър “София” скочих от доста висок бордюр и след това зад мене често свиркаха с клаксони. А аз им се ядосвам на “шоферите” – какво ми свиркат, а не си гледат пътя? Явно гумата ми е започнала да изпуска и е била видимо омекнала. Чак при “ТЕЦ София” усещам, че нещо друса, а пък пътят е равен. Поглеждам надолу – задната гума е почти на капла и прескача, като се набере.
Едвам се прибрах покрай любимия на всички надежденци “Надлез Надежда”. Ако някой от общината чете това, нека знае, че ако в най-скоро време не се пробие проход през ЖП-линията откъм ул. Скопие и “Фондови жилища” и ако този проход няма пешеходен тротоар и велосипедна алея, ще се заформят протести от надежденци. И с пълно право – “Надлез Надежда” е престъпление в централната част на София! Този надлез обслужва единствено интересите на компанията за градски транспорт с нейните контрольори!
Нейсе… Докарах си колелото през подлеза на гара “Север” и ми отне цял час в дъжда и калта. Естествено, че пешеходец не може да мине отгоре през тъпия “надлез”. Е, за сметка на това и отдолу също не може да мине…
Та вчера си взех лепенки за гумата и комплекти ключове, защото нямах 15-ти номер и не можех да сваля колелото. И сега не мога все още – ключът се оказа някаква евтина алпака и се огъна и разшири в ръцете ми. Супер! Трябва да купя най-скъпия комплект гаечни ключове, за да мога да си разглобя колелото. Нямаше да ми е толкова горчиво, ако имах парите за такъв комплект… А и всъщност за какво изобщо може да се използва един ключ от алпака, пък бил той и евтин?!?
Поне открих дупката във вътрешната гума. Не се е нарязала “на юфка” от карането след спукването, само на едно място си издиша. Едни две мънички дупчици една до друга, като от зъбки на змия… :)