до издателска къща “Труд”
копие до “Господари на ефира”, НТВ
копие до “Частен случай”, БНТ
копие до “bTV репортетие”, bTV
Уважаеми господа,
С възмущение и огромно учудване прочетох публикуваното в Интернет писмо от издатерство “Труд” до Виктор Любенов, създател на сайта bezmonitor.com. Въпросният сайт е създаден с цел да подпомага незрящите ни съграждани и да им дава по-лесен и удобен досег с литературното ни наследство. Нещо повече, да прави този досег въобще възможен. Както самият Виктор в коментари в мрежата по повод на писмото-заплаха от издателството пояснява, незрящите хора у нас много трудно се сдобиват с книги на брайлово писмо и със звукови записи на литературни класики. Възможността тези хора с помощта на специален софтуер за машинно прочитане на текста от екрана на компютъра им е нещо безценно за тях.
С показната си акция срещу сайта и заплашването на Виктор издателството явно цели да получи безплатна реклама на новата си поредица детски книги, чийто рекламен клип вече се излъчва по телевизиите. Става дума за нови издания на детски книги, които ще се раздават в комплект с вестниците на издателството. Поредната част от кампанията им с раздаване на книги и филми на DVD като “подарък” към вестниците. Самата тази кампания е обидна за грамотния българин, на когото се втълпява, че чете малко и единственият начин да прочете нещо е да получи книгата в комплект със сутрешната си кръстословица.
Това, че издателството явно иска да вдигне шум около новата си поредица по всякакъв начин (всички знаем, че лоша реклама няма и от този шум има пряка финансова полза именно издателството) е незначително в сравнение с щетите, които провокираният скандал може да нанесе на тези наши съграждани, за които атакуваните сайтове са единственият начин да четат когато и които книги поискат, да се впуснат в приключенията на литературната класика. Да се радват на отворения прозорец към света на книгите. Удоволствие, което всички зрящи сме имали късмета да изпитаме като деца и на което все още можем да се радваме. Но което през последните години е било стремеж и трудност за всички незрящи – редовното вземане на брайлови книги или звукови записи под наем от специализирани библиотеки е било много по-трудно, а през последните години на недоимък в страната сигурно е станало практически почти невъзможно.
Основният аргумент на издателството срещу публикуването на текстовете на някои книги в ориентирания към незрящата публика сайт е, че някои от тези книги са с авторски права, откупени от издателството и разпространението на текста им е в разрез с гарантираното от ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните им права) изключително право на разпореждане с издаването, разпросранението и промените на текстовете.
Освен неморална, акцията за сплашване на сайта на Виктор може би е и незаконна – никъде в писмата си издателят не подкрепя заплахите си с конкретни текстове от ЗАПСП. Отправянето на необосновани законово публични заплахи е обидно и дори може да бъде подсъдно. Най-малкото е етично недопустимо.
Издателството твърди, че притежава документи за авторските права върху произведенията на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, както и върху българските преводи на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл (превод на Тодор Вълчев), “Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен (превод на Невяна Розева), “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” на Ярослав Хашек (превод на Светомир Иванчев), преводи на 13 от разказите на Антон Павлович Чехов, “Винету” от Карл Май (превод на Веселин Радков), “Пътешествията на Гъливър” от Джонатан Суифт (превод на Теодора и Боян Атанасови).
Такива документи не са представени и не е показан и начин достоверността на твърдението да бъде проверена.
Но дори и издателството наистина да притежава авторските права върху преводите, в ЗАПСП ила изрично указано принципно изключение в действието на авторското право:
Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
Сайтът bezmonitor.com се защитава от тези две точки в ЗАПСП, защото без извличане на търговска изгода дава възможност за възпроизвеждане на вече публикувани в миналото произведения. Тези произведения присъстват в общодостъпните библиотеки (може би ако издателството дари книги на бедните читалища в малките градове, броят на тези библиотеки ще нарасне). И се осигурява възпроизвеждането на вече разгласените и публикувани в миналото от издателството произведения посредством аналогичен на Брайловия шрифт метод. Да кажем отново, че всичко това не се извършва с цел печалба.
Сайтът bezmonitor.com по същество представлява именно и точно общодостъпна библиотека, която не служи за търговски цели. Заслужава си да отбележим, че допреди няколко дни сайтът беше популярен точно само сред незрящите. Предизвиканият от издателството “скандал” насочва временно вниманието на общата публика към него. Сайтът е с дизайн, който е удобен само за използване с екранни четци (програмите, които превръщат буквите в глас и са “очите” на незрящите в Интернет) и логично мнозинството зрящи хора са го отбягвали визуално.
Едностранното тълкуване на закона не е рядкост и било поради некомпетентност или лични и фирмени интереси се практикува често у нас. Но е възмутително, че едно издателство, което следва да свързваме с понятия като “просвета”, “читалище”, “култура”, “грамотност”, “наследство” и други подобни си позволява да дърпа завесите на прозореца на знанието пред очите на незрящите. Това би било оправдано, ако въпросното издателство полага грижи за достигане и до незрящите, но нали те са сравнително малка публика, та и печалбите от тях няма да са големи. Не е оправдано икономически да издаваш книги за слепи или да дариш на библиотеките им. Не е рентабилно да внасяш светлина там, където тя не се вижда – по-изгодно е да продаваш ежедневници с клюки и кръстословици. И към тях да залепяш книги. За зрящи. По-лесно и по-изгодно е просто да бъдеш сляп. Не, не незрящ, а сляп за дългогодишните усилия bezmonitor.com да се поддържа и популяризира сред незрящите. По-лесно е да предизвикаш скандал в Интернет, отколкото да плащаш за брайлови издания и да снабдиш със звукови записи библиотеките. И докато библиотеките и читалищата изнемогват, защо да не се възползваш от откупените сигурно за жълти стотинки пълни права върху творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев и да ги издадеш отново? Та нали всеки си купува вестник, колко му е да даде лев-два повече за вестник плюс литературна класика? Хората ще купуват, ще се залъгват, че са по-начетени, че подпомагат културата ни и че децата им ще имат хубави книги за четене. А всъщност няма да подпомагат културата, а само издателя-монополист. И част от децата наистина ще имат класическите книжки, останали от мама и баба още, само че сега в нови корици. Но за сметка на това незрящите деца ще имат един шанс по-малко да разберат кой е Ян Бибиян и къде е пътешествал Гъливер.
Ако това е цената на поредния пазарен успех на издателството, аз отказвам да купувам всякакви негови продукти вече. И призовавам всички да не купуват изданията на “Труд”. Каквито и да са – жълти вестници, по-“сериозни” вестници, вестници с книги, вестници с филми, енциклопедии и какво ли още не. Недопустимо е да мислиш само за пазарния си успех, когато твърдиш, че си издател, че разпространяваш светлината на знанието, просветата. Нещо повече, дори и името ти да намеква за трудолюбие. С образ на трудолюбив просветител това издателство заплашва един портал на знанието и просветата, за който е положен много труд през годините. И го прави с необосновани правни закани. Да, може и да имат авторските права върху преводите на чуждите автори. Но Елин Пелин и Каралийчев сигурно биха се обърнали в гроба, ако разберат, че се отказва достъп на незрящи до творбите им.
Моля издателството да се извини публично на bezmonitor.com и на собственика му Виктор Любенов. Ако се докаже неоспоримо (нещо, в което силно се съмнявам), че сайтът не се защитава от чл.24 ал.1 т.9 и 10, мога да приема, че издателството има формалното право. Но че не е морално да се атакува точно този сайт е очевидно.
Ще разчитам на реакция и от публицистични телевизионни предавания, занимаващи се с подобни актуални проблеми и изпращам копие на това писмо и до тях. Следват препратки в Интернет, от които може да бъде получена повече информация, както и да бъдат проследени различни мнения по въпроса.
Тексът на това писмо е публикуван на адрес:
http://yasen.lindeas.com/book/open-letter-to-trud
Препратки към статии в Интернет на други хора по темата има най-отдолу на
http://yasen.lindeas.com/book/why-trud-doesnt-exist
Първата статия по въпроса е тук:
http://www.gatchev.info/blog/?p=283
Ясен Праматаров