Daily moods :: me. flashes. briefly.

2031

Днес на първия стрийт от доста време хоп във “Фотопавилион”. И аз – я да питам за Samyang 85/1.4. Като фен на bokeh няма как да не харесвам обектива. Питам аз дали версията им е с автоматична бленда за Pentax или не. Дали има позиция “A”. Щото са два вида. Ама къде си гледал, ама какво е това, ама ние от доставчика оригинални, ама какви са тия “А”. Като не знаеш – абе кажи си, кво ми се обясняваш?

2026

Харесвам колата си, най-вече външния дизайн. Преди, като търсех Subaru, хич не смятах, че ще карам хечбек, но сега с Rover 200RF обикалям и гледам другите коли и все не мога да харесам друго (което не е сто пъти по-скъпо). Вчера залепих поглед за една Impreza новия дизайн, хечбек. Толкова плюха, че това развалило Субару. А сега ме кефи! Не е изящно като 200RF, но пък е Subaru! Maybe my next car.

2023

“Учените открили, че динозаврите били интелигентни същества. С езици, култура, писменост и политика, дори и свое ООН. В хода на разкопките дори били открити записи на обръщението на президента Т. Рексов към световната общност, в което той казвал, че от тая работа с генномодифицираните шимпанзета нищо хубаво няма да излезе.”

2022

Виц на деня. „Моля кажете честно Вашето мнение за решение на проблема с недостига на храна в другите страни”. В Африка не знаели какво е „храна”. В Източна Европа не знаели какво е „честно”. В Западна Европа не знаели какво е „недостиг”. В Китай не знаели какво е „мнение”. В Близкия Изток не знаели какво е „решение”. В Южна Америка не знаели какво е „моля”. В САЩ не знаели какво е „други страни”.

2021

Зимата в Троян е по-трудна от зимата в София. Не заради студа. А защото тук на всяко кръстовище освен за приближаващите автомобили, трябва човек да обхожда с поглед и всички хора наоколо, в някаква разумна отдалеченост. “Разумна” тук значи такова разстояние, от което биха могли да те разпознаят. В някакъв смисъл по-лошо е да не поздравиш, отколкото да се пребиеш на леда. Взе да ме уморява това.

2018

Не знам как имат сърце продавачите на детски играчки. Най-омразна и коравосърдечна работа. Да напълниш цял магазин с изкусителни играчки, да завземеш част от тротоара, за да привличаш деца от още по-далеч наоколо. Да гледаш с прикрита радост как децата се втурват и награбват три-четири играчки и плачат за още две край вече отчайващите се родители. Да предлагаш “по-евтина”, уж за баланс. Отчайващо.

2017

Светко не ме оставя почти хич, Оги пък не оставя майка си. Майка й, обаче, ни остави и замина някъде за десетина дни. Уж е по-спокойно, но не съвсем. Защото щом сега не мога да се добера до компютъра да посвърша нещо, какво ли ще е след месеци? Когато успявам пък, сред плача на Светко, който ме вика да е с мен, ми е виновно. Ентусиазмът ми за уеб-проекти е малък, за фотография – никакъв. Празници.

2015

Не че си нямам рябота. Но понеже около две бебета и тъща не мога да вляза в работен ритъм, почнах да чета статиите на Jeremy Clarkson. Същият, от TopGear. Това е някъде между старите и новите епизоди, когато е опитвал да изкарва хляба като журналист ли, знам ли. Оставям настрана, че е мрън и rant. Но стилът е някак познат. Без майтап, дали има микроблог? Да го видим колко остроумен е “натясно” :)

2011

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

2010

На влизане под моста на Подуяне при лек дъждец и хлъзгав разкален асфалт, зад мен се лепва такси. Тъмно е, настилката е коварна от дъжда, влизаме с леко над 60км/ч, а оня тъпак се лепва за бронята и включва дълги. Карам в лява лента, но тъпите бакшиши трябва да разберат, че градът не е магистрала и няма “бърза лента”. Накрая задмина опасно, ядосах се, тръгнах да гоня (Рошко си може) но се отказах.