Отново е това време на годината…

Днес бележникът ми има рожден ден, става на две години. Наричам този запис по подобие на миналогодишния. Рождените дни някои ги смятат за време на равносметка, на теглене на черти — такива под свършената работа и такива, дето са част от обърканите чертежи на проекта за бъдеще. Все едно така не би трябвало да е и с всички останали дни… Други пък смятат рожденните дни за време само за купон, за пълен отказ от странни упражнения по техническо чертане. Свят широк, хора разни.

Днес си мислех какво да напиша за РД-то на Arcane Lore и понеже ми е едно такова леко смачкано и, понеже си имам безброй мои си грижи на главата сега, ще кажа най-накрая откъде дойде името на бележника. Както все обещавах и, както е видно, все отлагах.

Всичко е свързано с музиката, някои сигурно отдавна са се досетили. ;) Моя милост има много и доста различни любими музикални изпълнения и изпълнители. Но точно когато правех тези страници, реших, че името им трябва да е дошло от нещо спонтанно, да е част от мое настроение. Такъв е и бележникът ми, съ-при-част-ен на настройките ми. А и още имах време да свиря…

“Arcane Lore” идва от песен на Nightwish. Песента е “Wishmaster” от албума “Wishmaster”, издаден през 2000г. Тази песен ме разбиваше на малки парченца, преди да ме събере, за да ме пръсне отново. Както тогава, така и сега. Ето частта от текста, откъдето съм взел “странното и тайно знание”:
—-

Sla-Mori the one known only by Him
To august realms, the sorcery within
If you hear the call of arcane lore,
Your world shall rest on Earth no more
A maiden elf calling with her cunning song
"Meet me at the Inn of Last Home"
Heartborne will find the way!

—-
“If you hear the call of arcane lore, your world shall rest on Earth no more”… Разбира се, в текста става дума за съдбата на елфите във фантазната реалност, градена и от други текстове на групата. Но неповторимата Таря Турунен така изпява “your world shall rest on earth no more”, че нямаше начин да не взема нещо от “Wishmastrer” за име на сайта.

Всъщност и домашната ми машина се казва “wishmaster” – може би напук на честите ни спорове преди време с Majestic, който все твърдеше, че след “Angels fall first” и особено след любимия му “Oceanborn” Nightwish просто не е същата група вече. Вместо да диктува стила, лека-полека била станала подвластна му… Не че не е донякъде прав, де…

Мотото пък на сайта, “the webbook of Turin Turambar… where the dragon lies bleeding” е намек за друга група, свиреща подобен стил, но доста различна като усещане – HammerFall. Песента е “The dragon lies bleeding”, от албума “Glory to the brave”. Отново скандинавци, но не финландци, а шведи, от страната на Yngwie Malmsteen – недостижимият китарист от годините, когато се учех да свиря и ходех на училище с лейкопласт на пръстите, защото или кървяха, или бяха зачервени и болезнени.

А Turin Turambar (не четете историята в Уикипедия, прочетете легендите в “Силмарилион”!) — ами turin е псевдонимът ми, няма чак конкретна причина да е точно този, може би отново е проява на спонтанност. Все пак за мен Турин е най-важният герой от “Силмарилиион” на Толкин. Не съм проверявал скоро дали “Легенда за Турин Турамбар” или “Легенда за Берен и Лутиен” е по-дълга, но определено Турин кърти мивки и фаянс, пробива, цикли и извозва, с материали на клиента. (това последното след време може изобщо да не се разбира какво значи, ама нейсе;)

Турин е единственият човек в Средната земя, който успява да достигне достойнството и признанието на елфите и също така да падне почти при презрените орки. В най-голяма степен човешки образ в книгата, взел по малко от всички крайности на природата ни. Това е моят аватар, не обратното — това, че в историята на Турин Турамбар има много жестоки неща не означава, че искам да се асоциирам с него. Просто приемам, че с човешкия си образ това е едно от проявленията на всеки от нас. С крайностите си. С терзанията си и с несъвършенството си. Но и със стремежа си към съвършенство — нещо, което липсва в голяма степен на изящните елфи…

Защо точно “dragon lies bleeding”? Турин е единственият човек, за когото се разказва, че е убил дракон. Той убива първия дракон, прародителя на всички дракони и най-силния сред тях — Глаурунг.
—-

И ето че идва моментът, в който казвам защо всъщност се занимавам с блогване и какъв е изобщо смисълът за мен от всички тези грижи през годината. Смисълът за мен си проличава от горните абзаци — видяхте ли, че за всяко нещо, което ми хрумна, съм сложил препратка към статия в Уикипедия? Така е, защото в мрежата все пак има смислено и подредено съдържание. Има и много шум, разбира се, но има и смислено съдържание.

Занимавам се с бележника си, фото-дневника и уики-то си, за да създавам подредено и смислено съдържание в мрежата. Знам, че моето участие не е фатално, с мен не свършва светът, но е приятно да усещам, че поне малко помагам процентът на безмислените сайтове в мрежата да намалява. А безмислени сайтове има толкова много, толкова много, че дори моите понякога леко разхвърляни мисли тук са си цвете направо ;)
—-

Другото, конкретното, което се е случило с мен и покрай мен през изминалата година съм разказал в записа преди новата година. Това тук беше за съдържанието. И за грижата за него. ;)