Настана месец, вечер изгря…

Да, и звезди имаше. Обсипаха зала 1 на НДК. Двамата с Краси изживяхме страхотни два часа. На други не им хареса толкова, в смисъл не ги докосна така, както се предполага да докосва музиката на Джетро. При това на живо.

Съвсем друг е въпросът, че самите Джетро Тъл не бяхя силно развълнувани, че свирят пред българската публика. Може би това е разбираемо… донякъде. А пък и всички имат добри и лоши концерти. Но това е оправдание; истината е, че като цяло хората бяха въодушевени, но почти само заради факта, че такава група има концерт в София и са успели да се доберат до билети. На мен ми хареса, на Краси също. Но имаше хора, които очакваха повече, много повече. И още нещо – това “повече” са го очаквали дълго, много дълго…

А билетите наистина са били свършили, залата беше натъпкана. Около обяд се вързах към мрежата и с няколко ssh-включвания (налага ми се, за да заобикалям ограничения в рутирането) влязох в глупавото icq и намерих Ийори, a.k.a. Zmey – явно работеше нещо в събота. Не успял да се дореди до билет – били свършили. Тъпо, защото е страстен фен на Jethro Tull, но пък може и да е за добро – така поне не се е разочаровал, защото той сигурно би искал перфектен концерт.

След като провалих една уговорка с Юнуз, тоест звъннах му и не го намерих, най-позорно заспах, укротен от спирането на пронизителното мяукане на Арти в коридора (ох, горкото коте още няма храна, след малко ще се изтърколя от хралупката ни и ще му поналовувам малко консервки ;). Когато си събудих, Краси ми се обади от центъра и се разбрахме да се видим. Пропадна и поредното преглеждане на дипломната ми тема, и пробиването на дупки за корнизите (как може да правят толкова твърд бетон… е, то сигурно е добре, че е твърд, но… добре де – как може да слагат толкова твърд бетон точно там, където днес искам да пробия за корниз?… Странна работа ;)

За първи път от доста време се добрах до центъра без колело; бях забравил за неприятния градски “транспорт”. Въпреки че може би трябваше да ида с колелото – разбрах, че Мири е бил също на концерта и то с колело – сигурно все пак някъде в НДК има от тези, дефицитните у нас неща, паркингите за велосипеди.

Срещнахме се с Владо и Жана, които минали през центъра, за да си вземат CD-записвачка и панталон за Жана. Печката е LG, дано им е ок;)

В “Чартър” до университета с Владо подехме обширен разговор за дипломната ми работа, софтуерните лицензи и патенти, като “прескочихме” до древността и далечни страни. Не мога да предам идеите в разговора, а пък и няма смисъл, пиша тук сега за концерта все пак, но като цяло заключението беше, че за него основният въпрос е “защо”, а за мен – “как”. Аз реших, че това е стандартна ситуация в разговор между културолог и философ. ;)

Поехме към НДК. Не можахме да се обадим нито на Ванката, нито на Дикс и Фифи, които също щяха да ходят. Предполагам, че Ели и Милен също не са изпуснали събитието. Не, те определено не би трябвало да са ;)

Местата ни бяха в дъното на партера – на предпоследния ред, вдясно от центъра. Виждахме на сцената човешки фигури и много малко друго. Но нали сме дошли за музиката, казвах си, не на ревю ;) Мина ми през акъла, че може да се направи голяма зала, в която на ключови места да има големи стъклени прегради, които да действат като увеличително стъкло и всичко да бъде така проектирано, че да се създава усещането, че отвсякъде се вижда почти еднакво добре. Хмм, да, добра идея ;)

Зад нас имаше две-три семейства на средна възраст, които не продължиха да “мелят” чак до началото на концерта. Дори едната от жените я чух да обяснява на другата нещо в паузите за сина й и колко изследвания му били правили… Странни хора – а пък уж май бяха супер-яки фенове на Jethro от предишното поколение… Е, хора всякакви ;)

Отдавна не бях присъствал на концерт, на който предимно и само се седи. На мен не ми пречеше, дори напротив – помагаше ми да се съсредоточа в себе си и в музиката и да изживея звуците и картините, които си представях на фона им. Но някои на първите редове (Ванката например) са разочаровани, че всеки път, когато някой ставал, идвали “копоите” от организаторите и се скарвали на дръзналия да наруши правилото.

За самия концерт не знам какво да напише – не си падам много по музикално-журналистическите “изцепки” – така де, който е искал и могъл, е отишъл и има свои си впечатления. За другите не мога да направя повече от това да споделя как аз съм възприел този дълго чакан ден ;)

Изскочиха на сцената с “Living in the past” и после се започна една лавина от любими мелодии, които определено не мога да изброя в реда им, но имаше почти всичко най-известно. Е, не направиха някои неща, например “Skating away”, но пък имаше “A song for Jeffrey”, “Aqualung”, “Too old for rock’n’roll, too young to die” и, разбира се, песента, на която аз треперя, “Heavy horses”. Да, вярно, че събраха три от великите си парчета в една компилация, но… на мен ми хареса. Да, не беше идеално, да, жалко, че кой знае дали изобщо ще дойдат отново и дали ще имаме възможността да видим у нас “истински” концерт на Jethro Tull, но все пак някак си успяхме да се вживеем в музиката. И ни беше хубаво. Може би защото се настроихме да сме колкото се може пи-непредубедени и да не очакваме нищо конкретно ;)

След концерта стояхме пред изхода на сградата и се оглеждахме за Дикс, Фифи, Ванката. Евентуално Ели и/или Дени. Видяхме Иван и той беше поразочарован. Стана ми леко гадно – точно той знам, че много очакваше този концерт; искаше ми се да се е изкефил повече.

А, да – на всеки концерт напоследък изневиделица изскача Нина, сестрата на Дени, с Кралев и ни стряска. Не е изпуснала и Джетро, след като за последен път ни “изскочи” при влизането за Helloween ;)

Най-неочаквано една ръка ме потупа по рамото и кого да видя – Сашо Шопов ;) Ама много му се зарадвах ;) Зная, че и той е фен, но не очаквах да го срещна, защото бях предположил, че е на срещата на Linux Users Group – Bu;garia в Стара Загора. Срещата е през целия уикенд, в петък Калата ме убеждаваше да ида, но аз имам дипломна работа за писане, а пък и дълго чакан концерт…

Та Сашо не отишъл за първия ден, предпочел, естествено, концерта, и е отпрашил днес за втората част и изпита на LPI. И той беше леко разочарован, затова се опитах да го убедя да погледне по-весело на нещата; все пак това са си Джетро, нищо, че не са свирили идеално и с недостатъчно хъс. Искаше ми се да беше дошъл с нас с Ванката на по бира, както го карах, но той бързаше да се наспи за пътуването днес. Сигурно щеше да му е интересно с всичките тези разкази за възприеманията на музиката, които “изсипахме” над чашите с бира, но може би наистина беше уморен, а пък ние останахме до два часа почти…

Сашо обеща да поздрави всички повече и по-малко познати на срещата на LUG-BG и да изпият по едно питие за мен ;) Аз днес ще направя това за тях тук ;)

Другото мина някак като на лента – прибрахме се с такси. Така става с такситата – пренасят тялото и ума ти като полуфабрикат в опаковка, докато гледаш размазани светлини през прозореца. Това се нарича “превоз”.

Отмина този концерт.

Сега идват Judas Priest със Queensryche (честно казано, повече ме интересуват Queensryche, отдавна ги харесвам, докато “класиците” Джудас са ми били по-далечни винаги…), е след това, към края на юни месец – Питър Гейбриъл – явно ще е тежък месец ;)