Category Archives: Uncategorized

Едно завръщане и няколко чинела

“Жоре, айде стига думка, а? Искам да поспя малко.”

…

“Бомбардират, бомбардират, па спрат. При тебе спиране няма!”

…

Е, за нас винаги е било не “Жоре”, а “Саше”, тази е разликата. Иначе Жоро е същият образ, как иначе щяхме да се съберем със Сашо. Всички ние – аз, Дикс, Милен и Гери.

“Ентусиасти” – така ни наричаше самият Сашо и след това се разхилваше по неговия си небрежен, но заразителен начин. И именно от него се вкорени в мен тая безумна любов към “ентусиазма”, това преекспониране на “ентусиазното” във всичко. И скоро след това моето казване и убеждение, че най-важното нещо е ентусиазмът. И “ентусиаст” не е повече обидна или пренебрежителна дума. Просто да си ентусиаст е най-многото, което можеш да направиш. Е, да, можеш да опиташ да създаваш вселени, но най-накрая винаги ще се връщаш към усещането, че не създадените от теб свят, общество и тем подобни са важни, а именно поривът ти да се занимаеш с тях. Да имаш “хъс”. И да си ентусиаст.

—-

Преди около година и половина се видяхме за последно за по-дълго на четири очи и две чаши със Сашо. Тогава аз вече известно време бях на сегашната си длъжност в сегашната ми работа, но все още не бях усетил безумната студена тръпка от липсата на време за приятели. Смесена с тъпото пренебрежение “нищо, ще ги видя другата седмица или след месец”. И естествено, не ги виждаш. Лека-полека и те започват да тръпнат с тая треска… абе гадно нещо е работата. Не съм казал, че мога без работа, ама… все едно.

Та тогава се видяхме, защото наш дръмър заминаваше надалеч, във Варна. За някои Варна може да е близко, но за мен не е. Винаги има един периметър, отвъд който всичко е “недостижимо далеч”. Тази граница се променя не само от свободното време и разстоянеито, но и от какво ли не – пари за транспорт (“транспорт” – ха, все едно сме товари в рудовоз…), настроение, ако щете и душевен мир и глобално затопляне.

Важното е, че за мен Варна е далече.

За Сашо София пък не беше толкова – виждали сме се през това време тук по купони, рожденни дни. Но вече не свирехме. В София останахме само аз и Диксън и не успяхме да намерим рецептата да пробваме, да се разочароваме, и пак да продължаваме. А пък и двама китаристи само… Въпреки че именно така започнахме преди… колко години станаха…?

—-

Сашо се завърна тия дни. Още не сме се видели, но не е късно – по-добре да подходим към събирането на старата глутница с “ентусиазъм”. Отколкото да се видим веднъж на по бира, за да отбием номера.

Най-трудният проблем след като си намери човек постоянна работа е да нагоди личните си ангажименти към нея. Защото обикновено началството не гледа с добро око на обратното нагаждане;)

—-

Добре дошъл, Сашо!

Ентусиастично се подготвям за събиране в едно помещение на едни лунни вълци! ;)

А, и непременно трябва да си пуснеш блог ;)

П.П.: Сега се сещам, че трябва да събера двама сашовци – Сашо Панов ще се зарадва на стария познат, вярвам ;)

Сурва, сурва!

Честит рожден ден, Нова Годинова!

Да си мирна и богата!

Да сме живи, здрави, щастливи с теб!

До година, до година, до амина!

Gossip и KF

Новините в кратце: нови-новенички преводи на два Jabber клиента за Gnome – Gossip и kf.

KF преведох вчера следобяд, а върху Gossip поработих повечко и преди седмица може би. Сега беше по-лесно и по-бързо – имах нахвърляни идеи за превод на ключовите понятия. Абе концепция имах ;) Превод на Gossip беше обещал Калоян, но се разбрахме двамата, че ако нещо не му харесва в моя превод, ще коли и ще беси и накрая (..трябва да остане само един..) ще има така или иначе добър превод на Gossip.

Защото Калата харесва Gossip. И аз го харесвах, струваше ми се наистина симпатична програмка, още докато бях на KDE. Ще ме попитате “защо така”, не ми ли харесва вече. Ами как да кажа…

—-

Значи има едно голямо недоразумение в света на jabber. Тоест то не е точно в неговия, а по-скоро е някаква смрад, която се “просмуква” от съседните реалии на другите протоколи.

Тази зараза явно няма да подмине и Gossip и лека-полека и той от красив и спретнат Jabber клиент ще започне да се превръща в недомислено подобие на недомисления Gaim. Или просто линукска Miranda. Да, прекалявам, знам. Gossip е готин програмчик (засега) и аз наистина си го ползвам… Понякога; трудно е човек да се откаже от Psi, а и е спорно дали изобщо има смисъл ;)

—-

С две думи става въпрос за това, че някои хора вярват, че когато се прави jabber клиент, целта е хората да могат да имат връзка помежду си. Те разбират това като възможност да говориш с хора, които ползват всякакви изгъзици от сорта на icq, yahoo, msn и освен това трябва да се осигурят услугите, които тези протоколи правят възможни. Именно – typing notification, avatar support, file transfer и кой знае още какво.

Ще кажете, че това са хубави неща. Да, хубави са. Но във всеки протокол са заложени по различен начин. Нещо повече, когато на AOL, Yahoo или Microsoft им скимне, могат (и го правят редовно) да променят някъде нещо, за да трябва поне месец-два разработчиците на програми като Gaim да човъркат, отгатват и хакват, за да проработи най-накрая програмата им с новия протокол.

А междувременно какво става? Ами нищо, потребителят месец-два няма връзка с хора от тази мрежа, но айде, карай да върви, нали скоро ще има нова версия, тя ще оправи нещата и всички пак ще плеснем с ръце и ще се прегърнем.

—-

Всички тези услуги се поддържат и от jabber протокола и допълненията му. Основният протокол наскоро беше приет като RFC. Разширенията са около 150 някъде. И не се повтарят.

Има и typing notification, и avatar support, и file transfer, и какво ли още не…

Просто някои предпочитат среднощно хакване на собственическите протоколи, вместо да напишат модули за клиента си, които да осъществяват съобветното разширение на jabber протокола (JEP, Jabber Enhancement Proposal)

—-

Откъде идва голямото неразбиране? От предубеждението за ценността на най-разпространеното. Много хора мислят, че най-важното в живота е да имат icq, защото там “има мно’о хора и мно’о разбират и са интересни”.

Глупости.

Най-ценното е това, което дава най-много възможности. Все пак клиентът за моментни съобщения е инструмент. Той е по-ценен, колкото по-качествен е, колкото повече и по-добра “работа” може да се свърши с него. А не колкото са по-големи количествата на пазара и в мазетата на хората.

—-

Затова преведох kf. Това е един от клиентите, който засега има амбициите да остава чист в своята “jabber-ност” и да развива и въвежда колкото може повече от “благинките” на JEP.

Какво говорим, има JEP за VoIP с Jabber клиент… Примерно “десен бутон -> глас” и си в джаза… ;)

Красота.

И няма начин утре някой да смени изведнъж протокола и да заложи капани за “неофициалните” клиенти.

Другата, основната новина е, че смятам в най-скоро време да започна проект за jabber клиент, който да следва тази щрихирана по-горе нагласа. И да бъде използваем и полезен максимално.

Ще пиша на Python. Ще бъде бавно в началото, защото от скоро го уча.

Чудя се за графичния тулкит. Ако използвам wxWidgets или FLTK, ще бъде многоплатформено. Но повече ми харесва GTK. За QT има достатъчно клиенти (тоест Psi;). Така че остава дилемата GTK <-> лесно пренасяне за уиндос.

Може би все пак GTK… Ще мисля по празниците, с чаша вино пред телевизора. В почивките между чистене, готвене, гостуване, бой с котарака и други такива домашни забавления.

Нов AbiWord

Тези дни обнових превода на AbiWord. Не бях забелязал колко ужасяващо остарял е. Нещо повече, някак странно е… “изостанал”. Има една глупава особеност на екипа на AbiWord – не използват gettext, а четат преведените низове от xml-файл… Това – добре, обаче за улеснение на преводачите (айде, айде…) генерират периодично .po файл (и съответво po шаблон за започване на нов превод), който въпросните “улеснени” преводачи трябва да изтеглят и да преведат с gettext редактор по техен избор. След това идва най-интересното. С perl скрипт този gettext файл (не, не се копилира, не…) се преобразува в xml, който след това влиза в инсталацията и се използва в работата.

Най-малоумната част от цялата акробатика е, че при създаването на .po файла новите низове се претърсват за съвпадения с вече преведени и се добавят намерените съвпадения като неясни (fuzzy) низове. Ще кажете “нормално, така се прави винаги за удобство на преводача”. Брях тоя преводач, брях това удобство.

Да, така е. За удобство се прави.

Обаче умниците в AbiWord не отбелязват тези нови, автоматично сглобени низове като “неясни”. Грешка, грешка – отбелязват ги, но само в .po файла. Когато голямата машинария захапе превода и тръгне да го превежда в xml, хич не я интересува кое е “неясно” и кое не е. Всичко, което не е “непреведено” влиза в официалното издание на AbiWord като официален и видим превод.

—-

Така… Сега да помислим какво става на практика.

Аз имах превод на предишна версия на програмата, сигерно вече минаха повече от две години оттогава. Огромна част от низовете са си същите, някои от тях с минимални промени, например някъде прибавена точка, другаде махнато двоеточие.

Обаче ако днес си инсталирате AbiWord, ще се хванете за главата. Има ужасно много съобщения, които очевидно не са на мястото си. Понякога разминаването в смисъла е направо отчайващо.

Какво е станало всъщност? Ами просто за тези две години и кусур автоматиката се е “грижила” за превода ми и е добавяла “неясни” преводи, които на следващата си стъпка е приемала за напълно “ясни”. Така преводът се е задръстил с глупости.

—-

А се чудя аз защо Румен и Ани на последната бирена среща в сряда, на която ходих (май беше тази след OpenFest; ей, откога не съм се мяркял… тази сряда съм там, няма начин – виждате как влияе дългото отсъствие, справка – AbiWord;) ми разправяха, че преводът на Abi бил ужасен, кой е тоя, дето го е превеждал… едвам намерих сили и гордост да кажа “‘ми аз”…;)

Сега преводът е новичък и използваем. И аз си го ползвам и съм доволен. Засега… защото тази програма ще трябва да я следя постоянно и да се грижа честичко да си обновявам работата по нея…

—-

А ако питате защо не съм следил превода досега, ще ви кажа просто, че повече от година бях координатор на превода на КДЕ и работех изцяло в среда на КДЕ – и вкъщи, и на служебния ми настолен компютър. На сървърите не съм слагал КДЕ, спокойно ;Р

От седмица-две вече не съм координатор на КДЕ на български. Ролята ми се поема от Радостин Раднев. Надявам се тези дни в централата на КДЕ да склонят най-после и да ми изтрият сметката за писане в CVS. Kе искам да имам достъп, след като не съм разработчик вече (преводачите и те се водят “разработчици”, не знаехте ли?).

—-

Покрай завръщането ми към Gnome имам за споделяне доста наблюдения върху разликите между двете настолни среди, а също и върху някои прилики, които не ми се нравят, но пък и едва ли ще се променят.

Но за това – друг път ;)

Завръщането на Projectoria

Едно дълго обмисляно, внимателно отлагано и грижливо подготвяно завръщане:

http://projectoria.org

Всъщност Проектория не се завръща, а започва начисто. Открива топлата вода с нагласата, че топлата вода винаги трябва да бъде откривана, защото… ами просто защото е добре да я има и да не бъде “скрита” ;)

Скъпа моя зима

Скъпа моя зима,

Пиша ти това в зимно настроение. От твоите – премръзнало, без шал, брулено на кръстопът на решения и тревоги. С едва различими пътеки, все заснежени и надрани от ветровете.

Досадни са ми тези настроения. Но май и това си им е в природата.

—-

Наближава краят на годината, с него – празничните дни и срокът за предаване на дипломната ми работа. И аз, естествено, съм разтревожен. И работя по нея…, тъй де, мисля. Не мога да продължавам да се уверявам, че ще успея да дам това, което искат, а искат текст. Но няма да им дам преработка на предишния, в това съм почти сигурен; проблемът ми е дали ще успея да им дам нов.

Преди време имах сили и желание да пиша текстове, но днес не е така. А пък и зима е. Жалко, че когато исках и пишех, никой почти от тях не искаше да чете нещо. А сега, когато искат да четат, или поне мога да ги накарам за петнадесетина минути да ме слушат, нямам голямо желание да се занимавам с тях…

—-

Скъпа моя зима,

Почти всяка година идваш май, все по туй време. Не искам да те засегна, но очаквам пролетта. С плановете й и цветния й размах. И макар да знам, че и тя си тръгва всеки път, ще дойде есен, да налее в спомените тръпка на пелин, да сгрее преди теб.

—-

Днес е важен ден за Краси, нека всичко е наред с изпита й. Нека тя да е доволна, независимо какво представят като резултат. (Успех, мило! :-) Сещам се за днешния й ден и си обещавам за пореден път да реша и аз и да се събера. Да се сгрея, да правя планове, да имам сили да избирам пътеките в снега.

Взехме си слушалки с микрофон. Затворени, от типа, който преди години наричахме “големи, с кожа”. ;) Ентусиазипащо е да знам, че още малко остава и ще мога да свиря вкъщи и да се записвам. С Magestic скоро пак се навивахме за домашната студийна работа.

—-

Зима,

Доскоро, или поне до догодина.

Double vision

Fill my eyes with that double vision…

Нося очила. Снощи взех вълшебните стъкълца и днес беше първият ми ден на работа с “прозорче към света”…

—-

Причината е ясна – имам нужда от тях. Според науката астигматизмът не е нещо, което се придобива за ден-два, а пък аз даже не съм и сигурен дали изобщо се “придобива”. Интересно – може цял живот всъщност да съм виждал двойно, но ей-така, нарочно да не съм обръщал внимание.

Лекарката каза, че да, възможно е да се е влошило от постоянната ми работа пред монитор през последните години. Лоши компютри, лоши…

Никога не си бях представял, че нещата могат да бъдат толкова отграничени, че светът може да бъде толкова… ясен. Когато за първи път постоях малко по-дълго с очилата, направо не ми се сваляха, макар и сега все още да ми е неудобно и да имам на моменти усещането, че тежат поне няколко кила. Бяхме с Краси на маса пред купички сладолед и аз с трепет гледах далечните надписи без да се взирам, без да свивам очи и без да поклащам леко глава, за да “слея” сенките.

Защото явно винаги съм виждал двойно.

Следващият момент беше на уплахата. Страх, че става нещо с мен, дори че нещо е станало вече. Да, знам, че е малко и не би трябвало да е страшно, но това са очите ми все пак!…

Най-трудното, поне за мен, в носенето на очила е свикването с постоянното натрапливо усещане, че земята не е на правилното си и обичайно място. Когато хвърлям кос поглед надолу, към краката си, “изпадам” извън границите на очилата и виждам как стъпвам в нещо размито, неясно…, далечно. Сякаш вървя, а краката ми се носят далеч надолу и дори малко назад… Мисля си, че и с това ще свикна, но най-важното сега е, че мога цял ден да гледам с нормално отпуснати, отворени очи.

—-

Днес е един от малкото дни, в които не ме боли глава и не се чувствам смъртно уморен още на половината на работния ден. Благодаря на Краси, че след като сам бях решил да ида “някой ден” на лекар, взе че ме замъкна там онзиден ;)

OpenFest 2004 – София

Мина и тазгодишният OpenFest. Както и миналата година, моя милост не се включи активно в организацията на събитието, а предпочете да се “скрива онлайн”. Не зная дали да съжалявам за това – момчетата и момичетата се бяха справили прекрасно, поне доколкото може да види донякъде “външен” поглед като моя.

—-

Денят, който аз видях, беше първият от двата дни на фестивала – събота, 23 октомври 2004г.

Вече забравям безкрайното ходене от Окръжна болница до изложбения център (на отиване) и обратно (на връщане). Не че не можех да хвана рейс, но бях решил, че “центърът е някъде наблизо”… А и с моето опако мнение за градския транспорт, като нищо догодина ще предложа ако мястото пак е труднодостъпно пеша СКГрадскиТранспорт да станат спонсори. Защото има много извратено (според мен) разбиране за “градския транспорт” като нещо дадено и неизменно. Все едно това, че трябва да се качиш в трамвай, за да можеш изобщо да достигнеш до някои от кварталите на София (да, има такива, аз живея в един от тях…) е същото като това, че ябълките се привличат от Земята.

Ако ние събираме няколкостотин човека в такава зала и всеки от тях не може да дойде пеша, значи определено “Градски транспорт” трябва да е спонсор на това събиране. Така де, според мен… ;)

Няма да говоря за пренебрежителното отношение на охраната на IEC (говорихме вечерта и бяхме съгласни, че е гадно; споделих с Явор, Калоян, Румен). В някои страни знам, че когато си клиент и си плащаш, те глезят, за да бъдеш пак клиент и пак да си плащаш. У нас явно глезенето на клиента се избягва, кой знае – може би от страх от намек за сексуални отклонения у продавача.

След като бях “о-бадж-ен” на входа от Бобсън и Роси, влязох да слушам откриването на Йовко. И какво да чуя – о, глобални променливи, Йовко цитира Free Culture на Лорънс Лесиг! Откриването беше прекрасно, с патоса на Йовко, който от няколко години се е синхронизирал както с моя, така и с общия пулс на общността, а какво по-хубаво един фестивал, посветен на общността да бъде открит с най-пулсиращите думи в тази общност.

Останах да чуя и всички други лекции от този първи ден и съм благодарен на всички лектори.

Благодаря на всички, които споменаха за проекта за превод на КДЕ, чийто координатор съм понастоящем! Никой от екипа ни не е чак толкова велик, но едно “благодаря”, една похвала, макар и преувеличена, прави чудеса – чувството за ценност на положения труд е прекрасно!

Съжалявам, че на въпроса на Камен Найденов към Жоро Чорбаджийски и последвалото прехвърляне към мен не можах да дам конкретни числа от статистиката на превода на КДЕ. За да поправя донякъде това, давам ги сега:

Класиране по процент преводи на GUI:

23 Bulgarian(bg) translated – 59488 (60.34%), fuzzy – 7727 (7.84%), untranslated – 31380 (31.82%)

Тоест българският превод е на 23-то място със 60.34%

Много неща се случиха в този единствен за мен ден на OpenFest 2004. Най-важното от тях е, че се срещнах отново с хора, невиждани отдавна и се запознах с други. Например не бях виждал отдавна Камен Найденов (Pau4o), който се приближи и просто ми каза “здрасти” с усмивка и след това на почивката за кафе дори издържа един спор между мен и Сашо Шопов. Въпросният спор едва се заражда, но вече е важен, поне за мен – става дума кое е по-оправдано от гледна точка на цялостното развитие на обществото и културата – налагането на creative-commons лицензиране или отказът от лиценз и “изпадането” в public domain ;)

Запознах се с Явор Доганов и дори намерихме време вечерта с Калоян, Румен и Ани да обсъдим морала на свободния софтуер, всичко, което дава и взима от нас общата ни любов, Дебиан. Явор е страхотен събеседник и се надявам в скоро време да се видим пак. В София или във Варна – няма значение, за това има apt-proxy ;)

—-

Организацията кипеше с невиждана преди сила в последните седмици преди феста, но явно всичко това си е дало резултата – дори само наблюдението на процеса отстрани оставя приятно чувство, една гъделичкаща убеденост, че всичко е ОК, че организаторите се грижат за теб и наистина си дошъл на празник.

Не че не е имало грешки, просто в сравнение с миналогодишното издание, OpenFest 2003, тази година беше по-уютно. OpenFest 2003 беше събитие, беше нещо ново след вече “ясните ни” инстал-фестове. И затова беше готино, но все пак имаше много грешки. За тях написах едно писмо на следващия ден след фестивала, за което си спечелих смръщени вежди от много от колегите ми в ССС. Далеч съм от мисълта, че онова мое писмо е причина за развитието на фестивала, а пък и аз отново не взех активно участие в организирането.

—-

Просто едно е сигурно – OpenFest се развива и лека-полека поема една своя си посока – тръгва на едно свое търсене, в което, надяваме се всички, ще намери истинското си лице. И ще може да донася усмивките в сърцата на иначе така различните на моменти отделни хора и групички в общността на свободния софтуер в България.

Наблюдения

Наблюдение първо (мое).

Преди време Данчев беше казал някъде, че има трима български разработчика на Дебиан. Трудно го бях осмислил, защото за мен това значи да са DD, но нейсе.

А преди си знаех, че в агитката е само Антон Зиновиев.

Тия дни разбрах, че един от другите двама, Огнян Кулев, всъщност едва тия дни е подал заявка за включване в процеса new maintainer.

А моята страна на “наблюдението” е, че периодично се опитвам да си намеря осиротял пакет, който да започна опити да го поддържам. И ако нещо излезе, да започна да се обадждам евентуално на някой DD за NMU.

Интересно. Успех, Оги!

Наблюдение второ (чуждо).

Тези дни на два пъти ми казаха, че (ама хич) не съм се бил променил. Странно нещо за чуване – така де, аз самият лично много трудно успявам да си проследя променянията. Наистина се опитвам и наитсина е трудно.

А се оказва, че за “погледа отстрани” е много нормално да вижда точно промените и да се учудва, когато и той ги намира трудно.

Двама приятели, с които наживо не се бях виждал от повече от година, Ясен Захариев и Васил Видински, ми казаха при срещането ни “Яска, ама ти хич не си се променил!”.

Яската дори ми разви теория за това как хората се “променяли на стъпки” през 7-8 години. ;)

Размишление (начално).

Как ли да се справям с всички тези неща? Предполагам, че не трябва да се опитвам да замеря промяна. Както реката, която, горкичката, изобщо не “тече”, ами някакви брегове постоянно търчат около нея.

Не че съм река. Не че това е толкова важно.

Просто да ви кажа. ;)

Още едно “желязо”

Сдобихме се с кабелен модем, Touchstone 300A. Пробвахме го, работи. Сега остава да изчакаме да доизсъхне пряснолакираният под на хола (ама добре изглежда, пу-пу, да не са му уроки;) и след внимателното и ентусиазиращо подреждане на изчистените, избърсани и измити мебели, уреди и други предмети (страхотната ваза от Магда например) ще се зарадваме качествено на новата придобивка.

Естествено, първо трябва да “съобщя” на кабелния си доставчик, че желая да съм свързан към мрежата, така че, ако обичат, да сторят нужното.

—-

Всичко стана за един ден – обява в уебфорум, зоркото око на брат ми насочва моя милост към нея, аз се свързвам с човека.

Въпросното момче се оказа и той линуксчия и имахме различни общи теми, които без жал разнищихме. Още повече, че в мое лице ще може да намира всякаква помощ за Дебиан, която е по силите ми. Понеже след Слак иска да “пребори” и Деб. ;)

—-

Останалото е… история ;)

История на ремонта на апартамента ни, чийто край вече се вижда (на ремонта, не на апартамента;). Вижда се и краят на безконечните терзания на Арти от всяко ново разместване. Нормално за него – целият му свят е предимно няколко стени и врати, а ние на всичко отгоре си позволяваме да му разместваме.

А подът е такъв един лъскав, лъскав… и жълт – все едно сме разляли по погрешка няколко литра сок от портокал.

…Естествено, че не сме ;Р