Daily Archives: 17 May 2004

Отново на две колела

Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.

Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.

А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.

—-

Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.

—-

Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…

Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?

А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?

—-

Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…

Да отидеш на купон… вкъщи ;)

В петък с Краси организирахме купон вкъщи по случай един неин рожден ден (много щастие, здраве и късмет!!;), а също и донякъде за “освещаване” на обиталището ни. Вече две години сигурно ще станат скоро, откакто се заехме да “се настаняваме” и ремонтите вече са поприключили, поне по-мащабната част от тях. И е уютно, дори когато се съберат една тайфа приятели и вдигат гюрултия, пак си е готино, пак си е “у нас” ;)

Единствено дивият египетски тигрояд имаше малко проблеми… С общуването… ;) Поскара се с Павката, после и с Емо… Арти си е такъв – силно честолюбив, когато някой само леко го побутне дори, той се чувства длъжен “да си го върне”. А въпросното “връщане” включва якичко одиране на кожата… в общия случай. А аз постоянно обяснявах на всички колко мил, гальовен до разлигавенотс е всъщност котаракът ни… Дали ми повярваха?

Сред подаръци, плейлиста на XMMS-а с над 3400 песни, отделно няколко аудиодиска и списък с видеоклипове се изкарахме добре. Е, да, и към десетина големи бутилки бири разни, плюс твърди алкохолеци още няколко шишенца… Много хора не дойдоха и на мен лично ми беше малко по-тъжно, отколкото се полага на такова събитие, но нищо – стискам палци следващия път да се съберем.

Павката беше очарователно трогателен – класът му на изпращането са му подготвили и поднесли “грамота”, в която тържествено изказват топлите си чувтсва към него. След цяла година ученически непослушания. Страшно трогнат, той беше по естествен начин “напред с материала” ;)

—-

На следващия ден, естествено, бях на работа, но не издържах много и към обяд кръшнах да спя вкъщи. Не успяхме в събота вечерта да идем на купона на Надя, по случай нейния РД, и той – на патерица. Тя много ни убеждава на нашето парти, пък и се обади по телефона в събота.

Надкин, не се сърди, най-сърдечни пожелания и следващия път няма да пропуснем! А пък и в най-скоро време ще се постараем да ви се “натресем” ;)