Отново на две колела

Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.

Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.

А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.

—-

Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.

—-

Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…

Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?

А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?

—-

Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…

Leave a Reply

Your email address will not be published.