Monthly Archives: January 2006

Дипломна работа, 2006г.

В категорията ми “философия” за мое съжаление има много малко текстове, като един от последните е този за миналогодишното ми подаване на документи за защитата. Това, което съм писал за самата защита, мина в друга категория. Просто вече изобщо не пасваше на философската категория.

Покрай всякакви празници, проблеми със сайта, дълго боледуване (все още кашлям, вече мечтая да съм по-добре…) успях да преработя дипломния ми текст и да координирам поправките и предаването му на научния ми ръководител. Той е от преподавателите, които уважават електронното общуване и проявяват дори интерес към спецификите му. За мое щастие, защото с моите грипове щях да изпусна не една консултация наживо.

Текстът ми не е нещо особено от техническата и фактологичната си страна – предупреждавам тези, които може да имат интерес да го прочетат след защитата му. Изследването е строго философско и ако има фактологична част, тя е за подпомагане на спекулативната, не обратното. С две думи – ако очаквате подробни и точни примери, ако четете такива текстове с очите на инженер или на юрист и не можете да “превключвате” тази си нагласа, по-добре не ме питайте за подробности… ;) Ще се разочаровате – както казах, текстът опитва да философизира темата за авторските права в Интернет. И няма никакви претенции за точност в друга област.

—-

Вчера успях да предам всички документи, свързани със защитата на текста ми. Текстът в две копия също е в документната система на Университета. С подписа на проф. Андонов, който беше толерантен да приеме темата, търпелив да ме изчака да развия текста и достатъчно изискващ, за да не загубя философското сред помощния историографски материал.

Ще защитавам изследването на тема “Онтология на авторските права в Интернет” на зимна държавна изпитна сесия, през следващия месец. Дотогава ми предстои подготовка за представянето и обмисляне на всякакви въпроси, които би предизвикала такава нетипична и почти нефилософизирана тема.

2006-та – нови подписи на пакетите в Дебиан

Някои от вас може вече да са забелязали, че от известно време, грубо казано някъде от края на миналата и началото на тази година при обновяване на списъците с пакети в Дебиан се получава следното предупреждение:

The following signatures couldn’t be verified because the public key is not available: NO_PUBKEY 010908312D230C5F
W: You may want to run apt-get update to correct these problems

Това означава, че системата ви не разпознава електронните подписи на пакетите, защото няма наличен съответния публичен ключ. Причината е в това, че ключът е сменен. Можете да решите проблема си, като вземете ключа от ftp-master.debian.org. Не зная причината да бъде сменен предишният ключ, но място за притеснение няма никакво, защото ftp-master е точно мястото, откъдето следва да вземате ключовете, на които да се доверявате. Щом ключът е публикуван там, просто трябва да го вземем и да му се доверим, защото на практика това е най-официалното за Дебиан място.
Процедурата е следната:
(изпълнете като root)

wget http://ftp-master.debian.org/ziyi_key_2006.asc -O – | apt-key add –

След това apt-get и всички програми, които го използват, като aptitude, synaptic и т.н. ще работят без предупреждението и, което е най-важното, можете да сте сигурни, че електронно подписаните дебиан-пакети, идващи от официалните огледални сървъри и подписани с този официален електронен ключ са с гарантираното от разработчиците качество.
Ще знаете, че със сигурност между вас и хранилището няма неоторизиран хост, който променя пакетите. И можете да инсталирате със спокойствие.

Болен след празниците

Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл – веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания – тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо – ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби – лява и дясна…
—-
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук – става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)