Daily Archives: 22 March 2006

Кампанията “Иракли”

Близо до нос Емине, на север от него и на юг от Обзор се намира местността Иракли. В най-големия залив в местността в морето се влива река Вая. Големият залив е известен отдавна като ареал на различни видове редки птици и горски бозайници. Това място, съчетаващо планината и морето, е уникално за нашето черноморие – точно там Стара планина слиза до водите на Черно море. Заради нуждата ценните обиталища на животните да бъдат запазени, местността има статут на защитена местност, съгласно българското законодателство.
Към северната част на залива и близо до устието на р.Вая имаше лагер с бунгала, в който почиваха хора, които искаха да бъдат на море, но без стреса на урбанизацията, а със спокойствие и красота около тях.
На юг от този лагер се простира частта от залива, която преминава към защитената местност. Там лагеруване не е позволено. До границите на защитената местност всяка година в гората се опъваха палатки и биваци, а на плажа слизаха хора, на които и лагерът с бунгала им е в повече.

Бил съм там и зная как повечето хора преди тръгване си почистваха всички отпадъци, и пътьом събираха и отпадъците на малкото непочистили. Зная, че това вълшебно място на ръба на планина и море трябва ако не да остане диво, то поне да не се застроява с хотелски комплекс и почивни селища. Иракли отдавна не е дивото място, каквото е било преди, но не си заслужава едно от последните останали по-спокойни кътчета по черноморието да се превръща в поредния комплекс от стъкло, бетон и луксозни вили.

От няколко години се подготвя проект за почивен комплекс в Иракли. От няколко години се чува, че ще дойдат инвеститори и строители с големите багери, но все като че ли нищо не се променя.
Но от тази година вече в Иракли няма да е същото – започва изграждането на комплекс на Swiss Properties Ltd., което е български филиал на швейцарското дружество BPI AG.

БЗДП (Българското дружество за защита на птиците) официално твърди, че “застрояването на въпросните райони в близост до защитената местност Иракли ще доведе до нарушаване ареалите на много птици и дори до изчезването им от района и всякакво застрояване на целия район от нос Емине до целия Иракли ще е пагубно за защитената местност”.

За четене:

  • статия в BlueLink – граждански портал за околната среда в България: Строеж заплашва местността Иракли
  • план на застрояването – спецификация от сайта на фирмата, която ще строи в Иракли
  • пълен списък на защитените територии в България – от сайта на изпълнителната агенция по околната среда
  • защитената местност “Иракли” – пак от там, подробно за “Иракли”
  • Irakli – The END – галерия със снимки на лагера след разрушаването му за разчистване на терена за новия строеж на курортен комплекс
  • тема във ФотоФорум за спасяване на “Иракли” – темата е дълго и активно дискутирана, но си заслужава да прочетете мненията и да споделите и вашето ;)
  • Irakli – блог за спасяване на защитената местност “Иракли”. Публикуват се снимки и съобщения за дейности в подкрепа цялостта на “Иракли”

Време за колело

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена – пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда – или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) – или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим – целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша – при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно – мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре – ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво – като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де – откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!