Daily Archives: 29 March 2006

Частично слънчево затъмнение

Да, днес има частично слънчево затъмнение. Някои хора са отишли в Турция, само и само да го наблюдават по-добре. У нас най-много (хм… май по-добре да кажа “най-малко”;) ще се наблюдава във Варна – 82% от диска на Слънчето ще се закрие от спътницата ни Луна.

Аз почти бях забравил, дори малко се подразних, като ме подсетиха някои хора сутринта. Летяха разни моментни съобщения за уеб-сайтове с излъчване наживо, с оферти за пътувания (то за кога да се пътува, нали е днес събитието…).

Всъщност на мен малко ми пука за слънчевото затъмнение. Е, да, донякъде екзотично е, но по-екзотично си беше преди няколко години. Тогава нямах предпазни очила или тъмно стъкло – бях пробвал да опуша слънчевите си очила и резултатът беше, че счупих рамката им непоправимо, а и след това видях, че от прекаляване с опушването “стъклото” се е размекнало и стопило. Били са пластмасови. Тогава съжалих – напомняха ми за почивката на море предната година. Ох, и сега ми става тъжно малко… Не за очилата, а за тогавашните дни.

Тогава обикалях няколко часа центъра пеша и накрая отидох в Борисовата градина. Тъкмо влязох по-навътре и тръгнах да сядам на една пейка и през листата видях засенченото слънце. Листата на дърветата някак ме прикриваха от светлината и като леко потрепваха, позволяваха да се види горе-долу добре въпросното природно чудо.

Погледах няколко секунди и си седнах на пейката. Беше ми особено настроението. Седя си аз на пейка в парка, всички хора са наизскачали на открити места, за да гледат невиждали. А аз седя и пиша стихове и светлината намалява и става студено. Затъмнението не означава гледане на слънчевия диск. В човешки измерения може би по-скоро означава настроение.

Усетих преди малко лек хлад и станах да затворя прозореца. Арти се е свил да спи някъде и цял ден не му се чува гласът. Може би е усетил нещо екстремно и се е притаил стреснат. Те животните усещат всякакви такива промени. Ние не ги усещаме, защото сме безчувствени животни…

Чак до прозореца, когато отметнах завесата, се сетих за затъмнението. Отворих съвсем и се наведох малко да видя слънцето. Погледнах го с примигване – да, вижда се, че е “нахапано” от едната страна. Образът ми остана за няколко секунди. И аз съм наблюдавал затъмнението. Иначе може да е интересно и приятно, но ако човек си го направи такова. Например на някое специално място, или пък с добра фототехника или телескоп…

Напоследък ми е затъмнено и на мен. Да кажем, че имам проблеми (или по-точно дилеми) от професионално естество, които ме карат да губя увереност в себе си. После бързо пак я намирам, но тези сътресения са неприятни. Дори се бях зачудил дали да не си подам документите и да отида отново да работя като сисадмин някъде на щат и на бюро. Някой ден сигурно ще гледам с усмивка на тези ми терзания, както сега с приятно чувство си спомняме предишното затъмнение. И както ще си спомняме и днешното след време.

Mail.bg не струва

Първо да уточня, че отдавна съм се отказал да ползвам по-сериозно услугата на mail.bg. То не бяха недоразумения с черни списъци, то не бяха html-форматирания в текстовата част на писмата… Да, може да има html-форматиране в писма, но то се слага в отделна част, не в частта с чистия текст. Нейсе – някои неща си оправиха, други – не. Важното е, че продължават да са си калпава поща и хич не се стряскат от това.

Пиша това не защото ми пречи пряко – както казах, не използвам услугата им активно. Пиша го от възмущение. Пиша го и за да знаят хората, които имат мой стар адрес @mail.bg, че е невалиден. Да намерят новите ми координати. Вдясно тук има препратка “за мен”, там пише. ;)

Проблемът: искам да си закрия кутия в mail.bg. На кякои може да им прозвучи странно и необосновано, но за мен е важно да мога да се откажа от услуга във всеки един момент. Когато се качите в такси и решите да слезете, шофьорът не ви казва “о, чакай, още половин час – трябва да си заработя още пари!”, нали?

Положението е подобно – mail.bg твърдят, че ме имат за клиент, а аз искам да не съм. Казва ми се “изчакайте три месеца и кутията сама ще се закрие”. Но през това време не трябва да поглеждам в тая кутия. Тоест има нещо, то си работи, прави нещо, което ме засяга, но ако не поглеждам вътре, то само ще си спре. След три месеца. За какво ще се използва кутията ми през това време, кой ще пише и какво ще пише в нея – това мен не трябвало да ме интересува.

Не се прави така. Трябва да имам бутон “изтриване на кутията” или поне като се обадя и им кажа, да могат да ми я изтрият. Твърдят, че ако съм бил попълнил точен телефон в личните данни и съм им се “обадел от същия телефон”, щели да я изтрият.

Тази кутия съм я отворил много преди mail.bg изобщо да започне да събира лични данни. И когато започнаха да събират, също нямаше пряк начин за отказ от услугата – пак трябваше да чакам три месеца, да не влизам и т.н.

Затворен кръг. Балъци.

Ето кореспонденцията ми със Стефан Динев, денонощна поддръжка в mail.bg. В мрежата намерих и други оплаквания с неговото име в тях, работи 7-8 години там, така че приемам, че е достатъчно отговорен, за да го обвинявам за неудобстсвото, което ми създава. Неудобство е, защото покрай всичкия спам, който влиза в тия кутии, понякога там ми пишат хора – явно съм оставил в някой превод на софтуер точно този адрес навремето…

—-

>>> Здравейте,
>>>
>>> Моля прекратете пощенската ми сметка при вас и освободете името й.
>>> Става дума за тази поща <***skipped***@mail.bg>. Моля да я закриете,
>>> защото не мога да изчакам автоматичното закриване – хората ми пишат,
>>> аз проверявам и така автоматиката не сработва.
>>
>>Можете да закриете Вашата пощенска кутия в
>>mail.bG, като се обадите на
>>телефона за връзка с нас от телефона, който
>>сте посочили за
>>възтановяване на вашата парола. В противен
>>случай ако не влизате 3
>>(три) месеца в нея, тя автоматично се изтрива.
>
> Това не ме устройва – ако не влизам в пощата три месеца, как мога да
> съм сигурен, че в последния ден някой няма да ми напише нещо важно?
> Искам да закриете адреса, за да не се объркват хората, които ще искат
> да се свържат с мен. Да видят, че няма такъв адрес и да намерят активен адрес.
> Това писмо сега го изпращам от другаде, но предишното е изпратено от
> уеб-интерфейса на mail.bg, от моя акаунт. Ако искате – проверете.
> Не желая да се обаждам по телефон. Искам писмата до този адрес да се
> връщат с грешка.
> Нарочно писах от mail.bg предишния път, за да можете да сте сигурни,
> че пиша от собствения си акаунт.
>
> П.П.: Настройка за автоматичен отговор би ми свършила работа, ако я
> имаше, просто щях да оставя кутията три месеца. Но не намирам настройка
> за автоматичен отговор (vacancy reply)
>
> Разчитам на разбиране и съдействие. Благодаря

По този начин не може да се закрие пощенската Ви кутия. Съжалявам много, но не
мога да Ви помогна в случая. Разберете ни и нас, ние трябва да сме сигурни, че
адреса е на човека, който се обажда. А само с личен контакт може да се усети
или разбере това.

—-

“…само с личен контакт може да се усети или разбере това…” Нямам какво да добавя просто. Освен това, че поправих toppost-ването при отговорите ми и изрязах html-подписа с реклами, който е вграден в текстовата част. Не изглежда красиво, спестих го ;)