Частично слънчево затъмнение

Да, днес има частично слънчево затъмнение. Някои хора са отишли в Турция, само и само да го наблюдават по-добре. У нас най-много (хм… май по-добре да кажа “най-малко”;) ще се наблюдава във Варна – 82% от диска на Слънчето ще се закрие от спътницата ни Луна.

Аз почти бях забравил, дори малко се подразних, като ме подсетиха някои хора сутринта. Летяха разни моментни съобщения за уеб-сайтове с излъчване наживо, с оферти за пътувания (то за кога да се пътува, нали е днес събитието…).

Всъщност на мен малко ми пука за слънчевото затъмнение. Е, да, донякъде екзотично е, но по-екзотично си беше преди няколко години. Тогава нямах предпазни очила или тъмно стъкло – бях пробвал да опуша слънчевите си очила и резултатът беше, че счупих рамката им непоправимо, а и след това видях, че от прекаляване с опушването “стъклото” се е размекнало и стопило. Били са пластмасови. Тогава съжалих – напомняха ми за почивката на море предната година. Ох, и сега ми става тъжно малко… Не за очилата, а за тогавашните дни.

Тогава обикалях няколко часа центъра пеша и накрая отидох в Борисовата градина. Тъкмо влязох по-навътре и тръгнах да сядам на една пейка и през листата видях засенченото слънце. Листата на дърветата някак ме прикриваха от светлината и като леко потрепваха, позволяваха да се види горе-долу добре въпросното природно чудо.

Погледах няколко секунди и си седнах на пейката. Беше ми особено настроението. Седя си аз на пейка в парка, всички хора са наизскачали на открити места, за да гледат невиждали. А аз седя и пиша стихове и светлината намалява и става студено. Затъмнението не означава гледане на слънчевия диск. В човешки измерения може би по-скоро означава настроение.

Усетих преди малко лек хлад и станах да затворя прозореца. Арти се е свил да спи някъде и цял ден не му се чува гласът. Може би е усетил нещо екстремно и се е притаил стреснат. Те животните усещат всякакви такива промени. Ние не ги усещаме, защото сме безчувствени животни…

Чак до прозореца, когато отметнах завесата, се сетих за затъмнението. Отворих съвсем и се наведох малко да видя слънцето. Погледнах го с примигване – да, вижда се, че е “нахапано” от едната страна. Образът ми остана за няколко секунди. И аз съм наблюдавал затъмнението. Иначе може да е интересно и приятно, но ако човек си го направи такова. Например на някое специално място, или пък с добра фототехника или телескоп…

Напоследък ми е затъмнено и на мен. Да кажем, че имам проблеми (или по-точно дилеми) от професионално естество, които ме карат да губя увереност в себе си. После бързо пак я намирам, но тези сътресения са неприятни. Дори се бях зачудил дали да не си подам документите и да отида отново да работя като сисадмин някъде на щат и на бюро. Някой ден сигурно ще гледам с усмивка на тези ми терзания, както сега с приятно чувство си спомняме предишното затъмнение. И както ще си спомняме и днешното след време.

Leave a Reply

Your email address will not be published.