Monthly Archives: June 2008

1350

След цяла страница в NYTimes за версия 2.0 и рекорд на Гинес за 3.0 какво ли ще измислят от Mozilla за Firefox 4.0? Или вместо да правят безмислени рекорди (всичките на Гинес са такива), ще си седнат на задниците да оправят грешките в Gecko? Тази истерия с рекорда вече ме убеди напълно да ползвам Epiphany/Kazehakase/Konqueror с WebKit, а не Gecko-браузъри. Някои хора поне имат визия за бъдещето.

Свобода не се печели с рекорди

Тръгна някаква истерия по Firefox 3.0. Ама то щяло да има някакъв си рекорд за “Гинес”, то било страхотна програма. Да, страхотна е — и повечето я ползват под измислена операционна система, нали? Преди години това, което направиха Netscape с освобождаването на изходния код на Mozilla беше наистина страхотно. Беше ентусиазиращо да чета как малко по малко се гради Mozilla, как после се появява Firefox и се обособява отделен от големия пакет, как се развива и Thunderbird. В началото той пък се казваше Firebird, много “огнено” мислене на брандове явно имаха в Мозила тогава. Но заради конфликт с името на един друг освободен софтуер беше сменено на Thunderbird. Другият софтуер беше свободният наследник Firebird на старата система за бази от данни InterBase.

Няма да участвам в днешната надпревара за теглене на Firefox. Никога не съм теглил директно от сайта на Mozilla. Нито уеб-четец, нито пощенска програма. Ползвал съм, да. И днес ползвам. Но това с тегленето е пълна глупост.

Изтеглят Firefox тези, които се мъчат с Windows. Е, и няколко други хора сигурно има, но те ще изтеглят (дори повече от веднъж сигурно) програмата, само за да помогнат на Mozilla да направи рекорда. И съответно да се разчуе още повече колко готин свободен браузър правят — похвална цел, признавам.

Но средствата за тази цел са ми противни. За какво да тегля Firefox днес, като оставим настрана изкуственото вдигане на и без това лъжливата статистика? Аз си ползвам софтуер, базиран на кода на Mozilla и докато пиша това. Всъщност излъгах — пиша през Epiphany с включен WebKit, не Gecko. Но използвам редовно и Iceweasel, който е вариантът на Firefox в Debian GNU/Linux. Обновявам си го като добро дете всеки път, щом има нова версия. А за нови версии проверявам всеки ден, пак като добро дете.

—-

Тази кампания е интересна за гледане отстрани, но отвътре си е жива подигравка с потребителите на GNU/Linux и други свободни операционни системи. Това, че в WindBlows няма читав начин за обновяване и проследяване на всичкия системен и приложен софтуер — това си е техен проблем, не мой.

Аз съм изтеглил и инсталирал кода на браузъра на Мозила повече пъти, отколкото някой уиндоз-потребител ще направи за целия си период на потребление на програмата Firefox. И то съм го направил през годините повече пъти само на домашната си машина, без да броя служебните ми компютри. Този рекорд сега, тази истерия по изтеглянето ще отчете ли моите инсталирания през apt-get/aptitude? Няма да ги отчете, значи… Ами аз за какво да тегля тогава, щом това теглене ще е съвсем странично и външно на употребата ми на софтуера? За рекорд? Да го бяхте измислили по-добре, тогава можеше да се включа. Например нещо през popularity contest на Debian. Тоест даже не аз да се включвам, а чисто и просто да използвате статистиката, която и без друго доброволно ви предоставям.

Тъй че, ако говорим наистина сериозно, истински доброто за проектите на Мозила и за всички подобни им свободни софтуерни проекти, правилното и ценното за развитието им не е поредната истерия в уеб за реклама и надпревара за някакъв си рекорд. Правилното и ценното е който потребител истински оценява софтуерната свобода, да направи крачката към “deltree c:\windows”. Крачка, която ще му открие пътя към неизбродими нови преживявания. Всичко друго е прах в очите. И не, не се хващам вече на приказки, че е по-добре свободен браузър на несвободна система, отколкото никакъв. Това не е решение, да не говорим, че за мен е някак лицемерно.

А рекорда? Абе… оставете ги тия рекорди…

1347

Честит ми татков ден! В дена на бащата поснимах навън и като се върнах Светко протягаше ръце да го гушкам, разнасям и да си играем заедно вкъщи. Смяхме се много и сега сладко спи, а навън някой пръска заря с ракети над квартала. Може би друг татко. Краси днес чела дневника, който водеше на бебо преди месеци и си спомня какъв миличък е бил. Миличък е и сега, да ни е жив и здрав малкият калпазанин!

1346

Някои софтуери не се съобразяват с Дебиан и вместо да пишат код, се занимават с пакетиране и разпространение, а това е работа на дистрибуциите. Типични примери – някои неща на Python или Ruby. Само помислете за eggs или gems. Понеже ми писна да съм с остаряло Django дори и върху Debian Sid, намирам си пакета за python-django от Experimental, тегля си го с wget и слагам с dpkg -i пакет.deb – супер!

1345

Ангел Грънчаров пак го изровиха от килера. Не знае защо бил черна овца, бил неразбран. Иначе като му четеш интервютата – такъв мил човек, как така станало? Не е супер-блогерът на епохата, нито непризнатият гений. Проблемът му е, че готините хора не му обръщат внимание. Или най-много се забавляват с него. Затова се радва на маргиналната си известност. Отново. Не ми пречи, взе да ми втръсва от шума.

1344

Чудя се защо най-некадърните писатели са и най-самомнителни. Гледаш го пише горе-долу сносни неща, но прозират отвсякъде. Нищо истинско. А така се държи, с такъв наклон на молива ги реди, така поства, че все едно постоянно гледа вперен читателя. Дали го четат? Дали го харесват? Дали ще го четат утре повече, дали повече ще го харесват? Споко – не струвате! Истинското изкуство се прави за себе си.

ДАИ, впечатления

След неприятно и натоварващо блъскане с бюрокрацията на ДАИ (или ИААА, както се казват сега), завършило с неуспех и след бърза консултация с препатили вече приятели, най-накрая успях да подам молба за прехвърляне на шофьорския ми изпит. Бюрокрацията живее в голямата сграда на министерството на транспорта в началото на ул. Гурко в центъра. Там няма оцеляване, има само мачкане на клиента, който както за всички други държавни институции е поредната мръсна мижитурка, дето си позволява да занимава държавата с незначителното си битие. И по канален ред бива упътен да се разкара, разбира се не преди да му бъде прехвърлено едно прилично количество от гнева, нервите и беса на отделните служители. А както знаем, няма държавни служители, дето да не са гневни, или да са спокойни. Това е ежедневието в ДАИ на Гурко. Не ходете там — уважавайте нервите си…

Допитването до приятели много бързо разкри една малка тайна — истинският оборот на документите става не в оборудваната със светещи табла с поредни номерца и компютри със софтуери за документооборот централа на Гурко, а в сградите на ул. Витиня №1. Това е на границата между кварталите Сухата река и Левски. Минава наблизо тролей 1. Това последното е полезна информация наистина, спестява доста маршировки из затънтените гранични области на едни от определено нецентралните квартали на София. Аз не го знаех и си помарширувах бая.

Накратко, ако искате да си карате изпитите за шофьор в друг град, различен от този, в който сте карали курсовете, трябва да отидете там и да подадете молба. Всичко е ултимално просто. Наоколо има разни нови строежи, разчиствания за още по-нови бъдещи строежи и т.н., но ДАИ се забелязва и няма да го подминете. Има голям паркинг и в дъното — две-три едноетажни продълговати офисни постройки от времето на РСО. Дето са един коридор и от едната страна кабинети. Ползваха се масово навремето, например нашата поликлиника дълго време беше в подобно комплексче, преди да й довършат специално издигнатата многоетажна и лъскава сграда.

Отивате в централното такова “офисно хале” и направо търсите първата врата вляво. Стаята на директора, всъщност тя е преходна стая на секретарката. Леличката там ви дава една готова бланка, подпечатва ви свидетелството за завършен щофьорски курс (а, да — трябва него да носите) и ви праща в кабинет номер 2. Логично той е в съседната стая. Там шефът на отдел “Водачи” (или нещо подобно), също много учтив и любезен чичко, ви подпечатва молбата, допопълва нещо на гърба на свидетелството и ви обяснява какво да направите. Две неща са — първо да върнете молбата на секретарката и да й пожелаете лек ден и приятна работа. И второ — след най-много десет работни дни да идете в желания град и да дадете подпечатаното свидетелство за курса на новия си инструктор.

Толкова. Нищо работа и даже аз, който в такива изострени бюрократични натоварвания съм готов да сея огин из пътя си, с широка усмивка на лицето благодарях и пожелавах на хората приятен ден. Искрено, между другото ;) Неприятното е, че това всичкото се намира далечко и най-удобно е човек да иде с кола. Но пък тогава… ако вече кара кола, за какво ще му е да си сменя града на шофьорския изпит. То един шофьор предполагам може да има вземане-даване с ДАИ и по други причини… Но да не си разваляме настроението все пак ;)

Разликата? Накратко, разликата е между половин час разтакаване и десет минути свършване на работата, заедно с попълването на молбата. По-подробно разликата е, че докато се добера до деловодството на сградата на Гурко, трябваше да мина през няколко подробни разпитвания. Въпросното деловодство, между другото, е на втория етаж, точно срещу стълбите, а стълбите пък са точно срещу входа — песен. Но всеки портиер или минаващ или пък пушещ с портиера дядка трябва да те пита за къде си тръгнал. После ама какво точно искаш, какво търсиш. Ама каква молба, ама за какво. И откъде си, от кой град и защо в друг. Защото имало различни видове молби, а и защо всъщност някой ще иска да си сменя града? Накрая с леко раздразнение ти посочват пътя, който така и така си е един.

Да, може на кибиците там да им е скучно — в офисите на ул. Витиня постоянно кипи някаква дейност, всякакви хора чакат в тесния коридор по-навътре пред другите кабинети, инструктори влизат и излизат, изобщо няма чак скука. Но пък от друга страна защо аз точно да правя деня на разните скучаещи дядковци портиери и други предпенсионери от ДАИ?

Самото деловодство. Четири-пет каси, над тях със светещи табла с номерца и крещящи надписи по стените, приканващи ме да си взема билетче с номер от машината и да изчакам търпеливо реда си. Оглеждах се, навеждах се, пулих се наоколо за тая машина — е не я намерих. През това време зад гишетата стоеше единствената служителка и стоически понасяше някакъв явно много скучен и бавен разговор с приятелка. По някое време затвори, аз застанах нагъл без билет и й казах за какво съм. Последва много дълго чудене и преминаване пак през същите въпроси — ама каква молба, ама вие от кой град сте, ама къде, ама защо, ама не знам може ли, ама то всъщност ние ще сме в почивка след малко… Накрая ми заобяснява как да съм идел да се обадя по вътрешния телефон на директорката на не знам си кой там отдел, понеже тя би трябвало да знае какво да се прави… Теглих й една наум, метнах ръка по нея и с насилена усмивка си тръгнах.

Аз, клиентът, който ги е намерил и има много точна представа какво иска да направи и какъв документ да подаде, трябва да ги търся и разпитвам. Отвратителна е тая нагласа на държавните (и бившите държавни, то на практика този манталитет не се маха от някаква си приватизация) институции. Вместо те да ме гонят, само и само да ме обслужат, аз трябва да се тормозя из системата им. Като че ли съм им виновен за нещо. Пък да не отваряме старата, но съвсем правилна теза — че всъщност на тия хора ние, гражданите им плащаме заплатите през всякаквите държавни вземания.

Следва изпитването.

1340

Харесвам технологичните иновации. Макар днешните бензинови да са много усъвършенствани, за времето си дизеловият двигател е технологичен пробив. Днес системата за общо пряко впръскване “common rail” изнася дизела отново напред. Ниски емисии, икономичност и по-малки размери при същата мощност. CRD на Subaru Legacy изхвърля средно 148 гр./км. въгледвуокис и харчи средно 5.6л./100км. Впечатляващо.

1339

Шумотевицата около ПИБ мина и замина, но онлайн-банкирането им остана под всякаква критика. На мен не ми пука дали тая или оная банка ще фалира – да си фалират, нямам милиони там, че да се тормозя. Обаче това да се водят сериозна банка и да не могат два месеца да оправят банковия софтуер – е това е тъпотия. Даже всичко става все по-зле. Ето, днес ми дава само “A required query field is missing”.

1337

WordPress е ужасен откъм ползваемост. Много хора не виждат това, защото са така свикнали с него, че някои неща не им пречат и са готови да ги изтърпят. Urbanstyle.org се движи (засега) от WP и е малка трагедия да гледаш как има общност от хора, те имат снимки и желание, но никой не иска да качва. Заради безумния интерфейс. Всякакви джаваскриптове, уж за “удобност”, но са в тежест. Отвратително. :(