Monthly Archives: July 2008

Музика на тъмно

Имам натрапливото чувство, че с минаването на годините културата, започнала някъде в края на 50-те и продължила с разпилявания докъм 80-те на миналия век все по-плитко и пошло се експлоатира в днешната масова градска.

За някои например текстът на “Lady in black” е нещо като “старовремска чалга”. Може би точно Слави Трифонов не може по друг начин, той си е чалга отвсякъде. А и откакто се разболя и сега е свръх-изнервен (от лекарствата ли, не знам и не ме интересува от какво), вече и се изчерпи тотално. Но все пак да се имаш за музикант, да твърдиш че си широко скроен и да свързваш “Lady in black” със свалки с чернокоси и “Hotel California” със статистики за самоубийства е… тъпо. Може да е оправдано в някакъв по-“жълт” смисъл, но за мен си е откровена простотия.

Специално за “Lady in black” в английската Уикипедия са написали съвсем кратко “It tells the story of a man wandering through war-torn darkness and encountering a goddess-like entity who consoles him“. И това също няма нищо общо с тръпката и настръхването при всяко чуване на песента, но поне не се говори за “чернокоси красавици”.

Не казвам, че всеки трябва да се превъзнася по текстове на песни, по концепции и внушения на стилови течения и т.н. Нито пък че трябва да ги разбира, още по-малко че трябва да ги приема. Не е и хич нужно, ако си спортист или политически коментатор например. Но в телевизиите е пълно с музикални “разбирачи”, които чисто и просто никога не са слушали музика истински, не са истински любители.

И това не им е важно, важното е да е смешно, да е раздвижено шоу, да има дъвки за очите, които да задържат зрителите за поне няколко рекламни блока. Чалга, нали ви разправям…

Всъщност това няма никакво значение… There is no strength in numbers. Have no such misconceptions.

За слушане: текст. Да се чуе поне веднъж на тъмно и не като фон. Ползването като фон е една от най-лошите употреби на музиката.

1385

Слави Трифонов напоследък е мега зле. Обяснява на Кен Хенсли от Uriah Heep на развален английски как навремето като слушал “Lady in black” му напирали хормоните, щото харесвал брюнетки. “Lady in black” не е на сексуална тема, изобщо не става дума за жени или хормони. Текстът е един от най-смислените. Има всичко – ярост, неравенство, дзен, анархия, пътуване към себе си. Какви жени, какви пет лева?

1384

Не знаех, че Toyota официално има корпративен блог – “Open Road Blog“. От октомври миналата година, задвижват от Typepad. Изглежда редовно списван, не е от измислените занемарени корпоративни блогове, дето ги слагат заради модата. Subaru има само новини и сезонно списание, вярно от дълги години все пак, но не зная блог. Чак да завиди човек на тойотаджийте :P

1383

В почивните дни поработих по сайта ElectriClub. Някои като се запалят по нещо правят конференции. Аз пък правя сайтове. :) Много неща има за дооправяне, много за добавяне, сигурно и някои трябва да се махнат. Но вече е използваем, а и съдържанието няма да се загуби, внимавам за него. Дето се вика – айде юруш на маслините, ама леко с фикуса, че е на хазяйката :D

1382

Отвращава ме, когато хора, дето хал хабер си нямат какво е да имаш дете, поучават относно какво даваме, оставяме, причиняваме и т.н. на “децата си”. Не казвам за разликата да си “направиш” и “имаш” дете, а че да си свързан така силно на екзистенциално ниво, за което да си тотално отговорен, но без това да е повод за хвалба или натякване – това прави всички горни поучения кухи, досадни и лицемерни.

1381

Връщам си думите за MT назад. Интересна купчинка код, особено за историята. Преди, когато не се ползваха WP или Drupal и започваше бумът на блоговете, MovableType беше просто някакъв страхотен неоткрит свят за много блогъри. Много иновации тръгват именно от MT. И все пак в 2008-ма е малко неудобно. Ако искам да се концентрирам върху съдържанието, с две ръце съм за Drupal.

1380

За почивка от работните неща (обичам спагети за ядене, но напоследък взех да ги правя и в кода) и за моите си проекти разцъквам MTOS (MovableType Opensource). Много кадърно направена система. WordPres яко й диша праха (съжалявам, WP-манияци). Drupal не отстъпва по функционалност, но MT е по-елегантен някак. За нетипични неща Django/Rails управляват, но всичко по-типично май трябва да е на MTOS.

1379

Важен ден е – днес дават по телевизията първия епизод от петия сезон на “Шеметен град” (“Spin city”). Michael J. Fox, когото всяко хлапе помни от “Завръщане в бъдещето” напусна сериала. В новите серии е заменен от Charlie Sheen. Майкъл през 98-ма обявява, че е болен от Паркинсон. През 2000г. се разделя с екипа и с актьорстването. Сега се появява епизодично като глас в анимации. Тъжно е някак.

1378

Днес като излизахме, спряхме на кафе във виенската на площада. Рядко опитваме да сядаме в заведение – Светко от радост пропищява ушите на всички, включая нас. Днес успях да изпия капучино, Краси – да хапне тортичка. На съседна маса един човек пиеше тоник с лед малко нервно. Не беше от нашия шум – родил му се син. Оказа се един от поповете. Благослови Светли, ние пожелахме здраве на малкия Давид.

Електромобил: регистрация и име

След дълго обмисляне наум на темата за електромобили и хибриди и след обявяването на идеята ми за самоделна конверсия се ентусиазирам все повече. Вече имам чувството, че съм изчел почти всичката литература в Интернет по въпроса, а е повече от ясно, че само съм разгърнал кориците. Нищо не е по-малко чернобяло от общоприетото разбиране за проблема с автомобилите и по принцип двигателите с вътрешно горене.

Колекцията ми от отметки по темата набъбва заплашително, макар както винаги да съм силно критичен към качеството на всеки нов сайт и да не чета глупости или повтарящи се неща. Следя международния пощенски списък на електромобилните хобисти (EVDL, Electric Vehicle Discussion List), прегледах освен архива му и доста от по-големите теми в DIYElectricCar. Не можах да не се впечатля на ентусиазма, с който хората там са се заели с проект за opensource дизайн на вградени в колелата двигатели. Такива, каквито Siemens разработват и каквито Mitsubishi имаха в прототипите си Lancer MIEV и Colt MIEV, но накрая махнаха в очаквания сериен iMIEV.

Разбирам как истинските любители са еднакви навсякъде и във всякаквите области. Еднакви с любовта си към споделянето на темата. Не самото хоби, а споделянето е важното. По същия начин, по който е при свободния софтуер. Дали човек ще се интересува от софтуер заради ентусиазма си по проекти като ядрото Линукс или ще се интересува от електроника и технологии за производство на батерии заради ентусиазма си по беземисионните електромобили — разликата е в само в подробностите.

Може би както софтуерният интерес лесно се обръща от това любителско и манияшко към бизнеса (както е при прехода от свободен софтуер към отворен код), така подобно движение ще има и при колите. Вече се забелязват наченките — модният аксесоар Тойота Приус е нещо такова. Недовършено, нарочно орязано и спорно ефективно, но с гаранция, съпорт, дилъри и лъскави наръчници. При софтуера катализаторът беше липсата на алтернатива. При колите може би ще е външна и по-груба, неизбежна — цените на петрола и изчерпването му.

Иначе в мрежата е пълно с помпозни “еко” заглавия, зад които не стои нищо. Вече доста от “новините” из сайтовете ги разпознавам по вестникарския им стил, пълен с неточности и преувеличения. Както писах наскоро, много хора изобщо не разбират какво е енергията. Електромобилните хобисти, за моя радост, се оказват много по-запознати и образовани, доста често със специализирано образование по електроника, енергетика, програмиране или химия. Електромобили има много по-отдавна, отколкото ще ви кажат журналистите в някоя такава “новина”. Нещо повече, из вестниците няма нито една концептуално “нова” технология — нещата са измислени преди години.

Все повече се убеждавам в правилността на решението да си направя качествена и изпипана конверсия на конвенционален автомобил в електромобил.

Толкова много неща има по измислянето, подготовката и осъществяването, че ще трябва да карам едно по едно. Тежките етапи на планирането, смятането на токове и мощности, ровенето в каталози за интегрални схеми или тестването на готови електроники не ме притеснява много. Любознателен съм и мога да уча, имам техническа обща култура, а за наистина експертните неща имам към кого да се обръщам. Друго ме тревожи — първото нещо, което ще трябва да се уточни, ще трябва да е хронологично последното в проекта. По стара българска традиция ще се кара отзад напред…

Точка първа: Да разбера каква е процедурата за изпитване и регистрация на самоделна електрическа конверсия на кола в България. И съответно каква е цялата процедура за регистрация в КАТ. Силно се надявам се не се окаже най-критичната точка от проекта.

Трябва да избера и някакво име на проекта. Обикновено това не е важно, но писането за идеята в блога ми внесе и този въпрос. Нещо нямам имена засега. После, когато започна, ще си отделя някъде в сайта местенце само за този проект.

Предстоят ми и няколко приятни етапа, като например избиране на кола-донор. Първо набелязване на марка и модел, после избор и на конкретния донор. Важното е да е такава, която ще ми е приятно да карам — това е истинското ограничение. След като гледах как са конвертирали Subaru Impreza купе и то сега не само че не отстъпва на бензиновия си оригинал, а даже постоянно печели пистови състезания — значи няма ограничения за модела.

Но регистрацията може да е най-сложното нещо в такъв проект. Дано не е най-бавният ;)