Върнах се в София и открих, че на Wishmaster мрежовата му карта е дала фира. “EEPROM corrupted” при зареждане и после няма eth0, няма и мрежа. Модулът е зареден и работи, картата се разпознава от lspci, но като устройство хич я няма.
Кофти, понеже сред железата си имам двайсетина неползвани TokenRing карти, но не съм сигурен дали имам някъде оставена Ethernet такава. Карам мобилно на Rainmaker.
Откритието ми на седмицата… какво говоря, на месеца е “Shorpy – стогодишният фотоблог”. Страхотно е да ровя назад като имам време. А като съм зает, в четеца ми идват по няколко на ден нови публикации там.
Интересно… Идея – дали може нещо подобно да се направи за България?…
Софяяяяяя, дръж са! Идвам си. Ако всичко е таман, де. Че вече ми писна да “отскачам” до София за по един ден само. Сега ще е за по-дълго. План минимум – да се видя с Цветков за бачкането, да си подам документите в КАТ за шоферската тапия, да купя бормашина да завинтя библиотеката (бебе ще идва, а тя е афиф), да видя дали от ремонта отгоре няма хлебарки (и какво да ги правя), да се видя с приятели.
Светко е на към една и четири месеца и чак сега му растат по-“сериозните” зъбони. Разните кътници и кучешките. Голям зор, ви казвам… От доста време е малко по-енергичен, но го отдаваме на факта, че си прекарва лятото в Троян, далеч от малката гарсониера в София и тича по цял ден из площада. “Да-да-да-да-даааа” и върви наведен напред из целия център на града. Особеното при бебетата е, че не се засилват при тичане — стига им само да се наклонят напред. Наклон напред — ускоряване на тичането. Изправяне или леко рязко накланяне назад — намаляване на скоростта или спиране. ЗИЛ-овете с междинна газ пасти да ядат :) Смешното в цялата картинка е, когато всичко се съчетае в обикаляне и игра. Напред-назад, накланяне и подскачане — полюшвания, от които сърцето на всеки родител се свива и подскача и то.
Температура
Изведнъж преди няколко дни вечерта вдигна температура. Когато след третото мерене продължаваше да е над 38 градуса, сериозно се изпопритеснихме. Краси му слагаше студени компреси с вода с оцет на челцето, но температурата не падаше. Пичът си спеше — увит в “джедая” (така казваме на зимния му бебешки спален чувал, но това е друга тема). Едно от най-спокойните му спанета напоследък. Като че ли температурата му помагаше, а може би по-скоро го успокояваха компресите на челото.
През нощта вече бяхме порядъчно разтревожени от липсата на всякакви лекарства за смъкване на температура. Все пак дойдохме в Троян само с две-три чанти, повечето бебешки дрехи и с моята раница, но тя пък натъпкана догоре с компютърни и фотографски джаджи. Аз бях решил да ходя към центъра и да обикалям всички аптеки, които знаех, с надеждата поне една да работи след полунощ. Надделя здравият разум на Краси и викнахме такси.
Какво е да стоя по бермуди и тениска пред блока в един часа след полунощ, да зъзна от студ в лекия, но бръснещ студен нощен вятър и да се тревожа как в момента е бебето, само аз си знам. Знам също и че таксито се забави доста повече от “до три минути колата е при вас”. Ама нищо — нали съм писал и преди, тук се живее бавно и спокойно, полека и без стрес.
Таксито дойде. Шмугнах се отпред. “Към аптека. Някоя денонощна.” Светкавичен и категоричен отговор от шофьора. “А, не!” Стреснах се. Как не — да кара, как не? В отговор на невярващия ми поглед човекът заобяснява. “Няма вече денонощни аптеки в Троян.” Питах го да ме закара до квартал Лъгът, там знаех че е денонощната. “Не, вече не е денонощна. Аз знам, защото аз ги карам аптекарките след работа. Нямаше достатъчно клиенти и ги затвориха всичките, не е изгодно.” Попитах дали не може да идем до болницата, каза ми че и там няма смисъл. Въздъхнах, ама много тежко, и извадих портфейла да му платя за повикването и за добрите новини 80ст.
А ни трябваше само бебешки панадол или нещо подобно.
Аптеки
Поуката за нас е, че не може да се разчита на денонощна услуга в малък град. Софийският навик ни изигра лоша шега в случая. Доброто в цялата история е, че доста от аптеките си обявяват на вратата телефони за повикване на аптекарките. Или поне по-читавите аптекарки си дават телефоните на табелката. И наистина, на следващия ден на Краси й дадоха телефон и жената й казала да се обажда винаги, когато има спешна нужда. Особено щом ставало дума за бебе — нямало проблем, тя живее наблизо и бързо ще дойде да отключи аптеката и да даде лекарство.
Така се прави.
Кашлица и хрема
А зъбките? После се оказа, че тази температура е от никненето на кътници и кучешки. Навсякъде лекарите повтарят, че от самото никнене на зъби не е възможно да се вдига температура или да се разболява детето. Но истината е, че пробиването на по-големите кътни и кучешки зъбки е съпроводено с много болки и неразположения. Засилват се локалните възпаления на венците, което си личи по зачервяването им и силната им болезненост.
Тези зъбни тормози отслабват цялостните защитни сили на детския организъм и бебето става изведнъж и за кратък период силно податливо на инфекции. Оттам идват и хремите, температурите и кашлиците при никнене на зъбки. Тоест не са пряк, но са нещо като вторичен резултат от новите зъбки.
Вчера ходиха на лекар даже и детското отделение в болницата е било пълно с мъници точно като него. Друг е въпросът, че така е тичал, подскачал, подвиквал и дивял, че по едно време някаква сестра им казала “ама вие май не сте за тук, като ви гледам”. :)
От никненето на кътници се стигна дотам, че сега е с кашлица и хрема. Спи си човекът и по някое време си се разкашля. Отхрачва си и си преглъща разни нещица. Много е як, когато през деня, както си играе и нещо започва да му хърхори в гърлото. Спира се много учуден, поема си рязко въздух и това го разкашля. Кашля два-три пъти и пак си преглъща и седи и се чуди невярващ какво става с това тяло. :)
—-
Лечението на тия неща около зъбите се заключава в повече внимание и пазене да не настине и да не се разболее истински бебето. Ако температурата е висока и не може да се свали с компреси, трябва лекар и съответно някакво лекарство за смъкване на горещината. Ако има хрема и кашлица — капки или спрей за нос и сироп за откъртване съответно.
Бабешките методи са много и различни. Има ги описани в мрежата, но ние не можем да ги изпробваме качествено, най-малкото защото малкият едвам ни изтърпява да му дадем сиропчето и спрея, камо ли нещо друго. Опитахме да го прилъжем с небет шекер — не му хареса. И някакво чайче билково от аптеката, пак за отхрачване му даваме. Всъщност всичко му се дава силно разредено и смесено с водата му за пиене. Наш Светлин е водопиец от класа. Както всеки ден се убеждавам и му го казвам — това неговото двигателче върви на вода. :)
Всички за очаровани от Google Chrome, аз не съм. Толкова много лицензни проблеми, поправяне на EULA-клауза, уж “пропусната” без да искат, нарочно избягване на копилефт (GPL) и придържане към BSD/MIT лицензи (очевидно подготвят частично “затваряне” на парчета код за платформата Android, дето само обещаха, а изостават с нея). Много лоша защита на поверителността. Краден дизайн от Opera. Тъпо, тъпо!
Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.
Шофирането
Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)
Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)
Пътуванията
Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)
Работа и сайтове
Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.
Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.
Микросток
Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.
Бебе и коте
Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.
Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.