Отвратен съм.

Днес бях на протеста за защита на анонимността и против подслушването в Интернет под надслов “Свобода, а не страх”. Първата ми работа, след като напиша това, ще е да махна банера с линк към поканата за протест от всичките ми сайтове. Ще го направя с погнуса, защото за мен цялата идея е омърсена и дори призивът за офлайн протест вече ми докарва само нерви и киселини. Бях казал преди време на Бого Шопов, че понятието “електронна граница” трябва да бъде оправдавано и пълнено със смисъл много повече онлайн, в самата мрежа, отколкото с казионни офлайн протести. Електронната граница е там, докъдето достига опитността ни в т.нар. “електронно”. И не, не може да се “защитава” с протести по улиците, с гласуване на избори и всякакъв род подобни глупости. Без мен тия неща вече — аз съм свободен в Интернет именно защото съм в Интернет. Иначе, в тук-сега биологичния, политически и жилищен свят е пределно ясно, че съм тотално контролиран.

Затова моят протест и моят глас в това “опипване на границата” е бил и остава изцяло онлайн. Важно е какво пиша тук, например, а не дали съм бил някъде на някой площад, за да правя масовка на една или друга офлайн кауза. Която, горката, рано или късно осъзнава, че си е най-проста и загубена (“загубена” и в двата смисъла) политическа такава.

Отидох малко преди 11ч., както беше по покана. Още на първия завой на алейката към центъра на градинката видях Йовко и Хриси, бързащи към същата цел. Малко стари клавиатури, две-три мишки и групичка от двайсетина ентусиаста, оглеждащи се с ентусиазъм за познати. Там видях и Йовков, после ми се обади Влади и каза, че трябва да дойдат и Мишел и Ани. (Към края ги видях в далечината и им махах, но не знам дали ме забелязаха.) Разменихме по два лафа с Ему, после видях Комитата с една клавиатура тип “за самоотбрана” под мишница. Бобсън изскочи със снимка на табелка от сисадминска конференция, на която пишеше “Sisko Sistems” или нещо от сорта. Сашо Шопов се завъртя с типичния поглед на програмист на джава (не подлежи на определение, трябва сами да видите). Седяхме малко настрани с Милен и си говорихме общи неща за неговата “необиколка на България“, за фотографията и за наредбите за подслушване. Бого Шопов се стрелкаше навсякъде и стоеше пред едни камери да обяснява кое как и защо и тъй нататък.

Имаше десетина момчета с черни знамена. Черни и черни с вариации — анархистите, с различните им разновидности. Не зная дали защото те си бяха съвсем адекватни на протеста и прилично кротки (само един-два пъти някой да изскандира нещо), или защото аз самият съм анархист по убеждения, но мисля че хич не пречеха. Даже напротив.

Простотията почна след това.

По някое време Нели Огнянова се приближи и се разприказвахме кой ще дойде, кого тя познава и накрая все пак кога и какво ще правим. Викнах едно “Бого?” на преминаващия и след малко, като се поосвободи, дойде при нас. Каза, че още малко трябвало да изчакаме, защото пред църквата (Ал. Невски) се събирала друга групичка и като се присъединят към нас, тогава ще се тръгне на шествие пред парламента (никаква главна буква тука вече, сори) и изобщо както си беше обявено. Хм, много добре, викам аз, значи само трябва да чакаме.

И след малко… идват откъм църквата някакви образи, мятат трибагреници. Аз се зарадвах в началото, даже им щракнах два-три кадъра отдалече. Ама нещо… не ми стоят както си му е редът. Един вид… звъни ми телефонът, ама… някак… международно ми звъни. Нещо не е таман. И по едно време като почнаха да квичат на един мегафон. Някакви простотии, лозунги против подслушването в Интернет, нещо за свободата. Даже направо изреваха в мегафона слогана на цялата протестна кампания “Свобода, а не страх!”.

Изтръпнах. Много рядко виждам знамето на БНС по събития, а всъщност хич и не тръпна от очакване да го видя, де. Отпред крачи с изпъчени гърди, широка усмивка и луд блясък в очите (не че го докарва, просто това му е естественото състояние) Боян Расате. Или както там се казва въпросният. Като почнаха да крещят тяхната си простотия, лозунгът им, там за “социален и национален” и вече не бях изтръпнал.

Понеже претръпнах. Обърнахме се с Милен и си продължихме разговора в другия край на сбирката. А оня, лудият, минава през хората с армийката си, изтъпанчва се по средата и — познайте — правилно, всичкото журналар му се лепва “вие какво мислите”, “според вас това и това”. Какво да мисли бе, идиоти с идиоти? Той не мисли — набарал е малко публично внимание и идва да го снимате, толкова ли не разбирате с малките си медийни мозъчета? Идват избори, на кого му пука за някакви си интернетци, някакви си блог-активисти, даже за някакви си анархисти? Тия не са интересни — ама виж, Расатката е друга работа. Блях, помия…

—-

Помолиха ги няколко пъти да свият знамената. Никаква реакция. Бого Шопов им каза по техния мегафон, че това е социален протест, не политически и ако обичат, да бъдат така добри да свият знамената. А оня пък се дере, че “гейовете и циганите ни карат да свалим знамената, но ние няма да го направим!” Ха сега да каже кои точно гейове и кои точно цигани от протеста са това. И още нещо — и да са гейове, и да са цигани, него какво го бърка, особено на протест със съвсем различна тематика и патос?!? Още нещо… кога и къде тоя човек е виждал “интернетя” и като как би го описал?

Евала на анархистите — веднага свиха своите. То и без това бяха общо 4-5. А тия от “расаткомандата” бяха на принципа “един човек — едно знаме”. Гора от знамена на (айде да не пиша името на партията, нямат нужда от индексиране, нали). Оня взе мегафона и почна да крещи, че това бил българският трибагреник, това в центъра бил знакът на рода Дуло, че не знам си какво. Алооооу, не ми пука, дори и да е знакът на рода Вокил, ясно ли е? Първо на първо никой не те е канил и второ, ако кан Испор види за каква злостна пропаганда се ползват символите на рода му, ще стане на вентилатор.

Видях и Калоян, не успях да му се зарадвам веднага, защото бях бесен заради ситуацията. Той вика “какво, заради фашагите ли?” Викам да, заради тях. Но не е само заради тях. И заради НАС. Защо изобщо се допусна това събиране да стане поредната превзета от Расате и компания проява? Защо толкова много хора все пак продължиха с шествието, вместо или 1) да се каже на полицията да отдели натрапниците, защото не е техен митингът, или 2) просто да се разпърснем, пък тия да си ходят да си шестват където си искат?

Повървяхме на стотина-двеста метра зад шествието, видяхме как зад Двореца на крайната спирка беше пълно със знамена с “оня знак” и… просто понапсувахме три-четри пъти за оправяне на настроението и отидохме да пием бира и да си говорим за нас си, за GNU/Linux и за бизнес.

Тъпо ми е, че толкова много хора останаха. Смесени със знамената и френетичните писъци на Расате. Не зная кои са останали, но и не ми се ходеше дотам да ги навивам един по един за среща на кафе и бира. Не ми се доближаваше до “събитието”. Дано да е било ОК все пак, дано всички са доволни и дано има някаква ефективност.

Но се съмнявам. Както казах още преди да се прецака пейзажът, “Resistance is futile!” Затова — без мен на офлайн протести. Протестирал съм доволно много. Бил съм и на барикади, блокирал съм университета си, какво ли не. Ефект — нулев. Моят протест е съществуването на Arcane Lore онлайн. Ако нещо мога да променям, ако нещо мога да казвам и да се надявам да бъда чут, това е с този сайт, това е тук.

—-

Само не разбирам…

След като има разрешение за събиране и шествие, защо лицето за контакт с полицията не поиска няколкото полицая, охраняващи митинга, да ни защитят и отделят от нахлуващите със знамената националисти? Аз съм отишъл на митинг и шествие в подкрепа на анонимността в Интернет и против подслушването — не съм отишъл на политическо събрание на Расате! Отива човекът за контакт при старшия на полицаите и му казва очи в очи “така и така, брат ми, тия НЕ СА С НАС, много моля да влезете в наша защита и да ги отделите!”

Вариант две — може би всъщност тая групичка е била очаквана и предварително уговорена?!? Ако е така, то пак е лоша организацията, защото това трябваше да се знае. И ако се знаеше, аз и още много хора изобщо нямаше да си правим труда да бием път в събота сутринта, за да ходим на такъв протест. Ако е било предвидено и ако “групичката пред църквата”, за която разбрахме, е била същата въпросна, тогава всички ние бяхме яко излъгани! Не, направо бяхме подлъгани да се намешаме в политическа проява на т.нар. “националисти”. Оставяме настрана десетината момчета от анархистични организации — анархизмът не е политическа партия, те не само че не пречеха, ами тях даже не ги вълнуват изборите. За които избори Расате натрупа още малко медиен актив днес. На наш гръб. Е… мерси!

И накрая… хора, защо не се разотидохте всички? Защо изобщо продължихте — защото това е единственият протест и защото това е единственият начин да се направи нещо ли? И защото шестването под чужди знамена е ваша “малка жертва”, която можете да си позволите и после да спите спокойно? Е, аз не мога да я направя и отказах да участвам.

Не зная какво е станало с протеста по-нататък.

И не ща да зная!

Повече на офлайн протести не участвам! Няма да храня политиците, я! И разни wannabe-политици, като този днешния.

Много хора наоколо писаха предварително за протеста, някои повече от веднъж. Аз не успях — нямах време. И съжалявах, че даже банерите поставих в последния момент.

Днес вече не съжалявам, че не съм писал. Ама хич! Напротив — съжалявам, че ми се налага да пиша днес това. Ама вече ще гледам да не съжалявам за такива неща занапред.

Все го казвам, все разправям, че истинската позиция, истинският ни глас е в самия Интернет, в сайтовете ни. Не другаде, не навън, не на митинги и пред урни, където сме никои. Вече няма само да го казвам.