От доста време обмислям работното си развитие, това, на което някои хора му казват “професионално” и градят кариери с него и трупат препоръки и CV-та. Аз не гледам чак така вманиачено на нещата, обичам да мисля простите неща просто. Сложни неща за мислене си имам достатъчно, все пак философията ми е специалност.
Дълго време вече разходите ни вкъщи застрашават приходите, и то на моменти сериозно. Тази година, от началото на януари, работех за една фирма като отдалечен програмист на PHP/MySQL. Не ми се говорят подробности, защото в блога си запазвам приятен тон, но си знам, че на два пъти вкъщи останахме на червено, и то точно заради неуредици от страна на работодателя. Мога дълго да говоря за това, че в България отдалечено не може да се работи, поне не компютърно програмиране и администриране, и то не защото няма хора, а защото фирмите ни са отчайващи. Тук се работи в офис — да те вижда шефът, да те вижда мениджърът, да те вижда и чистачката, да си в ъгъла приведен над екрана и да се “вижда”, че работиш. Ако някой изобщо се навие да вземе хора отдалечено, то или 1) организацията е никаква и накрая мениджърът те изкарва тебе виновен, или 2) изискванията са нарочно направени в пъти по-високи от тези за офисната работа и когато не ги покриеш, пак мениджърът те изкарва тебе виновен.
Разбира се, никого не обвинявам конкретно — ако човек има някакви проблеми с работата си, значи не е помислил достатъчно, преди да си сложи подписа под договора. Аз поне за себе си знам — вече никакви работения отдалечено, освен за хора и фирми, за които съм 100% убеден, че могат да работят отдалечено с мен.
Друго ми е на сърцето, това с отдалечената работа беше лирично отклонение. Допих си кафето, няма вече, спокойно ;)
Дилемата ми днес е дали да започна няколкото вече проекта, които се обмислят и “зреят” от доста време или да разчитам изцяло на един постоянен, но все пак нисичък доход, който ще получавам след нова година.
Плюсовете на проектите — много искам да поема по първия път, защото ще е много интересно, ще е свързано тематично и с въпросния постоянен доход (за това ще разказвам по-нататък тия дни, още ми е рано) и най-вече може да е по-доходоносно. А само който има малко дете ще ме разбере, като казвам, че с малко пари просто винаги се остава на червено в края на месеца.
Минусите им — става дума все за уеб-услуги, а кой у нас толкова използва родни уеб-услуги… Така де, самият аз даже избягвам. А за да се печели от една такава услуга трябва някак да се достигне критична маса, иначе сайтът не се развива, запада и накрая е по-добре да се закрие. За българските мащаби това означава, че или трябва проектът да е успешен и то в кратък срок, или по-добре да не се започва, защото разходите по поддържането му ще превишават евентуалните приходи.
То това е и причината всички (или почти всички, ок) услуги в българското уеб-пространство да са постоянно финансово поддържани от някоя от харчещите пари в бранша фирми. Тези, дето се правят на “портали” и “консорциуми”. И са пълни с всякакви изкопирани от западните сайтове услуги, дето (практически) никой не ползва, ама нали фирмата налива едни пари, та сайтовете мърдат все пак.
Такова бъдеще не ми допада. Ако някой иска да си купува сайт с услуга, за да запълни “портфолиото” във “футъра” си, да гледа в друга посока.
Друг минус е, че тези идеи стават вече няколко, включително една-две, които са мислени заедно с други хора. Всичко е някак свързано едно с друго, но не се виждам да движа толкова много неща наведнъж. Не за друго, ама бебето вкъщи постянно иска внимание, а аз даже лаптоп в момента нямам. И тук идва другият проблем — при намаляващ баланс трябва да харча освен за всичко друго и за работен инструмент.
Надявам се всичко да се нагласи, а и ми се видя подходящо да седна да пиша за това в 12:12ч. на 12.12. Трябва да гледам по-ведро на нещата и, както казах, простите неща да ги мисля просто. Писането на сайтове е просто нещо, масово това много хора даже не го наричат “програмиране”. Не че и то е много сложно, де. Сложно може да бъде измислянето им. А там така и така съм хвърлил време и внимание.