След днешното кратко стрийтване в мразовита и дъждовна София се прибрах със свежата идея да си оправя DNS-проблемите вкъщи. Пусвах незаслужено доставчика (powernet.bg, те и иначе не са цвете, де). Постоянно връзката страхотно бавна и периодично не се resolve-ват домейни. Оказа се проблем с DNS-ите. Сега първи DNS ми е локалният BIND, той пък гледа непознатите имена в OpenDns. Лети, лети! Класика.
Monthly Archives: January 2009
1627
Откакто обнових Drupal до версия 6.х, някои неща вместо да заработят по-добре взеха да се получават странно. Преди всичко беше настроено и “заспало”. Работеше предвидимо. Сега не мога да разбера още по каква логика се изпращат автоматични pingbacks. Когато пиша текст и сложа линк в нова статия, не се изпраща нищо. Когато редактирам стара публикация, сайтът пуска pingback. Нещо с кеширането е…
Деактивиране на бомбата
За гугъл-бомбата на правителствения сайт ще кажа. Не искам да съм “лош” в нечии будни блогърски очи, но разберете ме правилно — еднопосочната линк-кампания вече си свърши работата. Некадърно направената интернет-страница на българското правителство излиза на първо място при търсене в една от търсачките по ключова дума “провал”. Нещо повече — акцията си свърши работата “прекалено” добре. Сайтът на правителството ни вече има Google PageRank 8, като така стана един от адресите с най-висок ранк за Гугъл в целия роден Интернет.
Естественото питане тук е: Този висок GooglePR заслужен ли е? Входящите връзки стабилни и смислени ли са? Наистина ли government.bg е толкова авторитетен сайт, колкото е българската Уикипедия, например?
Затова въпросът ми днес е: След като всичко се получи, хората чуха гласа ни и търсачките индексираха и съхраниха мненията, коментарите и дискусиите ни по куция сайт на правителството и по самото куцо правителство, днес готови ли сте всички да изтрием тези линкове?
Защото вече лека-полека те започват да работят против първоначалната идея. IT-тата в government.bg все ще позакърпят сайта, той ще започне да се индексира, Google ще започне да събира адекватно и актуално съдържание от самия него и външните линкове ще започнат лека-полека да се оценяват само като “тежест” от влиятелни сайтове, а не толкова като смислов елемент в подреждането на индекса.
И така, ако тези линкове останат, полека с времето по-скоро ще пренасочват авторитет и GooglePR към домейна на правителството, отколкото изобщо ще внасят “провал” смислово.
Някой ще каже “ама те нищо няма да оправят в сайта и никой няма да обърне внимание” — да, може и така да стане. Но по-добре да изчистим терена за следваща такава бърза кампания. Ако пък оправят точно този проблем — да следим за други неадекватности там. Мисълта ми е, че дори и да не ни обръщат внимание на кампанията, не си струва да държим този уеб-натиск. Махнете линковете, върнете си PR-тежестта и я ползвайте отново следващ път. Не подарявайте линкове на government.bg без нужда.
—-
Някои хора вече предложиха нова кампания, с нова ключова дума — “корупция”. Макар емоционално да ми се иска да се съглася на момента, разумната ми част ме възпира — вижте, властта (и особено тази нашата власт) може да носи много негативи. “Провал” и “корупция” далеч не са единствените ключови думи, които биха могли да се използват за смислова атака на индексирането на правителствения сайт в търсачките.
Но все някъде трябва да спрем. Защото иначе ще събудим някой ден, за да осъзнаем, че сме прехвърляли тежест от многото ни сайтове към един-единствен, като сме се заблуждавали, че така променяме, порицаваме и поправяме смисъла му. А всъщност само сме му “преливали” pagerank и входящи линкове.
—-
Истинската работа е свършена. Съгласен съм с Юнуз, който в Re:TV каза, че това е спонтанна гражданска проява и гражданска оценка на нещо, което очевидно не сработва в обществото. Аз също си дадох гласа в тази кампания, макар и не от заглавната ми страница. Но вече всичко е казано и всичко казано е индексирано от търсачките.
Време е да “накажем” отново сайта на правителството и самото правителство, като махнем линковете и си вземем изкуствено дадения им уеб-авторитет. Да, всичко стана много бързо и да, минаха само ден-два — така е в Интернет. Ударът е понесен, време е за следващо действие.
Аз оставям текста си, но махам от него линковете към сайта на правителството. Вие готови ли сте да го направите?
1625
1624
Трябва да уточня полето на изследването ми за PhD-дисертацията и след търсенето в мрежата затъвам. Особено последните дни. Или не намирам нищо, или намирам неща, които след няколко часа изобщо не ми се струват подходящи и ги трия от списъка, или намирам неща, които не разбирам и ровя да разбера, но или не са по темата, или не са подходящи, или пак не ги разбирам. Трябваше вече да съм пратил мейл.
1623
Laconica е с нова версия и Identi.ca е с нов дизайн. Знам, че така изглежда “по-уебдве”, но не ми допада. Бях свикнал със старата кожа, макар да беше леко ръбеста. Не виждам в настройките нещата, свързани с Jabber/XMPP. Иначе ботът си работи, но са забегнали настройките в сайта. Новото в кода е поддръжката на групи. Не беше най-важното, ама айде. Ама дизайнът… дано е с темплейти, че да се сменя.
Пет години по-късно
Сайтът ми има празник — преди пет години Arcane Lore се появи и оттогава личното ми браузване на мрежата е по-различно. Имам свой си “дом”, свой си остров, където да почивам и своя си работилничка, където да пробвам всякакви неща. Сайтът започна всъщност на 21-ви януари 2004г., но лека-полека присещането за това се измести към 22-ри. А ето днес е вече на 23-ти, малко на патерица. 05, 06, 07, 08…
Идея от доста време за сайта ми е да напиша нещо, което да избира случайна публикация от миналото и да я показва на видимо място цял ден. И на следващия ден — пак друга случайна. Не че са толкова важни и ценни публикациите — по-скоро на мен самия ще ми е приятно да се сещам какво ме е вълнувало преди и как съм го мислел. Може да не са само статии от блога, а по един запис от всичките видове съдържание — блог, снимки, микроблог, уики.
Уикито тук затихва, но напоследък ме занимава идеята за видеоблог. Ако имам досаттъчно време и ако успея да направя всичко достатъчно удобно, бързо и лесно за публикуване… и, разбира се, ако имам какво да снимам, може да се появят и движещи се снимки.
Съвсем в началото на новата година правих промени по софтуера, който движи това място. Дълго време ползвах серията 5.х на Drupal, но реших да обновя до 6.х най-вече заради pingbacks. Другият вариант беше да напиша сам нещо, например да мигрирам приставката от версия 6, за да е съвместима с по-стария API на Drupal 5.х. Но честно казано не ми се занимаваше изобщо. От друга страна, автоматични обратни свързвания не е най-важното нещо на света — така и така слагам адрес на trackback и всеки, който иска да ми прати свързване към негова публикуция, може да го направи. Но WordPress доста разлигави блогърите в това отношение. ;)
От това обновяване се получиха някои проблеми и общо около ден и половина някъде не всичко в сайта работеше правилно (или изобщо работеше). Ако точно тогава сте влизали тук — извинявайте за неудобствата! След това вече оправих външиня вид на (почти) всичко и разчистих разните грешки, които се появяваха тук-там (например нямаше емисии, после снимките в емисиите не бяха в пълен размер).
—-
Промяна за блога ми е и липсата на реклами. Малко преди Нова година Google ме наказа за платени линкове от TLA [1503, 1504]. Въпреки че от един момент нататък бях сложил “nofollow” (с което пък не бях коректен към TLA). Изведнъж отнемане на 2 точки от Page rank и то точно там, където има реклами е силен намек. Сега вече отдавна въпросните платени препратки са махнати, писано е на Гугъл и точките са ми върнати. Много хора веднага ще кажат “ами много ясно, то при закачане към TLA хем се нарушава идеята на ранка и на “nofollow”, хем и не знаеш дали някой як спамер няма да ти се “лепне” там и така да те зарази и теб и да те накажат”. Да, така, знам го и това. И все пак TLA правеха, макар и по много гаден начин, осребряване на такъв сайт като моя. Google AdSense е съвсем друга бира. (Което ме подсеща да си пожелая да благоволят да ми махнат ban-а и от там.)
Има още много неща да се случват на този сайт в близките месеци.
Ще има реклами. Но истински — свързани с общата тематика на сайта и евентуално с линк към отделна страница с описание. Тоест не реклами за вдигане на Google PR, а слотове за сериозни таргетирани платени реклами. Когато го доизмисля това, ще пиша. Не само за тук, а и за в другите проекти, които развивам. Надявам се вече да започна по-сериозно и с фотография — фотоблогът ще е едно от основните места тук, а по някое време ще се появи и сток-секция. Зависи дали ще имам някакво развитие в продуктовото снимане. Новата страст, видеото, няма изгледи да надделее над фотографското в мен и ще си остана по-скоро и доколкото успявам фотограф.
—-
Пожелания? Мога само да си пожелая да ми е все така приятно да зареждам тази страничка и да намирам достатъчно време, за да правя всички тези нови идеи за промяната й. И, разбира се, може би да не я зареждам прекалено често, за да не ми и омръзва. Все съм успявал да стоя встрани от жълтото и скандално блогване, блогването на всяка цена и за всяка “класация”. Възнамерявам и занапред. Така е най-добре. :)
Спамът в LinkedIn
LinkedIn беше една от много малкото социални мрежи, които успяваха да запазят идентичност встрани от ежедневния спам. На срещуположния полюс на донякъде пубертетските истерии в Orkut навремето, после във Facebook и безбройните бързо нароили се “други подобни”, LinkedIn успяваше да стои твърдо на позицията “работната социална мрежа. точка.” Има и други подобни проекти, разбира се, някои от тях са доста по-интересни от LinkedIn, но тя все пак е най-известната такава мрежа.
Защо говоря в минало време ли? Ами защото когато за пореден път получа HR-спам там и когато проверя профила на пиклата и видя, че ми е 2-ро ниво на познанство, тоест контакт на моите контакти… И после като видя, че почти целият ми списък с контакти е изреден там, тоест почти всички са цъкнали лекомислено едно “Accept” на поканата… Ще ми се направо да си затрия профила там, защото идеята е за свързаност между хора, работили заедно по някакъв начин. А не да е безплатната база от данни за мързеливите пишман HR-и. Защото бас ловя, че масово хората, приели такива покани, изобщо не са проверили поканата, а веднага са я приели. Радостни, че някой им обръща внимание.
Какво правя аз? Ако е контакт с предложение, което не ме засяга и не познавам човека, маркирам го с “Don’t know”. Ако е нормален човек от познатите ми или от по-широкото обкръжение — разбира се, че нямам против да приема контакта. Но ако е поредната HR-мърла, отбелязвам поканата като спам и давам на самите LinkedIn да се оправят. Все някакви мерки ще вземат, особено ако повече хора са така “гадни” като мен.
Всъщност “гадно” ли е такова докладване за спам? Според мен — не. Нямам никакво намерение да участвам в спам-мрежата на HR-и, които не знаяк как да си вършат работата. За сведение — работата им е управление на човешкия ресурс, а това означава поне най-малкото познаване на кореспондентите на такива “покани”. Не мога никога да повярвам, че някой, който ми пише подобни неща наистина и конкретно се интересува от работния ми ресурс:
…Ne se poznavame lichno, no otkrih profila ti v Linkedin i mi se stori, che bi bilo interesno da ustanovq kontakt s teb. Nie sme IT/Telecom recruitment agencia i rabotim s dosta ot nai-dobrite firmi na pazara v Bulgaria (samite nie idvame ot tozi bransh). Osven che postoqnno imame interesni predlozhenia, tyrsim i da razshirim mrezhata si ot kontakti i razchitame na profesionalisti kato teb za preporyki po referentnata ni programa…
Кои сте вие, за какво се борите, как сте ме намерили, защо съм ви интересен, кой ме е препоръчал, за какъв бранш става дума, изобщо какво общо имам аз с “IT/Telecom” и каква е тая вашата “референтна програма”? Защо търсите да си разширявате мрежата и откъде-накъде си въобразявате, че ще можете да разчитате на мен за някакви препоръки, след като хич не ви знам? А-ха, ясно — “имате предложения”! И това трябва да ме впечатли, трябва да вдигна температура от вълнение и да ми потекат лигите. А после като погледна снимката на профила, където сте с широка усмивка и развята коса, трябва направо… не знам. В началото се чудех защо всичкият HR-спам пристига от името на млади жени.
И не, не принизявам изобщо работата на HR-специалистите. Може би дори бих казал, че това е работа предимно за дипломирани психолози със завършена специализация по трудова и организационна психология. А не както е масово у нас — да я работят филолози, журналисти, или пък направо само красиви момичета. Но това е друга тема.
Това, което исках да призова всички, които ползват специализирани виртуални мрежи е да спазват специализираността им. Ако някой HR толкова ви е “харесал”, в тези сайтове има и други начини за връзка (преки форми за контакт с човека и др. под.). Не е нужно да ви добавя като работен контакт и да ви моли и вие да го добавите — за какво му е, за да ви намери по-лесно работа ли?
1620
SSH timeouts. Взе да ми писва. Свикнал съм доста неща да правя през текстов терминал, а и за отдалечена връзка няма разумна алтернатива. С мишката си цъкам в браузъра или като си обработвам снимките. Но нали изоставам вече със сисадминстването и това ново (за мен) изтичане на ssh-сесиите ми лази по нервите. Намерих някаква променлива TMOUT, но това на сървъра ли, или локално? Обърквация.
За философските пристрастия
Възможен мой проблем с философията е, че не чета много. Имам предвид класици, авторитети. Май все съм гледал да чета “достатъчно”. В средните векове би било много неприятен навик, но днес може да е дори предимство. Все се сещам за онзи стар виц, в който питат студента какво прави след лекции, а той веднага отговаря “чета в библиотеката, разбира се!”. Професорът го пита “а какво правите през уикендите” — “чета”. А през ваканциите, а на празници, а вечер — пак чете, все чете. Професорът въздъхнал тежко-тежко, позабърсал малко пот от челото си и леко притеснено казал “Колега, а кога мислите?”.
Иначе чета досататъчно, даже може би малко повече. Под “повече” имам предвид това, което не ми остава време да разбера и за което не ми остава време да си мисля. Особено текстове в мрежата, особено някои по-нови автори, особено пък ако са с блогове — казано накратко, типичното уеб-четене, само че специализирано.
И все пак е леко притеснително да знам доста от имената от историята на философията, но когато ме питат за основните имена от школа, за която съм учил цели два пъти за изпит — изобщо имена, които би трябвало да зная — да мълча и прелиствам наум с леко объркване страници в главата си. И в същото време да се сещам или за Лесиг, или за Сартуел. За студент е идеално, но дали е добре за докторант? Може би е проблем само привидно и винаги времето за свое мислене е по-важно от робуването на старата максима, че философията е предимно работа с текстове. Все пак… казва се “предимно”, а не “само”.
Сетих се за това, защото ми беше странно объркано, когато съвсем наскоро ме питаха какви са философските ми пристрастия. Имайки предвид кои са любимите ми автори-класици, тоест през чия “школа” философствам въобще. Разбирате — Кант, Хегел, Рорти, Витгенщайн, Дерида… все някой такъв “трябва да има”, за да е разпознаваем “профилът” на колегата. А мен това само ме обърква, защото нямам такива пристрастия и не твърдя, че познавам достатъчно Платон или Кант (например), за да мога да вкарвам в говоренето си техните имена.
Да, объркващо е понякога. Но какво пък — притеснението е само външно, проблемът е привиден. ;)