Monthly Archives: May 2012

Не било земетресение, най-било техническа проверка

Снощи към 3, както вече сигурно всички знаят, имаше земетресение. Всички журналисти сега си умират да коментират какво било земетресението. Не е важно какво е било. Важното винаги в такива случаи е “какво е”, не “какво е било”.

Събудихме се в люлеещата се стая и скокнахме с децата да излизаме навън. Първият трус позатихна и се зачудихме дали да излизаме. Идеята в такива случаи (най-често, понеже то чак със сигурност никога не се знае) е хората да имат информация в реално време за трусовете. Дали има множество по-слаби и затихващи или не. Тоест дали се освобождава натрупаното напрежение с поредица трусове, които повечето тялото не ги усеща или обратно – трупа се, няма последващи слаби трусове и съответно може да се очаква повторен силен. За да знаят хората колко и къде да се крият и предпазват. Дали да излязат на широка градинка или да си стоят по блоковете, застанали под вратите. Всякакви подробности. Информацията е важна. А не постфактум репортажите в сутрешните блокове на телевизиите.

Поне час и нещо, може би два, не съм сигурен, нямаше никаква истинска информация. По радиата имаше само нощни музики. Сега разбирам, че по държавното радио били пуснали кратко комюнике 15-тина минути след труса, но като не знам кой е каналът за сигнализиране, къде да гледам? Не мога да стоя на пост до радиото, и то как да съм сигурен на коя станция… По телевизиите даваха глупости (те и без това само това знаят да дават, де). В интернет нямаше нищо съществено. Само в два-три новинарски сайта имаше “новини” със заглавия “Земетресение събуди/разлюля/стресна софиянци/перничани” и отдолу два реда, повтарящи заглавието. Казват, че във Фейсбук имало много обратна връзка от самите потребители – чудо голямо.

Пълна мъгла.

Да, на сутринта имаше в педалските (нищо против гейовете) сутрешни блокове на телевизиите разни кокошки, които разпалено репортажваха как се били уплашили хората, ама какво било станало, ама къде имало пукнатини, ама кой колко е стоял на улицата пред блока. Това са празни новини, когато става дума за информация за бедствие. Къде бяхте 15 минути след първия трус? Защо не се появи някой дежурен телевизионер на екрана да изчете сводка от земетръсния институт към академията? Трудно ли беше? Спяхте ли? Или и вие бяхте излезли от сградата на телевизията, от сградите на радиата и от офисите на новинарските агенции и те, горките, си вървяха на автоматика и нямаше кой да каже на хората какъв е трусът, дали е отминал, подробности, ала-бала…?

Мизерници.

Данните за бедствията ги има. Даже ги има в на практика реално време – като тези за земетресенията, например. Имаме институти, които бълват тия данни нонстоп.

От друга страна има и техническа възможност тези данни да се разпространяват до народа – телевизия, радио, интернет (XMPP веднага ми идва наум, има и безброй други начини), мобилни телефони. Даже в мобилните има освен SMS-и, и в най-простите модели апарати даже вградена поддръжка на неща като USSD, който освен че е в реално време (за разлика от SMS), е и безплатен у нас. Внедряването не е толкова скъпо. Е, сигурно завод за боклук в София е много по-скъп (щом не могат още да го построят), но сто на сто читаво модерно известяване ще е по-евтино от 100 метра магистрала. Ако, разбира се, се направи както трябва, а не с яко крадене на европари…

Тоест има как да бъде сигнализирано народонаселението.

Това, което няма, е желание да бъде сигнализирано.

Това, което трябва, е да има канал за данни за бедствия. Хем да работи, хем хората да го знаят. За да го следят. Така де – може да е и с пощенски гълъби, но трябва да знам, за да следя небето за димни кълба, нали?

Иначе могат да ни стряскат два пъти в годината с “извършва се техническа проверка”, но само дотам им стига меракът. Толкова за сигнализацията – просто я няма!

Така че да, на практика се извърши техническа проверка. А земетресение? Не е имало – така ни се е сторило, сънували сме нещо.

Да загубиш две години. Цифрово, де.

От седмица съм без компютър вкъщи. Бях тръгнал да освобождавам място на диска, за да сваля поредната доза снимки от фотоапарата, когато погрешка форматирах ext3 дял с около 250GB данни. От тях поне 100-тина гигабайта наистина ценни – архивът ми със снимки. Почти всичките – raw файлове на Pentax (PEF), доста JPG (освен това във всеки PEF има вграден JPG пълен размер), също и целият ми архив от филмовите времена, сканиран.

Донякъде добрата новина е, че имам резервни копия на нещата допреди две години. Даже по две копия, на дискове. Но всичко от последните две години изчезна. Това са всички снимки на Светко от 3-годишен досега. Всички снимки на Оги. Вкъщи е лудница, защото си е безумие да се гледат две малки момчета в гарсониера и докато си мислех, че трия и после създавам наново и форматирам дяла за tmp, се оказа, че съм бил написал този за home. Вече ще знам, че стресът определено не ми е малко. Минавам принудително в режим възстановяване – никакви допълнителни тревоги, никакви допълнителни ангажименти (особено пък работни), ускоряване на търсенето на самостоятелна къщичка с дворче в близките села-квартали.

Как точно стана ще разказвам следващ път, когато имам повечко сигурност, че файловете ми са наред. Вече има светлина в края на тунела и имам косвени уверения, че в този точно тунел влакове няма да минават.

Не съм писал на двата дяла след грешката. Веднага ги демонтирах и ги закоментирах във fstab. Взех си нов външен твърд диск (доволен съм, засега препоръчвам Intenso, ще пиша и за него). Записах си набързо при нашите първите две дистрибуции с TestDisk, които ми попаднаха – GParted и Ubuntu Rescue Remix. Не съм ги избирал, просто имах два диска и набързо записах първите попаднали ми в мрежата.

Сега се мъча с PhotoRec (ТеstDisk не откри загубени дялове и надеждата ми да ми се размине с лека уплаха и да ми се възстанолят файловете и директориите с имена и всичко се изпари бързо).

PhotoRec е готина програма и изрови какво ли не – някои неща даже не знаех, че са ми били на диска (браузърен кеш, какво да правиш). Но въпреки че изкопа един огромен куп с JPG и май повечето от снимките ми са там (включително и JPG-тата, вградени в PEF-овете), все още не мога да го накарам да разпознае читаво PEF-файловете. Уж са TIFF и твърди, че ги разпознава, но май не може да намери края на файла и се отказва всеки път.

Иначе данните са там. Само трябва да намеря как да ги възстановя докрай.

Допълнително обърква работата това, че в /home имах копирана и симлинкната цялата папка /usr/share/ (нямах достатъчно място в /usr, а отлагах мигриране към LVM, докато дискът се позапълни и нямаше как). И сега ровя в камара хедър-и, ман-страници, скриптове на питон и какво ли още не. Понеже все пак имах и текстови файлове, та да ги отсея.

Поука: по-добре текстовете в текстови файлове, отколкото в офисни простотии. И, разбира се – you’re as good as your backup. Което уж си го знам за служебни неща, ама как беше, на обущаря децата…

Връщам се към файловете, от милион и нещо сега са само към милион…

Избиране на лаптоп

Отново съм изкушен от идеята да работя отдалечено (от офиса – иначе близко, тоест вкъщи). Темата е обширна, но не ми е за това думата сега. А и не съм обсъждал възможността с настоящия работодател, така че всичко е само на етап обмисляне. Това, за което искам да пиша, е трудността ми в избор на нова машина. По-конкретно нов лаптоп, макар като гледах Z1 на HP, лекичко да се изкуших и от такъв вариант.

Та избор на лаптоп. Преди всеки да тръгне да предлага “своя отбор”, нека напиша изискванията си.

1) Шаси – да е здраво, без да е прекалено тежко. Повече метал и по-малко пластмаси, но все пак не ща танк. Сегашния ми три и половина годишен HP 6730s издържа геройски издевателствата на Светко и Оги и продължава да работи. Свърши му батерията, олющи му се наполовина черната боя на решетката над високоговорителите, има едва забележими пукнатини отстрани на рамката на екрана и буквата “U” е леко наклонена в резултат на бебешки захват преди време на големия син. Но иначе е в добро здраве за годините си. Има на пазара модели на по-ниски цени, напълнени с джаджи, които ми трябват (firewire например), но са прекалено пластмасови. 6730 също е пластмасов, но вече искам нещо хем малко по-леко (2.3кг е), хем по-здраво.

1а) Изводите за слушалки и микрофон ДА НЕ СА отпред. Толкова ли не можаха при изпробването на лаптопи да разберат, че като са отпред забучени слушалките, това да вземеш лаптопа в леглото след време ги разбива и за нищо не стават. Да не говорим, че стърчат и се забиват в корема. Да, знам, че е дреболия и че не е хубаво да се чете легнал – но е толкова просто да са отстрани, толкова просто…

1б) Да не е с голяма клавиатура – не само че не ползвам цифровата клавиатура отдясно, ами направо много я мразя.

2) Екран – задължително матов и ако може да не е TN. Първото вече е възможно, гледам че днес половината модели са матови. Когато взимах моя, масово слагаха лъскави екрани и трябваше да се примиря. Второто е по-трудно – има IPS матрици, но струват майка си и баща си, а на мен не ми се дават грешни пари за нещо, което все пак част от времето ще ползвам с настолния си EIZO, който е с PVA матрица и от който съм предоволен.

3) Компоненти – да може да се надстройва. Да има лесен достъп за лесна подмяна на диск, процесор, памет (и каквото може и има друго). Ако има CD-устройство, да е с multibay – да може да се маха и на негово място да се слага друг диск, SSD или втора батерия. На HP6730 също може да се вади сиди-то, но не е достатъчно. На много им се вади, но няма стандартен модул за слагане на различно устройство. За HP6730 има модули на трети производители, с които може на мястото на CD на се сложи твърд диск или SSD. Но не и втора батерия например – просто са “aftermarket хакове“. Ако така и така ще си взимам нова машина, искам да е с multibay – тъй де, като ще е гарга, да е тлъста.

4) Изход за гнездо – т.нар. “docking connector”. Почти всички големи производители предлагат гнезда, но не и в ниския си по-евтин клас. В момента DELL имат докинг на серията Latitude e5420, която отговаря на почти всичките ми други изисквания…

Но лошото при е5420 е, че 1) не се предлага официално от DELL без Windows (да, нашенците внасят конфигурации с FreeDOS и т.н., но аз искам да пише на сайта на производителя и да е официално, а не да правя с лаптопа си лека опосредствана реклама на Microsoft) и 2) няма истински multibay. Смяната на дисковото устройство е решена като при моя HP6730s – има модули, но на външни фирми и само за втори диск, тоест пак хак. Истинският multibay в Latitude е оставен за по-големия брат e6420, който си е много готин, но цената отива към два бона, а на мен не ми се дават пари ей-така.

5) Да е без Windows – за това вече споменах току-що. Единствената фирма, която откривам да промотира официално конфигурации без инсталиран и закупен Windows е отново HP. Преди време DELL имаха една кампания с Ubuntu и още им стои страницата в сайта, но се предлагат само два модела май и то са някакви орязани и неподходящи. Сега има новина, че DELL щели пак да започнат да опитват с Ubuntu, но става дума за инсталиран Ubuntu Precise Pangolin 12.04 LTS на DELL XPS13, което е… ултрабук.

Сега… мили DELL, след като години наред продавате необявени официално на страниците ви лаптопи без инсталиран Windows, не мислите ли, че е крайно време вместо да се заигравате с ултрабуци (дето кой знае колко човека изобщо ще се излъжат да купят), просто да сложите една графа “No OS installed” в ценовата си листа? Сигурно XPS13, както и всички тия ултратънки и ултралеки ултрабуци, са много хубави машинки, но специално за мен това са излишни пари. За които дори не получавам Firewire (IEEE 1394), който ми е нужен за видео и евентуално някой ден аудио.

6) Firewire – както казах, да има порт. Мога и сега да сложа на моя една ExpressCard с firewire за 20-30 лева. Но аз този слот за карти ако изобщо някой ден го ползвам, ще е именно за firewire карта. За нищо друго не ми трябва – даже не искам в нов лаптоп изобщо да има ExpressCard, PCMCIA и др. под. Вместо слот, нека просто машинката си има firewire – и готово. Лошото е, че май всички модели с firewire производителите ги водят “бизнес клас” и кой знае защо са решили, че на “бизнесмените” задължително им трябва и разширителен слот… Абе лудница…

—-

Разумните варианти досега:

DELL Latitude e5420
+ има гнездо (docking), firewire, матов екран, корпусът е отчасти метален, даже изходът за монитор е с резба за завинтване(!), слушалките са отстрани, клавиатурата е ОК, има варианти с Core i5 на не много високи цени, а с i3 – с повече екстри, има подсветка на клавиатурата (макар да е само за латинските букви, а и кой знае дали ще я ползвам).
– няма истински multibay, няма официално версия без купуване Windows.

DELL Latitude e6420
+ всичко от e5420, с допълнително по-готина клавиатура с втори ред бутони и тракпойнт, истински multibay и още по-здрав корпус.
– по-скъп от e5420

HP ProBook 6360b
+ гнездо, firewire, матов екран, слушалки отстрани, тракпойнт, по-лек (под 2кг), официално вариант без Windows (като всички HP-та)
– няма истински multibay (не съм сигурен), леко по-скъп от DELL-а, по-малък екран 13 инча срещу 14 на Латитюда, само с два допълнителни бутона (без среден, а него доста го ползвам)

HP ProBook 6460b
+ всичко от 6360b, с по-голям екран (14 инча)
– малко по-тежък от 6360b, пак само два бутона и все пак по-скъп от 6360b

Признавам, не съм много добре ориентиран в гамата на HP. Имат много модели и търсенето с комбинирани изисквания, като моите, си е трудно. Ако намеря еднакви, признавам си че бих предпочел HP-то заради официалната продажба без Windows и заради представителството и сервиза в CNsys, с които имам пряк опит и на които бих се доверил.

Като граници на цените – знам, че под 1000лв. не може да се намери нещо с горните изисквания, затова някъде около 1000 и нещо смятам за разумно. Ако е съвсем, съвсем подходяща машина, допадне ми по критериите и има вероятност да издържи години напред, около 1500 също е разумна цена. Знам, че на цени от 2000лв. се намират такива лаптопи, но за мен това вече са пари, които не бих отделил. Имам безброй други приоритети и дори да е покупка на изплащане (каквато най-вероятно ще е), разумното за мен е 1000-1500, и то колкото може по-евтино.

Машинката ще се ползва основно за четене и писане (за уеб и за код), така че бързи и мощни неща не ме касаят. Даже по-скоро обратното, бих underclock-нал, ако има начин. Това значи и че не ми е чак спешно, затова и не бих се хвърлил на “скъпото на деня”. Но не искам и машина втора ръка (знам, че има тук-там добри попадения и при тях).

—-

Та ако някой има мнение или препоръка, ще се радвам да сподели. ;)