Arcane Lore

Ще има OpenFest 2008 в София. Ако и вие като мен през има-няма ден-два сте се зачудвали какво става в опънфестската правителница и сте отваряли сайта на инициативата, значи и вие сте се чудили какво става. Е, вече е ясно — десет дни преди самия фестивал хората от кухнята му изпуснаха инфо, че фестивал ще има, сто на сто ще го бъде пак на същото място и обявиха дати.

Мястото е Военният клуб в София. Датите са 1-ви и 2-ри ноември (не мога да вдяна как има хора, които пишат месеците на български език с главни букви, справка — сайта на ОпънФест, ако не са го коригирали, де).

Програмата все още не е ясна. Както пише Йовко, правенето на такова голямо събитие без почти никакви ресурси си е трудна работа. Иска се много ентусиазъм и много свободно време. Получава се някаква маргинална слава, но както сами виждате, заради правописни грешки и затворена организация на събитието лесно и тая слава се рискува в очите на по-критичните блогъри. ;)

Не е това начинът, по който си представях фестивала, докато Йовко ми разказваше за него, когато се срещахме в градинката пред НДК и бавно вървяхме към мястото на софийската линукска среща. То беше във времето, когато такава среща имаше. Да, днес няма. Няма го и същият OpenFest — може би е за добро, кой знае. Зная, че много хора са подкрепили идеята и са помагали на Йовко и другите, когато организираха най-натоварените и разгласявани издания на фестивала. Когато месеци предварително всички знаеха кога и къде и събираха пари за рейсове и влакове, за бири “за след това”, събираха ентусиазъм и идеи.

Всъщност много от тези хора и днес сигурно се тормозят с OpenFest 2008 Sofia и може би хич не им е полезно едно такова поредно мрънкане като моето. Но аз си имам право на мрънкане! И аз съм казвал с ентусиазъм “да, страхотно, давай” в началото. Вярно — не съм помагал много. Моите сили тогава хвръкнаха по сдружение “Свободен софтуер” — и хвръкнаха още в началото му. Защото то среда си нямаше, разми се бързо-бързо. Даже като гледам как си стои все още сайтът му, горкото даже и край си няма. Ей-така си хвръкна и хората се пръснаха и даже не ми се вярва повечето от тях да се домъкнат за днес обявения ОпенФест след десет дни.

Но има и нещо хубаво в това ново превъплъщение на ОпънФест-а. Хубавото е, че идеята lives on и някъде другаде хората си правят ОпънФест и не се притесняват седмици и месеци предварително да го казват. Ако можех, бих се вдигнал до изданието на фестивала в Русе. И може би бих жертвал посещението на софийското. Може би можеше в София да има OpenArt като миналата година. Доколкото се разбира от постното (надявам се засега) обявление на сайта, тази година няма да има. Може би сред организаторите няма хора, които да се интересуват от такъв раздел. Не ги интересува — не го правят. Ами да — ама то затова идеята беше да се обявява рано, предварително в средите и да се работи със самата тази общност, а не на мускули срещу нея и с десетдневни предизвестия.

Но нищо, де. На никого не се бъркам вече. Аз ще си бъда в София. Не заради OpenFest 2008, а просто защото… ще си бъда в София. Ще ми е приятно да ида на събитието. Не защото е безплатно и не защото за десет дни ще се събере супер-страхотна програма (hint: засега я няма изобщо). А защото темата ме интересува. И защото ще мога да се видя с поне част от хората, в чиято интернет-среда вирея и аз. Поне с част, поне с тези, които не са заети следващия уикенд.

Иска ми се това да е някакво оттласкване и догодина нещата да задобреят. Но знам нещо друго, нещо, за което в разговори с няколко вече хора от същата тази общност все повече се съгласяваме. Успешните проекти са лични. Може да не са еднолични, макар че най-лесно и чисто е да са си еднолични. Може да са на двама или максимум трима единомислещи. Но са лични, свои и се правят на всяка цена и по най-добрия начин. Някога си мислех, че е тъжно, но днес знам, че е прекрасно. Защото така трябва. Общите, безлични и откъснати неща, които се измислят в затворени стаи и затворени кръгове и се обявяват десет дни предварително… просто не струват.

Софийският OpenFest 2008 е изключение, разбира се — елате на празника на софтуерната свобода! И аз ще съм там, и аз ще слушам, ще снимам и бира ще капе по брадата ми. ;)