Стига бибипкане!

Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.

1370

ICN.bg са пълни некадърници! Не стига, че когато ги ползвах преди за сайтовете на Lindeas беше нормално периодично да няма услуга няколко часа през нощта, ами и не мога да разбера как да си взема домейн, който още стои при тях. Има описано как се трансферира КЪМ тях, но никъде не дават Auth Code за трансфер ОТ тях НАВЪН. Имаше някакъв отделен сайт, но не го намирам. Няма и линкове. Тъпаци са ICN.

1369

На Запад се чудят какъв електромотор да си намерят за самоделната електрическа конверсия, а на нас всичко ни е под носа – http://kostov-dcmotors.com. Как можах да забравя, че България е световен лидер в областта на електромоторите! Нашите стъпкови мотори например са се ползвали в космическата совалка на НАСА, те движат рамената на манипулатора й. Електрокари, батерии, мотори – ние сме хората!

1368

Знаем, че Top Gear е майтапчийско предаване и Джереми Кларксън казва правилни преценки, но украсени с простотии и шоуменски изцепки. Накратко, ревю в Топгиър може да ви удовлетвори само ако е положително. Но е много прав за Toyota Prius, това модерно недоразумение:
http://youtube.com/watch?v=-Ph-D9-l0_w
и особено:

Съгласен. Не хибриди, само електрика!

Военни взривове — още един от старите ни страхове

Мислех да не пиша за това, исках да не се ядосвам. Но като чувам, че всеки политик говори за “политическа отговорност”, за “комисия за оценка на щетите” и никой не може да разбере, че един квартал на столицата ни тази нощ (поне тази, може и повече) ще спи без прозорци, ми става обидно.

Вчера (вече) сутринта гръмна склад със стари боеприпаси край София. Много се изписа и изговори през целия ден, много журналисти и политици си закрепиха кариерите днес. Ще хвърчат обвинения, плюнки и оправдания още дълго време. Ще се размахват искания за оставки и “поемане на отговорност” отново. Чух се с роднините и приятелите ми в града и подразбрах, че всички са добре — това ме интересува, това би трябвало да интересува всички всъщност. Е, то се оказа че нямало чак голяма видима опасност, но като не съм бил там при експлозията е нормално да се ошашкам от истеричните пищенета на журналята цял ден по телевизията. Аман, само плашат хората.

Не казвам, че боеприпасите са безвредно нещо. Всеки, който е ходил в казарма знае, че са едно от най-опасните неща в света, защото са създадени да убиват и осакатяват. В тоя ред на мисли — пак добре, че са гръмнали складовете с обикновени снаряди, а не нещо по-“модерно”. Има всякакви гадости, вярвайте ми — отново, който е бил войник сигурно си спомня поне началното обучение, ако не друго. И всякаквите насочени взривове, касетъчни бомби, химически и биологически снаряди и какво ли още не. Ако пък сте били ученик по комунистическо, все помните поне едно от НВО-тата и посещенията на подземен обучителен център на Гражданска Отбрана.

Помните и касетките със смешки на Милодраг Иванов и Шкумбата с явяващия се на изпит по гражданска отбрана. “Говорете ми, колега, за пораженията при ядрен взрив”. Знаехме ги наизуст. Касетките, де ;)

Май това, което най-силно ме е впeчатлило от тия военни технологии са мините. И особено противопехотните. Учихме колко видове има и как точно убиват, дали убиват или само осакатяват. Честно… не мога да разбера хората, които се кефят на военните технологии в подробностите им.

—-

Всичко ще отмине за три дни, разбира се. Това, което ще остане, ще са предизборните боричкания на кметове, премиери и президенти. Ще го видим, защото покрай пира на лъвовете ще има и огризки за хиените от медиите.

А всичко това изобщо не е важно!

Случило се е — гръмнало е. Нормалното е сега по най-бързия начин да се върнат пари от данъците за помагане на хората там. Не с комисии — каква е тая комисия, която ще “оценява щетите”?!? Отиваш на място, вадиш пари от бюджета и купуваш прозорци на хората! Още днес! Много ясно, че има щети, всички ги видяхме. Държавата трябва да започне да се учи да връща пари и да възмездява гражданите.

Сега докато се натуткат и докато си изиграят театрото с крещенето един срещу друг из телевизиите, хората ще се бръкнат в джоба и ще си сменят сами прозрците. И ще останат с още по-обидно чувство към държавата. И ще са прави — на каква се прави тая държава, та да ги кара да спят дори една нощ с изкъртени врати и прозорци? Може би хората в Челопечене и Чепинци са виновни с нещо за взрива? Може би сами са си строшили прозорците и сега за наказание трябва тази нощ да са на студено и ветровито? Ай, сиктир…

—-

Още нещо абсурдно — някой, май заместник-министър някакъв каза, че това било “много неприятно бедствие”. Бедствие? БЕДСТВИЕ?? Това не е просто бедствие, това е АВАРИЯ!

Ужасявам се от управа, която не разбира разликата между “бедствие” и “авария”. Макар донякъде всичко такова да е вид беда, все пак “бедствие” се нарича нещо по-различно. Едното е външно, природно, независещо от хората. А за другото се носи отговорност. То е в резултат на грешка. Грешка от невнимание, незнание или некадърност — все грешка.

Не може да се казва на аварията бедствие. Внася се друг смисъл и аварийното, за което се носи отговорност се замества с бедственото, което е неизбежно и неочаквано, идващо свише. А са знаели, не е като да не са знаели, че точно този склад за бомби е опасен.

Не ми се пише за такива неща. Искам хората да си вършат работата — военните да си пазят оръжията, политиците да решават проблеми и подобряват живота ни, а журналистите да ни информират, като не си изсмукват скандали от пръстите.

В тоя смисъл — журналистите цял ден мрънкат, че органите са реагирали мудно и дълго време не е имало информация. Вярно е, да — това е кофти. Най-вече не за журналистите, а за самите хора, които живеят в района и не са знаели какво става. Дали ни напада някой, дали самолет е паднал, дали има радиация — изобщо пълно неведение.

Но за това са си виновни самите журналисти. С тяхното нагаждачество, довело до това всеки днес да знае, че от медиите нищо не зависи. Медиите могат да се използват от силните на деня, но не и самите те като обществен фактор да провокират диалог. Ако беше иначе, самите медии щяха за нула време да се свържат с когото трябва. И тези “когото трябва” нямаше да си позволяват да не вдигат телефона, да не дават информация и да не действат бързо.

Изобщо, защо да действа бързо една управа в страна, в която медиите са кротки и на каишки, а хората са изтормозени от всякакви съвсем екзистенциални въпроси като “ще мога ли да си платя всички сметки тоя месец или пак ще търся заем”?

1366

Докато търся данни за проекта ми за електрическа конверсия на кола, попаднах на този сайт: http://metricmind.com/audi/main.htm. Перфекционист и пише много верни неща. Явно масово хобистите правят неефективни конверсии. Искам да направя като него, всичко да е изпипано. Значи може да е и по-тежка кола (Аудито е тежко, 4х4). Сериозно обмислям да взема Subaru Impreza и да я конвертирам кадърно. Супер!

1365

Докато аз се ослушвам, хората правят неща. Сайт като http://identi.ca не ми е най-належащото, по-скоро смятах да го направя за почивка и да се уча да пиша сайтове на Django. А и този identi.ca е малка част от това, което съм обмислял аз. И все пак е кофти малко – тормозя се тука с глупости, а някъде някой прави идеи като моите. Те идеите за общи, ама все пак. ;) А, между другото – R.I.P. Twitter!

1364

Тази вечер приятели се събират на раздумка и разпивка някъде в централна София. Беше много особено усещане да си говоря с няколко човека, те да ме канят на срещата, а пък аз да съм в малък и спокоен град, далеч от тях. Липсват ми приятелите, но иначе съм щастлив, че съм далеч от София, тъпия й градски транспорт, нахалните й шофьори и циганията й. Спокойно ми е, а това е безценно.

Civic електро — обмисляне първо

Проблем 1: Вече има достатъчно и различни модели електромобили на пазара, но цените са немислими. Сигурно бих харесал Tesla Roadster, например, но изобщо не изкарвам достатъчно. Да не говорим за по-скъпите спортни модели. Две от марките, които харесвам (Мицубиши и Субару) имат мащабни изследвания и изпитания и заявяват сериозни намерения да пуснат серийно малки градски и средни семейни електромобили. Но хем все още не са на пазара, хем цената ще е като на ново Legacy или повече.

Решение 1: По някое време ще си направя сам електрическа конверсия на обикновен сериен автомобил. Като разбира се опиша и документирам процеса в сайта. Материали за четене има безброй в мрежата, даже има много фирми, които продават готови китове за по-нетърпеливите и/или непретенциозните.

Проблем 2: Конверсия на Impreza е неизгодна, защото са тежки коли. Самоделните конверсии се правят почти винаги с един централен двигател и се използва наличната трансмисия на колата, а двойното предаване ще товари допълнително. И се губи идеята на Импреза, особено ако се наложи да се сложат по-малко батерии, за да се пести тегло. Достъпните са тежки, а новите литиево-полимерни са компактни, но струват майка си и баща си. Вариант е да се махне и цялата трансмисия и да се ползват мотори в колелата, но те 1) ще са по-скъпи и 2) ще има страшно сложно софтуерно калибриране на всичко накрая, за да върви както трябва в различните пътни условия. Иначе е перфектното решение и е естествен електрически AWD. Мицубиши вече се готвят да пуснат такива техни MIEV.

Решение 2: Преобразува се нещо по-леко. Масово в Интернет хобистите препоръчват Honda Civic 5-та серия (1992-1995г.). Успяват да докарат докъм 60-70 км. на зареждане. Серийните, специално обещаните от Субару и Мицубиши са с два-три пъти по-голям пробег, но хобистите ползват предимно оловно-киселинни акумулатори, защото са достъпни. При системите с променливотоков двигател с кадърно проектиране пробегът може да бъде увеличен. Особено ако се направи зарядна спирачна система — такъв двигател съвсем лесно се превключва в алтернатор. Особено в градска среда спиранията са много и чести. И контролът на двигателя (обороти и въртящ момент) е по-прецизен — на практика (грубо погледнато) постояннотоковият колекторен двигател не подлежи на управление.

От хибриди не се интересувам, освен ако не са зареждаеми хибриди и резервният заряд идва от слънчев панел. Всичко хибридно, съдъжащо ДВГ не е за мен. Да не говорим, че не става за do-it-yourself — прекалено сложно е механически. Такива системи са ефективни само ако са големи агрегати — затова от дълги десетилетия се ползват в корабостоенето.

Тук само си говоря, нахвърлям някакви неща. Не съм специалист по автомобилостроене, но хей — и не искам да бъда. И не е нужно да бъда, за да стана електромобилен хобист. Вярно, докато изобщо започна с такова начинание, ще карам друго. Най-вероятно някоя Impreza ;) И без това засега дълъг, няколко стотин километров извънградски път е немислим с електромобил. Най-малкото няма станции за зареждане, а и зареждането на старите достъпни оловно-киселинни акумулатори е най-малко няколко часа.

Въпрос: Някаква по-добра цел на конверсията от Civic-а с AC-мотор, възможно най-добрите евтини тягови батерии, отделни батерии за запазване на “екстрите” по колата и зарядна спирачна система?

ИТ-ентусиаст

Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.

Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.

Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.

Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.

Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.

Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)