Tag Archives: pet

Който търси намира

Или както казва Дикс, “не намира който търси, а който намери”. Намерих фотоапарата, а Рая ми намери очилата. Всъщност първо тя, после аз.

Вчера беше пренаситен с емоции ден, добре че вечерта открих камерата и всичко започна да изглежда с една идея по-подредено, спокойно и както трябва.

Едни хора уж щяха да купуват мебели, които не ползваме и едвам намираме къде да държим, отказаха се и ни оставиха с отчайващото усещане, че не се справяме с подреждането на обзавеждането, ежедневието, живота…

Светко е на лагер в Пловдив, алумни среща на децата от Космическия лагер, на който ходи лятото в Турция и е малко по-празно в намален състав вкъщи, а и по-тревожно, поне за мен и Краси. Оги има да се готви за класова среща и изпит по виолончело и въпреки че наистина се готви, виждам как се разкъсва понякога между челото и книгите за Хари Потър. Че и е започнал да се изкушава от писане, но пу-пу, не издавам.

Само Рая е шапка на тояга, а пък колко беше щастлива като ми намери очилата – тича и грее “тати, тати, виж очилата ти, не са вече изгубени”.

Само котката дойде и се засели на терасата, без да сме я търсили. Толкова е мила, милата мъничка Елизабет (или Лизи, Лизка, или направо “лисицата”), храним я и я галим и гушкаме, водиха я на лекар за една рана, а тя все опитва да ни накара да я пуснем вътре. Не знам какво ще решим за зимата, но май не е добре котка да влиза на ламината. Отгоре не е гланциран и ни наплашиха, че котките за нула време си подострят ноктите и го правят на нищо.

Но поне имам очила, които в най-скоро време трябва да занеса на лекар, заедно с последните ми изследвания на очите, мерки, цилиндри, диоптри и тъй нататък, за да ми направят нови очила, дето да са ми по мярка. Аз пък ще гледам да ги нося колкото може по-малко, белким ми се пооправят очите… или се заблуждавам?

И че Pentax-ът е пак тук е супер. Той все си е бил “тук”, де – явно съм го “подредил” на скришно място, когато идваха едни майстори и сновяха навсякъде. Може би някъде две години и половина си е стоял най-спокойно на сантиметри от леглото, “подреден” и забравен. Като го включих, си имаше още ток в Eneloop-ите, за толкова време батериите не бяха нито протекли, нито паднали. Завидно постоянство, нали? Надеждни, не като някои хора…

1896

Заведох Арти на поредния преглед. Котарачко вече е добре, но раната му не е зарастнала. Абцесът е бил огромен, явно една от причините да се изтощи така. Пак е с превръзка, лекарите казаха, че зараства седмица-две. Към гърба е добре, но към хълбоците има джобове навътре. Не става за пластика, защото е с размер на кафеена чашка, много е. Мирише, милият, не може да се мие. Трябва баня, но ще почака.

1359

Арти се прибра вчера и цяла вечер и нощта спа. Един отслабнал, строен – който го е виждал няма да повярва сигурно. Почти не е хапнал и сутринта пак драсна. Видях, че се е притаил в една съседска леха и гледа към двор с женска котка. Явно наистина е “влязъл във форма”. Наблизо има пряка конкуренция, един едър котак общува точно с въпросната. Ама щом нашичкият си е преценил възможностите, ок :)

1356

Арти се прибра. След като един ден и две нощи скиташе някъде наоколо, преди малко ни извика с познатото ни мяукане на входната врата. Като отворихме ни измяука кратко “за здрасти” и заприпка по коридора към стаята, където го бяхме настанили. Сега пие вода там като бедуин в бирария. Не зная къде е ходил, но няма видими поражения, може би не се е бил. Целият е в прах, но явно респектира с големина.