Tag Archives: tea

Безкофеиново

От около месец опитвам да карам без кафе и чай. Енергийни напитки – редбули, монстъри – така и така хич не употребявам, но виж кафе и особено чай сутрин и следобед ме вдигаше на крака, готов за подвизи пред монитора. Но прекаляването със стимуланти има лоша страна, при мен изразяваща се в напрегнатост и нервност, високо кръвно налягане, учестен пулс и изобщо с една дума – стрес.

Без кафе започнах лесно, виж черния чай по-трудно спрях, но подобрението усетих още първия ден. Нямам нужда вече от валериан и валидол, спокоен съм или поне нервността ми е затихваща. Лошото е, че нямам тонус, поне не толкова, колкото ми трябва за работа. Около обед ми натежава главата, а следобед откровено ми се спи. Боря се с това и засега успявам, но не това е целта. Сигурно може да събера сили, ако всяка сутрин излизам към 6-7 часа в парка да тичам и ако тренирам нещо или започна пак да карам колело – пак в парка, че на улицата е толкова мръсно, че гледам да не дишам дълбоко – но честно казано нямам сили за такива геройства.

Дългосрочното решение зная какво е, но все още няма възможност за смяна на средата с по-чиста и спокойна. Затова търся краткосрочно как да се справя. От вчера започнах пак с малко кафе – стоя далеч от чая, макар да го харесвам, за разлика от кафето, което винаги съм възприемал като средство за събуждане или за убиване на времето на маса. Та с малко кафе вчера вече пак съм на линия. Но не искам така. Някой има ли подобен на моя опит и проблем? Какво обикновено, ежедневно нещо би помогнало – например ако работя в стая с повече слънчева светлина или ако се разхождам 15-тина минути навън на всеки два часа?

И между другото, честит ден на Европа!

Акции “анти-клошар”

Събираме отпадъците разделно, имаме си разноцветни кофи за стъкло, метал и хартии. Стоят си и старите, металните, в които хората изхвърлят всичко, дето не попада в класификацията “стъкло-метал-хартия”. Било защото е нещо друго, било защото е всичко. Става малко като в майтапите с прането — “бялото пране е ясно, цветното и то, ами шареното с какъв прах да се пере?”. Но добре че стоят металните кофи, защото тия новите са от някаква армирана пластмаса, дето в големите жеги прави често от кофите пушеща купчина от нещо гадно, омесено вътре с боклуци. Подпалват се кофите за боклук — о изненада, о чудо на чудесата! Все пак някой е предвидил и това и периодично из кварталите минават камиончета на въпросната “Еко”-фирма и хората слагат нови кошове.

Взеха и да им лепят разни лепенки. Първо бяха червено-бели светлоотразителни. Явно първите кофи са паднали жертва на некадърните ни шофьори, та затова ги облепят да блещукат. На мен ми допадна, между другото, че след поредния мини-пожар овъглените останки след ден-два изчезваха. Не зная дали от фирмите ги почистват или пепелта си се саморазнася… Както продължават да мигрират ятата найлонови пликчета, останали още от големите кризи с боклука. Пъплят тук-там из градинки и отмарят в храсталаците.

Та тия лепенки са интересни. Напоследък има нови, още по-интересни. Не знам дали някой ги заглежда, но впечатляват. От тях разбираме, че “вземането на контейнери и отпадъци от тях (независимо то целта) ще се третира като кражба по член” еди-кой си. Всяко посегателство, включително и създаването на условия за пожар или увреждане на съдовете пък е престъпление по друг член. Изобщо — внимавайте с фасовете.

Разбира се, това с преследването на вземането на отпадъци е уникално. Клошарите станаха престъпници по още един член. Междувременно събираме разделно. Събираме, балираме и носим надалеч…

anti clochard