Tag Archives: tired

Проблеми с коментарите

Миналата седмица разбрах за проблем със сайта ми, който е спирал всички нови коментари. Било е някъде най-много за две седмици, а и аз през това време не съм писал нищо ново, но все пак на всички, на които са били така спрени коментарите към стари публикации – моите извинения. Поне двама човека са се опитали да пишат под статиите и са улучили въпросния бъг.

Всичко идва от желанието да оставя блога си колкото може повече на самотек, откъм техническата страна. За да мога когато имам време, да се съсредоточавам върху съдържанието, а не да ровя файлове на сървъра и тем подобни иначе интересни занимания. Една анти-спам защита се е сритала с друга такава и са се неутрализирали в такава супер-защита, че нищо не е било пропускано. Моя грешка. Навремето хаквах из blosxom и това не ми пречеше да пиша и статии. Та кой има нужда от прекалена автоматизация, това си е направо покана за alien invasion – справка някой от последните ви sci-fi филми.

Иначе, добре съм. Тъкмо мислех да пиша тия дни за други неща, та ще ги оставя другите неща за другия път. Линдеас напредва бавно, но надявам се стабилно. Трудно е, може би и защото или децата станаха истински викинги, или нашите прагове с Краси са се снижили след лятната почивка много. Викат викингите, а на мен нещо май се оказа, че очилата не са ми били точни, което си е бая притеснително… ще разказвам.

Безкофеиново

От около месец опитвам да карам без кафе и чай. Енергийни напитки – редбули, монстъри – така и така хич не употребявам, но виж кафе и особено чай сутрин и следобед ме вдигаше на крака, готов за подвизи пред монитора. Но прекаляването със стимуланти има лоша страна, при мен изразяваща се в напрегнатост и нервност, високо кръвно налягане, учестен пулс и изобщо с една дума – стрес.

Без кафе започнах лесно, виж черния чай по-трудно спрях, но подобрението усетих още първия ден. Нямам нужда вече от валериан и валидол, спокоен съм или поне нервността ми е затихваща. Лошото е, че нямам тонус, поне не толкова, колкото ми трябва за работа. Около обед ми натежава главата, а следобед откровено ми се спи. Боря се с това и засега успявам, но не това е целта. Сигурно може да събера сили, ако всяка сутрин излизам към 6-7 часа в парка да тичам и ако тренирам нещо или започна пак да карам колело – пак в парка, че на улицата е толкова мръсно, че гледам да не дишам дълбоко – но честно казано нямам сили за такива геройства.

Дългосрочното решение зная какво е, но все още няма възможност за смяна на средата с по-чиста и спокойна. Затова търся краткосрочно как да се справя. От вчера започнах пак с малко кафе – стоя далеч от чая, макар да го харесвам, за разлика от кафето, което винаги съм възприемал като средство за събуждане или за убиване на времето на маса. Та с малко кафе вчера вече пак съм на линия. Но не искам така. Някой има ли подобен на моя опит и проблем? Какво обикновено, ежедневно нещо би помогнало – например ако работя в стая с повече слънчева светлина или ако се разхождам 15-тина минути навън на всеки два часа?

И между другото, честит ден на Европа!

2153

Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.

1867

Писал съм в блога последно преди цял месец. Стресът ми пречи да пиша. Имам всякакви идеи и неща за нахвърляне, но нямам никакъв ентусиазъм за време за блога. Защото съм и изтощен. Светли ни събира целодневно (понякога и целонощно) вниманието. Недоспиваме си, ама много недоспиваме. Вървя като сомнамбул. Всеки иска срокове от мен, аз едва си помня името, а и едва имам в портфейла пари за сметките…

1714

Когато си вземам кратка почивка, все се разболявам. Може би през другото време съм все на ръба на пренатягането. Или отвъд него, не знам… Така не ми харесва. Всичко около мен е страхотно и макар да имам резон да се обвинявам, че на трийсет и кусур още не съм ок финансово, това са бели кахъри в крайна сметка. Променям се. Този път обратно, към себе си. За другото Fervex и Strepsils вършат работа.

1694

Искам да пиша за елекромобилите с двигатели в колелата, за ремаркетата-тласкачи и съответните плюсове и минуси при електромобилна конверсия с такива технологии. За четирите завиващи колела и докъде е стигнала тази идея днес. За много такива неща, също да започна бизнес плана за фирма за конверсии по поръчка. Но нямам сили — малкият е болен, от БАН ми искат текстове, а аз съм на ръба на изтощение.

1459

Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…

1445

Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента – да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как – идея си нямам!

1328

Втасват в мен две-три много тежки теми – все ги отлагам за блога, все си казвам “я стига, дай повече фото, снимай, полека с чупливите разговори, пък били те и сам пред монитора”. Е, не – не съм стигнал дотам да си говоря така сам. Но ще пиша, само да се наспя като хората някой ден. Работя през нощта, а денем гледаме бебе с нови зъбки. Но ще пиша, то помага. Само да се наспя. Защо се работи изобщо?

1262

Изтощен съм. Като при някакъв военен стрес (знам, че има специален термин за него, но не се сещам, в главата ми е каша). Ужасно ми се спи и се наливам с кафета. Някой ще каже “ми не пий кафе, пий чай” (или някаква подобна плява). “Ми не ми се обяснявайте, ще пия каквото си искам!”.