Убедителна победа за Болярка Вайс. Препоръчвам! Макар да не е най-хубавата мътна бира, която съм пил, е елексир в сравнение с претенциозно рекламираната “Резерва” на Загорка. След като наскоро писах неприятни неща за Каменица Пшенично (не съм виновен аз, те самите с тая си бира ми причиниха неприятни неща), реших да опитам бялата бира на Болярка. Опитах я и се изненадах приятно. Пак казвам, не е най-добрата мътна бяла бира на света, но за цена около левче (или по-малко без бутилката), си е страхотна.

Бях си говорил с Ванката за мътни бири преди около месец, когато пробвахме няколко в “Халбите”. Та стана дума за тия нашенски и след като и двамата неодобрихме каменицата, аз още повече се навих да си взема някой ден след работа едно шишенце “Вайс” и едно “резервно” и да видя що за риба са… ъ, бира, де. Въпреки че “резервата” изобщо не е мътна – просто ме заинтригува недомислената й реклама.

Болярка Вайс е типична бяла нефилтрирана бира, 5.4%, без допълнителни ароматизатори – само пшеница към ечемика. Има по-слаб или никакъв плодов послевкус, за разлика от Oettinger Hefeweisen, например. Всъщност много се доближава до бялото на Stephans Brau, за което бях писал наскоро. Силен бирен вкус, не много кисел и с не много тежък аромат. Има не една и две нашенски филтрирани светли бири, които са с по-тежък дъх на прокиснало. Газировката не е прекалена, напротив – това ме кара да предполагам, че не са си правили труда да я газират изкуствено с CO2 (както е масово при светлите бири, особено пък в големите PVC бутилки). Което също е много добре. Едно от нещата, заради които харесвам бира, е точно естествения процес (или поне най-близкото му приближение, ако съвсем естествено производство не е възможно в днешни дни). Не много хора знаят, че навремето са се пили точно нефилтрирани бири и тогава са се ползвали (и) за храна. След масовото навлизане на филтрираните (пилзенски и т.н.) бири, ударението много бързо се измества от хранителни качества към чисто напиващи такива. Още една причина да не съм вече голям фен на филтрираните (били те светли или тъмни) бири.

Още нещо за мътните бири. Има както светли, така и тъмни нефилтрирани (мътни) бири. Това са две различни категории. Светли и тъмни биват според това доколко захарните кристали в малца са карамелизирали. А биват мътни (нефилтрирани) и филтрирани (кристални) според това дали брашнената утайка е била премахната от бирата или не. Така че има както светли и тъмни филтрирани, така и светли и тъмни мътни. Трета категория пък са живите, но това е друга тема.

Който нарича тъмната бира “плътна” на вкус, само защото не се вижда през нея, просто не е опитвал друго освен филтрирано пиво. Което е разбираемо – у нас масово се продава именно пастьоризирано филтрирано светло и тъмно (и с всякакви цветни нюанси) пиво. Тъмната може да има по-плътен аромат заради карамела или другите си добавки, но истинската плътност във вкуса идва с мътните бири.

Нещо важно за пиенето на тези мътни бири – не ги пийте като другите, разклатете бутилките първо. Когато днес си взех поредната Болярка Вайс, се загледах в шишето – на светлина се вижда през него и изглежда бистро вътре. А то е защото утайката е на дъното и особено ако бутилката е стояла поне няколко дни на щанда, се е слегнала и слепнала там. Ако не разклатите бутилката, на практика ще си пиете най-обикновено филтрирано пиво, язък за покупката. Затова още преди да отворите капачката обърнете бутилката и с плавно, но бързо въртеливо движение “оберете” утайката от дъното. Или пък отворете капачката, излейте половината бира в чаша и след това с остатъка, пак с въртеливо движение разбийте и разбъркайте утайката. За да може после да си я сипете в чашата. Не е виновна самата бира, че се утаява – нормално си е. А и както тези бири са непопулярни у нас, явно е нормално и да позалежават по рафтовете в магазините, така че бирата си се утаява и “самофилтрира” в магазина.

Отказах се да казвам за Болярка Вайс повече – който реши, неща я опита сам. Всичко е въпрос на вкус – като в стария лаф с кучето – така че решете сами. Ако неспасяемо харесвате само и единствено филтрирани бири, това не е за вас. Ако с бирите само се напивате – също. Но ако цените бирата заради вкуса, аромата и дори заради историята и начина на производство и пиене назад във времето – запознаване с мътните бири ще ви достави удоволствие. “Вайс” е едно добро родно приближение към темата. Има и по-добри, но и тя е добра. Сериозно, това е една от най-добрите нови бири у нас. Не казвам “български”, защото почти всички “наши бири” са всъщност търговски марки на западни пивоварни, купили заводи тук.

—-

Сега – за лошото. Реших да опитам и Загорка Резерва. Не знам кое точно й е “резервното”, но цялата тая рекламна кампания на бира в сандъчета за отлежало вино ми стоеше гротескно. И все пак си взех да опитам, интересно ми беше.

Загорка Резерва има дъх на леко прокиснало винце, след това на вкус горе-долу се търпи и дори в началото е леко интересна. Но накрая ефектът е като от напиване с лошо вино. Навремето Столично Тъмно имаше такъв период – не знам дали слагаха повече алкохол, отколкото принципно са свикнали, но нещо не уцелваха рецептата и аз на втората чаша бях с чело на масата, а на третата повръщах. Доста мои приятели също. Иначе беше с интересен вкус, но бързо това се отмиваше от дъха на добавен алкохол. Не зная дали случаят с “Резерва” е същият, но имах натрапливото усещане, че съм си сипал ликьор. Излишно повече 1) добавен алкохол и 2) добавена плодова есенция. Преди някой от производителя да се обиди – не съм сигурен дали има добавен алкохол, а и няма значение – такова ми беше усещането. А и фактът, че цяла нощ и на следващата сутрин бях като препил, а и с главоболие на следващия ден за мен говори достатъчно.

Вкусът е убийствено кисело-плодов, като изкуствените сладка “с горски плодове”. Как беше в рекламата, вкус на боровинки ли? Щом казват, добре. Може и боровинки да са, но по-добре да бяха направили компот. Или направо ликьор от боровинки, на какъвто ми мязаше постоянно. Интересен цвят, интересна цветна пяна – но аз не пия бира заради извънземния цвят на пяната й.

В този ред на мисли, една по-нормална и традиционна тъмна бира като Каменица Тъмно ми направи много по-добро впечатление. Без изобщо да е нещо особено, даже напротив – но поне не беше вино с бирена пяна.

Това е мнението ми – бира с вкус на леко запрокисвало вино или слаб ликьор с цветна пяна. Също както при Каменица Пшенично – изкуствените и излишни добавки просто развалят цялата работа. Да бяхте направили обикновена тъмна бира. Или пък да бяхте копирали вишнев крик – а не нещо средно, при това с вкус на оцетец.

Като казвам това, знам че тая бира ще допадне на доста хора. Но като се напият от чашка-две, ще им мине меракът. Сещам се как навремето момичетата в компаниите, които движех, се възхищаваха на Столично Тъмно – ах, какъв аромат, ах, какъв карамел, ах, колко е вкусна. Вкусна, вкусна, ама всяко чудо за три дни и днес те всички мъдро си поръчват от добрите за сезона светли пилзенски бири. Зависи коя е по-добрата – те нашите бири се надпреварват коя кой сезон да се издъни. Така че “Резерва” сигурно ще има публика. Ако и вие сте от нея – не се сърдете на критиката ми. Както казах – “на вкус и цвет товарищей нет”.