a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

planet

Разхвърляно 08


Грижа за личното в блога ми

Тези дни дойде време за някои дълго и толерантно отлагани промени. Видимото отвън е, че коментарите вече минават в режим на модерация до второ мое хрумване. Изчакването на одобрение е на общи начала, просто казано всички коментари ще се появяват едва след като аз лично преценя, че не са някаква простотия или безсмислица. Досега работата се вършеше от автоматични филтри, но тези дни съвсем се убедих, че освен спам (който може да бъде разпознат машинно) има и други нежелани коментари. Това е моят сайт, с личния ми уеб-бележник и нямам никакво желание да хоствам съдържание на навъдилите се напоследък “разписвачи”. Дето ровят из разните блог-планети и като видят нещо, с което не са съгласни, бързат да влязат и да оставят свръх-ценното си мнение или съвет.

Който има какво да каже по темата, за която се говори и с тона, който съм задал, ще може да го направи — досега за няколко години общо съм изтрил два или три коментара. Но ако някой смята да обръща блога ми на форум, не е познал.

Който не е съгласен с нещо и иска да “наклони везните”, като остави тъп коментар за личните си предпочитания, да си направи свой си блог и там да си ги бълва колкото си иска. Най-вероятно аз няма да му чета блога, разбира се. Както и никой не е длъжен да чете моя. Тъй де, като толкова не сте съгласни с мненията ми, кой ви кара да ги четете?

Проблеми на “Свободна планета”

Планетата има принципни проблеми със съдържанието и това съм го казвал. Бях обвиняван преди време от Явор и Калоян Доганови, че не трябвало да се нарича “свободна”, че едва ли не как можело хората да пишат за несвободни технологии и какво ли още не. Блогвал съм по темата — който прояви интерес, да ползва полето за търсене в сайта, то е достатъчно точно и адекватно. С две думи — тогава не бяха прави, защото “Свободна планета” беше единствената тукашна планета, която все пак събираше интересни блогове. Които блогове, макар доста от тях да нямаха за основна тема свободната култура или свободния софтуер, понякога пишеха и за тях.

Днес е по-различно, защото планетата се напълни с блогове, които нямат нищо общо с идеята й. Каква е тази идея, ще попитате — описал съм защо и как един блог може да е адекватен на агрегатора, текстът се намира в десния панел, под списъка с блогове. Но доста често хората не само че не симпатизират на идеите на свободната култура, ами и нарушават издателски права, като публикуват съдържание със запазени права.

Не казвам, че това е чак критично, нито пък че чак толкова ми пречи. Но въпросът е принципен и скоро, когато намеря време, ще опиша точна и кратка процедура за “влизане” и за “излизане” от планетата. Най-вероятно ще спретна някаква полу-автоматика, която при липса на ангажираност с целта на планетата просто лека-полека започва да пропуска конкретния блог.

Свободна планета” бях замислил като динамичен индекс на блоговете, занимаващи се със свободен софтуер и свободно изкуство. Разбирани максимално общо, но все пак не прекалено общо ;) Това, че съм на свободна практика и всеки месец се опитвам да си платя сметките ми пречи да отделя достатъчно време за доизмисляне и донаписване на такъв проект. Но ще стане и то. Все пак не е нужно планетата да се превръща в начална страница за всички — Каладан с “Блогосфера” успява да направи достатъчно широка панорама на българското блогщество.

Шофьори и катаджии

Повечето шофьори и повечето катаджии са идиоти. Никой да не ме обвинява, че обиждам група хора според заниманието им — не обиждам професията, а казвам, че “повечето” от тях са явно силно накърнени откъм интелигентност, съобразителност и възпитание. При шофьорите това идва явно от масовото “вшофьорчване” на куцо и сакато напоследък — всеки кара кола, съответно процентът на кадърните и свестни каращи автомобили хора намалява. Въпрос на отношение. При катаджиите предполагам че идва от особености на приемните критерии и на обучението им. Както и на факта, че сред всички полицаи катаджиите са “митничарите”. Публична тайна е, че катаджиите вземат подкупи постоянно и масово, че охраняват (или може би нещо повече, кой знае) проститутки — това последното даже го бяха снимали със скрита камера по телевизията. Не съм си го измислил аз.

И какво? Да има някаква промяна в катаджийството? Най-много някой и друг “наказан”, иначе са същите. На всичкото отгоре и не разбират от коли. Да се качи, моля ти се, катаджията в закъсал на мост на магистралата автомобил и да пита “тва дизелче ли е”. И после — “а, ще запали, щом е дизел, къде ще ходи”. И ря-я-яс газта до ламарината, две минути пълна газ и въртене на стартер и наистина, двигателят припалва. Бълва отровночерни облаци отзад, а катаджията казва “ей-така ще карате, никакво пускане на газта — постоянно форсаж, докато качите на първа скорост прохода”. Да, ясно е — на бензиностанцията са сипали не дизел, ами нафта за отопление. Ама къде е акълът на катаджията няколко минути да форсира дизелов двигател, който не е с турбо-компресия и очевидно ще прегрее и изпуши? Изобщо, кой форсира така? Тъпанари… А и бензинджиите, дето си позволяват да продават боклук, и те са за бой…

Избори - абе въртим едни пари…

Пак избори. Вече не върви да се каже “пак дойде това време на годината”, щото тая година май е за втори път. В Интернет забелязвам, че доста хора се “литкат” по Заимов, бил готин, видите ли, той щял да оправи нещата. Защото имал блог, защото карал колело, защото… де да знам и аз защо. Една от големите столични градинки дълго време се казваше на името на дядо му, разстрелян за антибългарска дейност. Наскоро я преименуваха на “Оборище”. Който не знае какво е Оборище, да си прерови читанката по история от основното училище. И сега какво стана преди изборите? Изведнъж и без много шум всички скокнаха, плеснаха с ръце и върнаха “Заимов” за име на парка. Че как иначе, нали “нашето момче” сега ще го бутаме за кмет… Без изобщо да съм “ляв” политически, само като слушам нашенските “десни” ми се повдига.

Двамата “генерали” хич не ми се коментират даже. Сегашният кмет-полицай, дето даже не е полицай, ами е пожарникар, става толкова смешен, че няма накъде. Един такъв влажен поглед “ама вижте ги, аз толкова работя, а другите ми пречат” и едно Марлон Брандово а-ла мафиотско излъчване, че гледам да не вечерям, докато дават досадните “изборни” реклами по телевизора. Генералът на комунистите пък (то те само те да бяха комунисти, добре щеше да е, ама айде) бил цял живот шпионин за народната власт, после и шеф на шпионите. Нищо лошо, казват — те шпионите що да са лоши, хората работа са вършели. Едва ли не все едно дали си бил хлебарин, жандарм или шпионин — абе все работа.

За малките пионки пък ми е жал да говоря — ясно е, че доникъде няма да стигнат и Тити, и двете мадами. Обаче много ясно, че полза има — в общинския парламент ще влязат хора от номенклатурите на партиите, дето ги подкрепят. Това “демократическа партия”, това “ново време”, това “гергьовден” нали знаете кога ще видят бюлетина, ако се гласува директно за тях? Правят си всички разни коалиции, коалицийки — всякакви пермутации изборни, само и само да се лапнат повечко местенца в общинския съвет. После има лобиране, има парични интереси, инвестиционни проекти… абе каца с мед, кво се лъжем…

И на тоя фон — бате Бойко явно пак ще стане кмет, така е по проучванията. Има слухове, че масово от околните градове и села из радомирско примерно и навсякъде наоколо хората идват тука и си сменят личните карти. Да се знае, че живеят в София (айде де), за да могат по избори да гласуват. То като погледна наоколо, като ми казват по проучвания, че избирателната активност щяла да е около 50%, това значи поне половината от хората, които познавам, да гласуват. А бас ловя, че ще гласуват много по-малко. Откъде идва разликата — ами от гласовете на “изборните емигранти” от околните градове.

Защото България е в период на зле прикрит феодализъм. Всяка околия си има местен феодал, най-често идващ още от времето на мутрите-застрахователи. Само в София или е по-сложно и има няколко такива “шефа”, или аз не съм достатъчно запознат. Повечето хора в околните градове и села ги знаят кои са, но никой не ги казва по новините. За новинарите те са “бизнесмени”. И изборите са част от този голям политически бизнес. За съжаление точно местните избори, дето би трябвало да са висшата форма на проявление на местното самоуправление, са най-опорочени. При тях най-лесно се “работят” хората, точно защото са на местно ниво. На местно феодално ниво.

Не трябва да се гласува. “Изоборите не променят нищо” не е само куха фраза, а обективно наблюдение. Няма и “нормални страни”, има само по-спокойни страни и страни със сблъсък на интереси (като нашата). Интереси за транспорт, военна стратегия, природни ресурси, работна ръка, туризъм… Абе за пари.



Tags:
24 Октомври, 2007 - 15:16

 
 

Блогове срещу планети


Планетите вършат освен всичко и лоша услуга на блоговете. Нищо лошо технически, нищо лошо и по отношение на свободата и споделянето. По-скоро лошото е в развалянето на нагласата. Хората все гледат дали са кеширани вече и на кое “място” са в списъка в момента, сравняват си броячи и рейтинги и на кого с колко са му се вдигнали посещенията след включването в някоя планета. Тук-там избухват и малки войни на тема “ти защо обновяваш статиите и те излизат пак отгоре”. От това последното “Свободна планета” е защитена софтуерно и статиите не ”плават”.

Но винаги остава съмнението, че някои хора блогват не заради себе си и заради блогването, а заради популярността в дадена планета.

Продължавам да твърдя, че от агрегатори има смисъл и ще защитавам “Свободна планета” от глупави нападки [link]. Донякъде проблем обаче на общите агрегатори остава това, че събират разнородни блогове. Може би писането по много и често и като че ли на всяка цена стана модно с част от блоговете в “Блогосфера” на Каладан. “Свободна планета” също се разраства постоянно, появиха се и нови агрегатори и някак неусетно хората започнаха да говорят за планетите като за самата блогосфера.

А блогосферата всъщност е нещо много повече. И неин индекс по рейтинг не е този или онзи агрегатор, защото тя просто няма индекс. Блогосферата са самите блогове. Свързани със списъците в самите тях. А то вече някак не е “модно” да се поддържа blogroll - и защо ли, нали в планетите ги има статиите от блоговете. Не е така - blogroll-списъците са това, което прави от блоговете мрежа. Нито един агрегатор не може да го постигне.

Отказът от някои права (СС-лицензите) дава възможност агрегаторите да те “завъртят”. Но не е приятно да се вижда как някой си слага СС-лиценз само и само да го захапят планетите. Отказът от някои или всички права е важен избор и е тъпо да се прави с цел известност. Ако пишеш хубави, интересни или ценни неща, така и така ще те четат. Ако им трябва препубликуване, промяна и друго използване на текста - ще те потърсят за разрешение.

Както е глупаво и запазването на пълни права напук. Както каза Джоичи Ито на лекцията в СУ в София, не се тревожете да не би да ви откраднат творбата и да спечелят страшно много пари от нея - няма. Ако пък е наистина свръх-ценна, дори и да имате запазени права, пак ще се намери някой да ви я открадне.

Важна е нагласата. Аз смятам, че свободата на споделяне и гарантирането на достъпност са нещата, които съставят културата ни. Важен е и кефът. Това са ценните неща. А не кой колко четен е в някоя планета. Вярно, и то е част от културата, но не е определящо.

Бележка към мен: да си пиша заради себе си и заради моя си блог. Само с такава нагласа нещата идват на мястото си. Бложенето не е надпревара.



Tags:
7 Юни, 2007 - 23:16

 
 

Планетни обновявания


Новите статии в “Българска свободна планета” вече наистина ще бъдат само нови. Прекалено дълго ме тормозеше въпросът защо статиите от дневници в Blogger (тези с домейн “blogspot.com”) имат ужасно неприятния “навик” да изскачат най-отгоре. Неприятно е тъкмо когато си намерил нещо интересно за четене и решиш да презаредиш страницата всичко да се скрие някъде в края заради “новини” от миналата година, да кажем.

Причината за некоректното обновяване на статии от блогове в Blogger принципно ми беше ясна отдавна, но не знаех решението. А не знаех и защо великите Blogger (съответно и Google) толкова време не оправят нещата. След като дълго време не просто планетите, а и настолните агрегатори се объркваха. Честно казано, и сега не знам. Но вече не ме и интересува. ;)

От вчера вечерта към адресите от blogspot.com има следното правило - ако има обновяване, то ще се пренебрегва и подредбата ще е задължително по дата на публикуване. Който е наясно с концепцията на Atom-формата може да заподозре, че правя нещо като “чупене на мрежата”. Е, не е чак толкова драстично, но наистина е в разрез със стандарта. Ама другото не се търпи, така че ще го преживеем. :)

Специално в спецификацията Atom има елемент “updated”, който може да се поставя какво в цялото записване, така и в отделен обект в него. Тоест може да е “обновен” както целият сайт, така и отделна статия. Дотук - добре. Но интересното е, че този елемент съдържа времето на последната промяна на цялата емисия или на отделната статия, но такава промяна, която авторът счита за значителна. Не всички редакции на текста на статията следва задължително да обновяват това поле. Нещо повече, обикновените редакции за печатни грешки или пък сгрешени препратки изобщо не трябва да обновяват датата. Този елемент е включен, за да може авторът силово да “измести” статията си в агрегатор, за да съобщи нещо ново или някаква важна промяна.

Няма нужда да казвам, че явно Blogger обновяват записа в “updated” при всяка, дори и най-малка редакция. Защо ли е така - ами да отговорят те. Поредното доказателство, че ако не струваш, не може нищо да те оправи, дори и Google да те купят…

Хубавата новина е, че планетата е доста по-приятна така. Днес опитвах подобрения в дизайна, но не са готови и ги махнах засега. В скоро време ще ги довърша, за да е по-удобна и визията. Обмислям дали си струва планетата да стане тематичен агрегатор. И съответно се вземат статии с определен етикет или категория в блоговете на участниците. Така може да се запази по-видима насочеността към свободен софтуер и свободна култура. Но пък може и да е малко по-скучно.



Tags:
11 Април, 2007 - 18:34

 
 

Промени в планетата и едно извинение


Преди няколко дни направих промени в блог-агрегатора “Българска свободна планета”. Заедно с добавянето на един-два нови адреса, което се опитвам да правя периодично, изключих няколко блога. Моя лична грешка е, че не обсъдих проблемите с авторите или поне не предупредих или уведомих отписаните.

Извинението ми отива специално към Весо Колев, който може би най-малко заслужаваше да се окаже отписан без предупреждение и без обяснение. Не че планетата е някакъв супер-важен сайт, без който блогът му не може - напротив, той е един от най-активно работещите за F/LOSS у нас - както по-“скрито” технически, така и публично пред всичките си читатели от страниците на блога си. Но важна или не, планетата е работещ сайт и такава неочаквана промяна, която засяга автори и читатели е мой личен пропуск. Не на администрацията на сървъра zver.fsa-bg.org, не и на организация или екип - за планетата отговарям аз и грешките в нея са мои грешки.

Весо, извинявай за некоректното отписване! Благодаря за бързата реакция - страниците ти са отново в планетата.

Отписани са няколко други блога, като причините са две - най-често става дума за неактивни сайтове. Много от блогерите престават да пишат и изтриват сайтовете си. Втората и основна причина за отписване от планетата е пълното запазване на авторските права. Идеята на “Свободна планета” е да промотира свободния софтуер, copyleft и отказа от някои или от всички авторски (издателски) права. Това популяризиране се прави през статиите на авторите, през съдържанието, което те създават и публикуват свободно в мрежата. Колкото и да е неприятно практически да се изключва иначе интересно, но запазено съдържание, все пак със статиите с всички права запазени има формален и принципен проблем.

В близките дни ще пиша лично на всички, които са били някак засегнати от промените. Отписването не е по лични причини, а заради основната причина да съществува точно тази планета - свободните лицензи и отказа от издателски права. Почти всички от другите отписани или са с неактивни сайтове, или не блогват активно от много време, но нека и те ме извинят за забавянето на личните писма до тях. При следващи промени в планетата ще пиша предварително.



Tags:
7 Март, 2007 - 11:39

 
 

Лудостта на блоговете


През последния вече месец все по-трудно намирам свободно време да чета статии в блоговете наоколо. Почти винаги е и късно вечер, а тогава ми се спи зверски. Покрай няколко изоставащи задачки - един позакъснял превод на програми, едно постоянно отлагано обработване на камара снимки и други подобни се зазяпвам в блогсферата, която до съвсем скоро ми беше близка и доста понятна. И не мога да я разбера.

Хората са започнали да пишат някак истерично. Или може би аз чета все такива неща. Така е изострено патетичното в блоговете, че всеки по-нормален, по-оправдан и иначе на място протест или сарказъм стои странно. След такава “разходка” из страниците така съм претръпнал, че статиите на Йовко Ламбрев или пък на Владо Петков са някак прекалено… тихи. Поглеждам после и нещо мое - иначе рядко се чета назад, наистина рядко - и аз съм писал неадекватно на “блогосферата”, “новата медия”, рояка от гласове на “хората на годината”. Какво е станало? Да не би вече да е просто модерно да имаш блог? И да не би вече блоговете да умират, ако не се хранят всеки ден по няколко пъти? Странно…

Преди седмица или две бях тръгнал да пиша нещо по близка тема. Беше дълго обмислено, подредено и обяснено мое разбиране за различното в блоговете. За различните етапи и различните видове. Без някаква задължителност, без говорене за развитие - просто наблюдения на различните начини и причини за бложене. Тогава точно когато щях да запиша статията натиснах съседен бутон или съседна препратка и всичко изчезна. Малко съжалих, че вече съм се разглезил и пиша през браузър, вместо както преди, в текстови файлове. Но така е по-добре - сега неразбирането ми на блогстерията е още по-голямо. Ако си бях казал по-преди сигурно щеше да ми “мине” доста.

Ще напиша нещо по-смислено по темата при възможност. Преди мислех, че истерията “писане на всяка цена” е дребната шарка, детската блоглест, която всеки така и така прекарва по някакъв начин. Днес не съм сигурен дали е толкова просто. Мислех, че смесването на теми и стилове е нормално, когато се търси свой собствен и че с времето и това се нагажда и оправя някак. Днес не зная дали огромна част от пишещите близо и по-далеч наоколо не са си с постоянно такова шизо-бложене. Преди време отделих цял ден за “изчиставне” на регистрацията ми в каталога с дневници bgit.net. Да, много на брой блогове, да - супер… След няколко часа четене и блокиране на адреси приех тактиката “щом е в блог.бг или глог.дир или нещо подобно - блокиране”. Шумът от безразборното писане понамаля чак когато в списъка останаха само сайтовете от по-нормални доставчици. Реших, че блогбг и дир така си възпитават към небрежност - дир особено са специалисти от доста години. Днес не съм сигурен дали доставчиците са виновни или наистина масово хората са взели да пишат без да казват нищо.

Дали шумът около “новата медия” и “ти, личността на годината” не обърква? Йовко беше писал, че му липсва спокойствието и тихия, но изгарящ ентусиазъм на предните години, когато една статия в сайт за линукс беше нещо много. Ама много. Или по-късно, когато блоговете се събираха в html-страничка, генерирана от малък скрипт. Честно казано, и на мен ми липсва това време. Но какво пък - сигурно след години ще ми липсва това сега…

Някой ще каже “какво те интересува как пишат другите”, “да не искаш да ни пречиш” или нещо подобно. Не, на никого не преча - това е моят си сайт и това са моите си мисли за блоговете. Някои неща не ми харесват - особено това, че се започва и в блогсферата да се търсят “фаворити” и “тролове”, близки помагащи и пречещи чужди. Не ми е приятно как лесно плъзва настроение към отделни блогове. Вместо към отделните им теми. Всъщност блогерът не е нищо особено и списание “Тайм” са се объркали - истински ценното е статията - тя е свободно достъпна и много ефективна откъм читаемостта си. Чете се дори едновременно от повече от един. Яка работа. Истински ценното на блоговете е, че в тях има такиве статии - и именно добрата статия може да бъде привличаща или отблъскваща. Не блогерът, той е без лице - дори и да се представи, статиите говорят много преди “за мен”.

Причината да пиша това е може би тази, че за всичко това в голяма степен са виновни агрегаторите. Или казано по-ясно - хората, които ги задвижихме. Агрегатори без правила, критерии и без цензура и отписване. Аз поне не съм видял някого да го отпишат от някой от агрегаторите. Е, аз махах няколко от “Свободната планета”, но най-вече заради продължителна неактивност. Няма тематични агрегатори - всъщност много хора са щастливи и без тях и използват портали и категории с блогове за тематично търсене.

И все пак на фона на всичко това агрегаторите са архаични и немощни да се удържат в близки теми. Дори и да са тематични и филтрирани, пак някой ден ще излязат от границите си. Ще имат развитие, само не знам какво ще бъде. Аз опитвах два проекта, но се отказах на почти начален етап. Много лесно се “забягва” в някоя от крайностите - търсачка или социална мрежа. За оправдаване на търсачка няма достатъчно съдържание, а социалната мрежа въвежда върховенство на автора, който пък лесно става борещ се за точки, симпатии и посещения. И това е работеща схема - има такива сайтове, но нали за статиите в блогове говорехме…

Най-големият успех на съвременния уеб може би ще е да задържи ценността върху създаването на съдържание от потребителите, но в целия този процес да не фаворизира въпросните “създаващи” потребители. А самото съдържание. Многото съдъжание на английски и популярността на свободните лицензи и отказа от авторски права донякъде постига такова “върховенство на съдържанието”. Но в света, не и у нас. Интересно ще ми е дали и как може блогсферата сама да се балансира така, че всеки да може да намира лесно интересното му съдържание. И пак така да открива ново такова.

…А може всичко да е от умората ми напоследък… ;)



Tags:
13 Февруари, 2007 - 01:45

 
 
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos