Планетните блогове: обновяването

Когато един блог се включи в планета, той все някак се променя. Ще се съгласите – дори и да не иде реч за промяна в отношението на автора към писането му или пък на посетителите към коментирането, най-малкото се променя, защото… е в планета. :) Има разлика между отделния, несвързан никак блог и свързания и в това няма лошо – естествено за блоговете е да се свързват. Ако не са в планети, свързват се по по-непосредствен начин, с блог-списъци на приятели или проследяващи коментари в други дневници.

Отношението между блог и планета често е проблемно и причините са различни, както технически, така и тематични и идейни. Един от техническите проблеми е неправилното обновяване на блога в планетата. Имам предвид нещо много често срещано – виждате една статия и след няколко часа виждате че същата тази статия отново е в началото на публикациите. Влизате след ден – тя пак се е качила най-отгоре. Понякога дори след два или повече дни – както си е седяла отдолу, изведнъж изскача и избутва надолу другите.

Проблемът не е, че такива статии са “лоши” като съдържание – няма нищо общо със съдържанието, освен едно – че вече сте го чели. Чели сте го и първия път, и втория, дори сте заредили отделно блога и примерно сте коментирали нещо там по темата. Знаете вече наизуст съдържанието на статията и точно когато искате да прочетете все пак и другите автори в планетата, най-отгоре отново виждате познат текст.

Най-често се дължи на обновяване на съдържанието – имало е печатна грешка или пък авторът е добавил нещо малко. В повечето случаи блог-системите имат начин да запазват първоначалната дата на публикуването. Всъщност всички трябва да го имат този начин… Лошото е, че в емисията с новините от блоговете има данни за времето на публикуване, времето на обновяване… или и за двете.

Всичко зависи от това как агрегаторът ви интерпретира тези дати, от това кои дати присъстват в RSS или Atom емисиите, от това дали агрегаторът ви кешира предишните дати и т.н. PlanetPlanet, който се използва за уеб-агрегаторите “Свободна планета” и “Блогосфера“, например, често прави грешки. В първия често при обновяване на статия в Blogger тя “изскача” най-отгоре. Във втория видях проблема преди малко – моят дневник се върти и там и след като поправих една малка грешка в предишната ми статия, тя “изскочи” най-отгоре, като се премести напред с цял ден.

Извинявам се за неудобството на всеки, който е забелязал това и му е станало неприятно. Според мен проблемът е изцяло в PlanetPlanet – настолните агрегатори (Liferea в моя случай) само маркират статията като обновена, но не й изместват датата на публикуване. На планетата, която аз поддържам кодът е обновен до последната му версия. Не зная как е при “Блогосфера”-та, но и при двете планети има такъв проблем.

От известно време обмислям варианта да преместя “Българска свободна планета” на друга система и да избягам от PlanetPlanet. Причината – тези неразбории с датите най-вече…

9 thoughts on “Планетните блогове: обновяването

  1. Ангел Грънчаров

    Ето с тази молба се обръщам към Вас, понеже не можах да намеря имейл-адрес, затова Ви пиша тук. Адресът на блога ми е http://angeligdb.wordpress.com/ и той е философско-психологически и политически, но другояче казано, за… “нещата от живота”.

    С поздрав: Ангел Грънчаров

  2. asktisho

    има ли някакъв начин да ме включиш в населението на Българската свободна планета?

  3. turin Post author

    Здравейте, вашите два блога са ми в отметките и щях като намеря време да се свържа с вас именно за включване в планетата! Надявам се не е проблем, че отговарям едновременно, с един коментар. :)

    Дневниците ви са ми познати от може би месец, месец и нещо и ги следя с интерес и удоволствие. Причината да не са вписани в планетата е, че никъде в страниците не можах да намеря определяне на авторските права, които запазвате и съответно – освобождавате.

    Знам, че понякога това е досадна тема (често в други блогове съм виждал “ето на, ето ви лиценз” или “за какво да пиша за правата, като всичко в Интернет е достъпно и е за кеф”), но искам да обърна внимание на важността й. Тези дни обмислям по-концептуален текст за нуждата от освобождаващо лицензиране на блоговете. Обещавам като намеря време да открия темата. Наскоро бях писал за това, но само маркирах нещата без да се разпростирам.

    Мислех да ви пиша лично за това, но пък си е най-естествено да говорим за това по блогерски, в блог ;) Кажете какво мислите за освобождаването на някои или всички авторски права. По подразбиране, ако никъде не е указано друго по закон се приема, че авторът запазва всички права. И съответно за всяко препубликуване, разпространение, промяна и т.н. е нужно изричното му съгласие. Вярно, че в Интернет технически това може да се “заобиколи”, но идеята на “Българска свободна планета” е да промотира свободната култура и отказа от права в името на гарантиране достъпа на хората до общото.

    Ще се радвам да се включите в това социално движение, в тази култура и то не проформа, а с личния си ентусиазъм и грижа за общото. :)

    P.S.: Ако има пък някакъв технически проблем с лицензирането, кажете ми – ще проуча и напиша как се прави, тъкмо ще помогнем и на други хора, които имат някакъв такъв проблем ;)

  4. turin Post author

    Добра отправна точка е choose a license – ръководство стъпка по стъпка в сайта на CreativeCommons. В самия сайт може да се намери и повече информация за идеята за “някои права запазени”, внасяща баланс между “всички права запазени” и творбите за обществено ползване.

    Освен това по темата има много в сайта на Лорънс Лесиг, авторът на идеята за отказ от някои права. Книгата му “Free Culture” е достъпна за свободно изтегляне и може наистина да обърне и подреди представите на човек за света на авторското право. Препоръчвам я на всички, които проявят интерес към темата. Също така съвсем наскоро професор Лесиг публикува “Codev2”, продължението на книгата му “Code and other laws of cyberspace”.

    Някой близък ден ще публикувам и моя дипломен текст “Онтология на авторските права в Интернет” – не за друго, ами защото след време сигурно ще го смятам за ужасно остарял и ненужен. :) Но това само между другото (и като бележка към мен;) – иначе по темата са писали и говорили много хора като Лорънс Лесиг, Ричард Столман, Ебен Моглен, а защо не и наскоро говорилия в Софийския университет Джоичи Ито. Лекциите и дискусиите в София на Столман, Лесиг и Ито са достъпни из мрежата. За съжаление нямам адреси под ръка, нито място за да ги кача, но могат да се намерят. На лекцията на Джои Ито има само аудиозапис, Еленко го беше публикувал във в.Дневник.

  5. Лъчо

    Добра публикация.
    Всъщност, мисля че името на самия софтуер е Planet, а не PlanetPlanet. Малко е заблуждаващо ;-) И не знам… всички известни… планети използват именно Planet: GNOME, Jabber, Sun… Там как ли се справят с този проблем?
    Колкото до Liferea… Отказах се да го използвам заради името.
    Liferea == Linux Feed Reader. Как така е (GNU/)Linux четец, при условие, че върви под *BSD системи, Solaris и т.н. Пълен абсурд.

  6. turin Post author

    @Лъчо: Имената объркват понякога. Вярно, че оттам идва името “Liferea”, но пък сега като отворих сайта им, виждам, че най-отгоре пише “A simple and free GTK desktop news aggregator for Unix”. Ха сега де… Liferea се интегрира добре в среда на GNOME. Ползвал съм и Straw, но нещо все не ми допадаше – нещо в системата с етикети вместо категории. Аз все още не мога да свикна с отметките на Epiphany например и затова не мога да изкарам деня нормално, ако нещо се повреди любимият ми Kazehakase. Просто не мога да свърша нищо, защото разчитам доста на отметките и ги мисля подредени в категории, не с етикети.

    Иначе работата с етикети е прекрасно нещо и във всички други програми върши страхотна работа. Ще опитам пак Straw… всъщност него ли ползваш вместо Liferea?…

    За името – наистина подвежда, аз отдавна не бях помислял откъде идва “Liferea”, винаги ми е носело асоциация с “life”…

    Да, софтуерът се казва “Planet”, името на сайта му е “planetplanet.org”, оттам съм се объркал. Нямам идея как се справят големите планети, но определено това изместване на датите е ужасно неудобно. А и Planet дава много малко за една общност – агрегатор и само агрегатор. Една страничка човек да иска допълнително – трябва на ръка да я напише. А и Python е способен да тормози сървърите понякога. Както казваха Сашо Шопов и Калоян Доганов преди време “един питон удуши компютъра”. :) (не помня кой точно го каза първи:)

  7. asktisho

    Докато съществува сайт като arenabg, който нарушава абсолютно всички писани и неписани норми на авторското право, какъвто и лиценз да сложа на блога си – все тая. Дайте да бъдем реалисти. Освен това, аз не искам да си подарявм авторските права на всеки. Постове като този: http://nc.cult.bg/nname/2006/12/blog-post_11.html ме отблъскват от идеята. Едно е да нямаш нищо против да те копират, друго е някой умишлено да ти завира пиратството си в носа. И да ти обяснява колко е “здравословно”. Бих искал да запазя пълните си авторски права за нагляри като въпросния блогър и едновременно с това да дам възможност на ТАЗИ планета да публикува всичко ново, което издавам. Какво се получава в действителност? Първият си копи-пейства каквото поиска, а тук ми изискват лиценз. Дайте ми една разумна причина да си лицензирам блога, която да има минимална връзка с реалността и ще го направя. Всичко, което качвам в интернет го качвам със съзнанието, че е безплатно по дефолт. Няма закон, който да може ефективно да ми опази нито all rights, нито some rights, нито пък аз искам да ги опазвам. Но съм твърде далеч от идеята самостоятелно, съзнателно и доброволно да отстъпвам авторските си “права” на хора, които предварително живеят с нагласата, че ще злоупотребяват по всякакъв начин с тях.

  8. Ангел Грънчаров

    Благодаря за отговора и за готовността да включите моя блог в Българска свободна планета!
    А що се отнася до поставения въпрос за авторски права, то моето гледище е такова: би трябвало да са по презумпция свободни за препубликуване в интернет всички текстове, които авторът е публикувал в това свободно пространство, при условие обаче да се указва точно източника (с адрес), от който е взет съответния текст. Ако не се указва кой е авторът и източникът (сайта), то това вече е равносилно на кражба на интелектуален продукт. Що се отнася пък до печатни медии (вестници), то при желание да публикуват нещо, би трябвало да се свържат с автора и да преговарят за конкретните условия, понеже тяхното е с комерсиални цели. Не знам доколко е правно обоснован този подход, но ми се струва разумен. Струва ми се, че трябва някак си да се изработи едно разумно, общоприемливо разбиране, за да не се налага всеки път и всеки автор специално да отбелязва при какви точно условия разрешава публикуване, понеже иначе страва доста дребнаво и отегчително. Може би е необходимо да се изработи нещо като “етичен кодекс” за интернет пространството, знам ли?!
    С поздрав от мен: Ангел Грънчаров
    Ето така аз виждам нещата.

  9. turin Post author

    Има разлика между авторство и авторски права. На български тя се губи заради етимологична близост, но същностно това са две съвсем различни понятия. Никой не може да ви отнеме авторството върху творбата. Авторските права, от друга страна (или, както е по-коректно да се наричат, “издателски права”) могат да се преотстъпват (това прави всеки като отиде в първото издателство например, под една или друга форма), да се продават и купуват, да се запазват и освобождават.

    Запазването на пълни авторски (“издателски”) права по закон става автоматично и е по подразбиране. Не казвам, че това е правилно – аз лично съм изцяло против легалната концепция за “copyright” (издателски права, права на копиране, известните у нас като “авторски права”). Тези права са инструмент на държавата да взема данък за преиздаването на книгите, който е позволявал навремето книжен монопол на отделни частни издателства и централен контрол върху съдържанието от страна на държавната власт. Така е било още откакто е възникнала концепцията, та чак до днешни дни.

    Днес всичкото това се пренася и върху Интернет. От чисто правна гледна точка (не съм правист, но смея да твърдя че разбирам проблема) разлика между издаването на хартиена книга и публикуването в Интернет няма. От практичеста пък – разликата е само в това, че днес Интернет ни дава много по-лесен, достъпен и евтин начин да публикуваме творбите си.

    Но дали Интернет ще остане достъпна медия за тези творби зависи от това дали ще се позволи концепцията за “авторските” права да се разпростре върху него. Ако това стане, съвсем нормално ще е след години всяко съдържание в мрежата изобщо да не е общодостъпно, да не говорим за евтино, да не говорим за “общо”.

    Ако днес ви се струва, че в Интернет всичко е “безплатно”, то е защото съдържанието там е свободно. Тоест е гарантирано достъпно. Не става дума за безплатно и платено, не става дума и за “пиратство”. Пиратство? То е само в главата на културния ни министър и неговите безумни и грозни плакатни войни.

    @Ангел Грънчаров: Разумното и общоприемливо разбиране се изработва от организации като FSF, EFF и CreativeCommons. У нас по такива проблеми работят Сдружение “Свободен софтуер” (понастоящем неактивно вече), Фондация “Отворени проекти”, Фондация за свободен софтуер – България, както и в организации като “Интерспейс”, “Интернет общество” и др. под. Много от хората в тези среди са и активно участващи в процеса откъм съдържателната му страна. Например всяка есен в последните години се организира OpenFest в няколко града, създава се в момента център за свободни изкуства “C3”, свободно фотографско студио SimpleStudio. Също така другата планета, която се появи наскоро и в която се агрегират блоговете ви, “Блогосфера” на Дневник, доколкото зная е създадена и се поддържа от хора като Еленко Еленков и Владимир Петков, също от тази среда.

    Етичният кодекс, за който говорите, е изработен от Лорънс Лесиг и CreativeCommons – идеята е в отказа от някои издателски права, което да даде възможност за свободно цитиране и използване на творбата (а всяка творба трябва да може да се използва някак – да се чете, гледа, а също понякога и да се променя, да се прави преработка, да се препродава и т.н.). В групата на CC-лицензите има достатъчно комбинации, които могат да покрият почти всички нужди, без запазването на пълните издателски права, разбира се.

    Вярвам, че причината за този лек коментарен спор тук е, че разбираме различно думите “авторски права” – сменете в мислите си “авторски” с “издателски” и ще видите, че патосът и на трима ни е близък. Никой не иска да се отказвате от авторство, сакън! Това, което прави “Българска свободна планета” е да популяризира свободните лицензи и отказа от някои права и да показва ефективността на това.

    Тази планета няма друга цел – не искаме да ставаме най-мощната медия, за това си има големи сайтове. Дори не искаме да сме най-голямата планета – по-скоро тази планета е нещо като работилница за свободна култура.

Leave a Reply

Your email address will not be published.