Планетните блогове: лицензирането

Не разбирам защо някои от списващите дневници “крият” обявяването на лиценза си някъде надълбоко, навътре в страниците си. Че нали идеята е да е обявено, заявено, да е видимо и лесно откриваемо? И нали целта е да е постоянно съпътстващо всеки текст – колко му е най-отдолу или отстрани да има мъничка картинка с линк или пък текст с малък размер, препращащ към сайта с лиценза? Нужно ли е да трябва да се “рови” (нека никой не се обижда, но наистина си е доста ровене понякога), за да се открие заявен лиценз? И при това да не е съвсем ясно дали този лиценз се отнася за целия блог или само за тази трудно открита страничка.

Не искам да затруднявам никого, но както преди време със статиите ми за правописните грешки в блоговете искам да кажа, че след като един блог е публичен, вече е важно не само как иска авторът да пише, а и да пише така, че да могат да го четат. Да го разбират, да знаят какво е написано и да знаят как могат да използват текстовете. Всъщност като няма лиценз и се подразбира пълно запазване на правата… аз имам ли право да го чета?

Не, не говоря изобщо за техническата възможност – стига вече с това, че Интернет бил достъпен по същността си и затова не трябвало да се занимаваме със свободните лицензи! Стига! Нелепите проблеми при злоупотреба с авторските права в Интернет показаха през последните години, че това е важна тема и достъпността не е техническа, поне не само. Ако в 2006-та година някой още не знае за свободен софтуер и свободна култура, ако не е чувал за FSF, CreativeCommons и проблемите на авторското право при запазване на пълните права – ами тогава просто да иде да чете другаде, да кажем в някоя енциклопедия. Да кажем Уикипедия, тя самата е свободна енциклопедия ;)

Така че не говоря изобщо за това дали с популяризирането на отказа от някои права и на свободните лицензи “ограничаваме свободата” на избора на хората. Не искам изобщо да се занимавам с този “аргумент” – толкова пъти ми е бил представян подобен в разговор по теми, свързани със свободния софтуер, че съм уморен да показвам колко нелеп е. Защото с това не се премахва свободата, а напротив – прави се възможна. Има много статии по въпроса в Интернет… много, много!

Говоря за това, че според мен при лицензирането на съдържанието на един блог или при отказа от права върху него е важно да се укаже това на видно място. Нещо повече – ако не се укаже на видно място, няма никакъв смисъл от него! Отказът от някои или всички права и свободното лицензиране се правят с една основна цел – съдържанието да е гарантирано лесно достъпно. Когато човек намери дадена страница, да може с един поглед, с едно прелистване на същата тази страница да разбере дали и как може да използва съдържанието. Дали има право да го чете. Дали има право да го разпространява, препубликува, цитира или променя. И ако наистина може, то при какви условия.

С един поглед, не с петминутно търсене на лиценза в най-различни вероятни местенца. Много моля, когато обмисляте и планирате лицензирането на ваше съдържание в Интернет (било то статии в блог или нещо друго), помислете и за тези, които ще търсят лиценза ви! Помислете и за читателите си, те го заслужават! :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.