Arcane Lore

Тези дни напоследък са ми много богати на впечатления. Ако ми се случваха все неприятни неща, щях да кажа сигурно, че имам лоши дни. Но те далеч не са лоши, а напротив - едно след друго ми се струпаха все случки между сравнително приемливи до страхотно приятни. Да започна може би от приемливите - най-долу в тази класация стои новината, че започвам отново щатна работа. Ще го раздавам отново системен администратор на GNU/Linux. След като се поотдръпнах от активното взиране в монитора и изпълняване желанията на потребители, които и без това не знаят какво искат и след като работата ми с екипа на Lindeas не донася нужните доходи, отново се връщам на сисадминския стол.

Искрено се надявам този път да не е така продължително, както миналия. И когато реша да пренасоча всичките си сили отново към Lindeas, да съм по-подготвен и да можем и тримата от екипа там да се изхранваме само с нашата си работа по проекта. И да не ни се налага отново и отново да се обръщаме назад. Lindeas всъщност потръгна добре, но само в частта си за изработка на уеб-страници. Макар и там поръчките да бяха малко. Следващата “атака” на Lindeas ще бъде по-точно премерена и ще покрива освен уеб-разработки, и консултации за GNU/Linux, новини и интервюта с разработчици, статии и наръчници, философски консултации и др. Но дотогава ще съм админ. Едно от другите момчета, основният ни дизайнер, също е на нова работа… Приемам всичко това като тактическо отстъпление за прегрупиране. :)

Едно от другите неща, които ми се случиха и които определено са много приятни, са сдобиването ми с обектив Pentacon auto 50/1.8 и преходник Pentax K - m42 за него. Дължа тези две нови придобивки на bxmarkov и george. Марков ме зарадва с обективчето, което за някои фенове на винаги най-новата техника може и да е непретенциозно, но пред мен открива огромни нови полета за изследване във фотографията. Жоро пък бързо и неусетно за мен уреди преходника, който пасна перфектно на обектива и сега на практика имам два обектива на байонет К - този от комплекта на *istDL и светлосилния Пентакон. Последният със завитнен преходник и с временно “хакнато” заключване си е на практика обектив на К-байонет.

   

Благодаря ви, момчета! Наистина ме изненадахте страхотно и от два дни вече не мога да се спра да снимам само с 50-цата!

   

Вярно е, че навлизането в света на фотографията, при която слабата осветеност не е пречка, а инструмент и при която дефокусираният заден план участва видимо в композицията е трудно и ми коства много провалени опити. Но това е нещо, което отдавна чаках и към което така и така се движех - поне като гледам предишните си опити за постигане на по-изразено боке. Това, което преди донякъде и “на късмет” успявах да направя с обърнат обектив на филмовото ми тяло, сега го използвам директно като инструмент при снимането с 50/1.8 на цифровия Пентакс.

Ето някои от първите ми опити - първата снимка е съвсем първата, която направих с новия обектив. Снимките са в умален размер с препратка към пълния размер във фотодневника ми.

Вярно, че път пред мен за развитие - бол. Но еуфорията, че вече правя първата крачка е несравнима :)

Благодаря ви, че ми помогнахте да тръгна по този път! :)