I want out!

Искам отпуск! Искам да се махна от ряботното си място, от квартала, в който се намира и да си карам колелото все по по-различни пътища…

Искам за известно време да не се сещам изобщо за проблемите в работата, също така искам да не си чета пощата през отпуската и да не ми се налага да се успокоявам след поредното тъпоумно писмо в кутията ми…

Искам да имам време да се видя с приятели, не да се уговаряме месец предварително за всеки рожден ден, а да мога да изляза от вкъщи, да поема дълбоко въздух и да се усмихна. А не през целия ден да се чудя колко ли време всъщност остава до вечерта…

—-

Искам и да мине тазгодишният Open Fest и колкото повече го искам, толкова повече се чудя дали изобщо ще ми се ходи на феста. Винаги съм бил ентусиазиран от добрата идея на Йовко за такъв фестивал, но явно нервите около него ми идват множко. А всъщност дори не съм се включил в организиращия го екип. Умората и отчаянието ми идват най-вече от цялостната ми подтиснатост може би.

—-

И как човек да не е подтиснат…

Като след писмото до фирмата, за което писах предния път, ми се върна отговор в духа на “нямаме какво да ви предложим, всичко най-хубаво”. Като нямате, защо пускате обява… А-а, ясно, проблемът е у мен. Ами именно за това говоря, да…

Как няма да е в мен проблемът, като няколко дни след това фланелката ми с емблемата на FSA-BG се развя в дипломатически клуб “Глория палас”. Какво правих там ли? Глупости ;) Ходих на дебилен курс по управление на информационния риск…

Лошото в случая е, че приказките и темите там (ако не знаете какво е станало с тоталитаризма, поинтересувайте се от теориите за управление на риска…) така ми повлияха, че вече не знам какво да правя.

—-

Буквално. Не знам с какво да се занимавам. По-точно ценностите ми се поразбъркаха; вярвам, че вина има и този курс въпросен.

С компютри (администриране и/или програмиране), естествено с Линукс само – ами хубаво, но като че ли не мога да си намеря сериозно място в бранша. Дори и като работно място го разбирайте; в сегашната ми работа е горе-долу ОК, но пък нямам развитие.

С друго – с философия? Ами – още се съвземам след “скъсването” :(

С музика? Че то и аз вече не помня от колко време не съм хващал по-сериозно китара…

—-

Трудни дни.

А и тая поща… Ще взема още отсега да престана да я чета ;)

—-

А, и още нещо – съкратих листите си в icq и yahoo до общия брой около 10 човека. И няма да добавям нови хора. Ако някой иска да си говори с мен, но му нямам контакта, да не пробва през тях!

Така де, крайно време беше да тегля чертата – който иска да си говори с мен, да ползва jabber! Препоръчвам клиента Psi.

Leave a Reply

Your email address will not be published.