Коментарна наглост

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

—-

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

—-

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

7 thoughts on “Коментарна наглост

  1. turin Post author

    На единия или двамата, дето продължават да се държат неадекватно в сайта ми — идете другаде, тук няма да ви огрее. Има достатъчно блогове, където спам в коментарите се допуска, даже се толерира. Идете там и си пускайте глупостите, тук просто нямате шанс. Когато ми писне да се занимавам с детинщини, просто ще блокирам достъпа от въпросния адрес. Засега се забавлявам, но кой знае…

  2. Nedko

    Тролчета бол, няма отървия от тях — плъзнали са по целия Нет и акат ли акат. За съжаление това означава, че акащата част от българите са един значителен процент.

  3. oggin

    Властта наистина трябва да се уважава. Но не винаги и съвсем не на всяка цена. Всъщност ТРЯБВА да се уважава властта, която уважава нас самите. Независимо дали става дума за държавата, администрацията, полицията или властта — те трябва да се научат първо да уважават нас, за да получат същото. Най-малкото защото те са там благодарение на нас. И ако не получим необходимото ни уважение, следващия път няма да са те. А уважението… хм уважението или е взаимно, или го няма.

    Между другото това за уважението важи с пълна сила и за блогърите и за читателите им :-)

  4. velin

    ясене, странна работа. ти вместо да си щастлив как с една дума махнаха и те определиха какъв си се цупиш :) ми те ората по света по доктори одят та да им помогнат психиатрите, пък тук видиш ли, for free…

    :P

  5. turin Post author

    Velin, хаха, вярно — полезничко си е :) Много добре зная, че такива диагнози и после и леченията им хич не са евтини. То аз се издразних заради някакъв наплив от неприятни коментари напоследък. Всъщност горният си е в голямя степен ок. Други не бих цитирал, а пък и… дано ги няма ;)

    Иначе сте прави, че си има тролове навсякъде и че уважението е взаимно. На мен ми е интересно друго — как така толкова време, откакто блогвам, коментарите винаги са били ок. Имало е и силно критични, но не и простотии. Има две обяснения за това — или след нашумяването на блоговете имаме нещо като блогерски “безкраен септември” и наплив от “просто коментиращи” или пък фактът, че коментарите ми вече се модерират отприщва нещо. Друго си е, като знаеш, че каквото и да напишеш, хората ще го видят веднага — някакъв коректив си е.

    Ако е първото, мисля че “вина” имат общите публични агрегатори, може би най-вече няколко от най-популярните. Макар да поддържам първия появил се, все пак май като хвърлям поглед на логовете и честотата на писане на коментари след влизане от сайтовете, първенство си държи “Блогосфера” на Дневник. Понякога ми иде да се махна от агрегатори, но пък после ми минава ;)

  6. turin Post author

    Хихи, сега загрях — да съм от “ТЯХ” :) Яко психария… дали ТЕ разбират какво си пишем? :)

  7. Pocu

    Яска, човешката злоба край няма. Горкият човек, който ти е написал това. Само глупак може да очаква отплата за добротата си. Наградата (моралната) за извършеното добро или се получава в момента на извършването и осъзнаването, че си добър човек, или изобщо човекът не е извършил добро и въобще не разбирам за каква успокоена съвест става въпрос. Кои са тези ТЕ, кой е от ТЯХ — извънземни, призраци в мрака? Че и условия ти поставя ;-) IF–>GOTO Хихи, кукличка :-)

Leave a Reply

Your email address will not be published.