Наблюдения 02

Наблюдение първо (блогове-млогове…)

Бложенето стана мода, или казано по модерному — стана “фешън”. Някои с леко пренебрежение отбелязват как до съвсем скоро блогове имаха (имахме) предимно работещите в ИТ, които тъй или иначе по по-естествен начин заживяват в Интернет. И още по-точно — изкушените от темата за софтуерната свобода. Което за мен беше прекрасна среда и днес, във фешън-гмежта взема сериозно да ми липсва.

Какво е лошото на модата? Ами честно казано нищо, стига да не става самоцел. И понеже дълго време с удоволствие следях все по-нарастващ брой блогове, започнах да усещам неудобство в тая среда. Ако някой каже нещо, то се преповтаря пет пъти, четири от които без никаква обратна връзка към първата статия, сякаш всеки е сам за себе си перфектната “медия” и не изпуска ресурс наникъде. Има блестящи изключения, разбира се, има хора, които със самото си бложене работят за цялостта на смисъла в мрежата.

И тук идва проблемът — тези ценни места мога да си ги следя и да си ги чета с кеф и спокойствие и с чаша кафе в ръка и сам. Или с пряко отваряне на сайта, или през настолния ми четец на емисии, или през препратки, намерени в други подобни им по качество блогове. За какво ми е общ уеб-агрегатор тогава? Ами правилно, не ми трябва. То е все едно да се видя с приятели за да обсъдим нещо интересно и да идем насред голям магазин преди нова година. Или пък в кръчма по време на световното, застанали точно под телевизора.

Освен че не си чуваш приказката, или направо събеседниците отказват за се настроят за разговор в тоя шум, или всеки идва отнякъде непознат и незапознат с общите теми и вълнения и почва да си дава мнението. И в двата случая — кофти тръпка и се прецаква ищахът. Е няма начин — не, мерси.

Приближение първо (осмисляне на публичността)

Имам своя си нужда от преосмисляне на бележника ми, от преоткриване на чистия кеф от списването му. Минаха четири години и може би е нормално да не ме влече вече еуфорията на “айде да се съберем”, “айде да си коментираме колкото може повече”, “айде да се линкваме за щяло и нещяло”, “ама ти за оная кампания писа ли”, “айде да сме по-нагоре в класациите”. Като си помисля, май мен и преди никога не ме е тресла тая треска.

Едно от първите неща, които съм започнал да правя, е да събирам и определям по-ясно идентичността си в уеб. Вече ако тръгвам да оставям коментари някъде, то е само през OpenID. (N.B.: да си включа и коментарите тук към openid-поддръжката) Сайтът ми работи като OpenID-адрес за моята идентичност, още преди месеци включих делегиране на yasen.lindeas.com към доставчика ми на OpenID. Доставчик, на който имам доверие за личните си данни, който е доказал се и се развива постоянно — http://yasen.myopenid.com е профилът ми. Единственият друг OP (OpenID Provider), който ползвам, е http://claimid.com/yasen и то не за друго, а защото дава по-добра видимост на профила в уеб. Използвам claimid.com за уеб-профил и myopenid.com за автентикация.

Така поне хората, които мнението ми ги интересува, ще знаят, че наистина съм го дал аз.

Второто нещо е да се отдръпна настрани от общите уеб-агрегатори. “Общи” разбирани едновременно като публични и като такива без ясна и конкретна насоченост. Няма да казвам имена на сайтове, но много шум влиза оттам, ама много. А аз на шум не мога да пиша, не мога и да снимам напоследък. Който наистина иска да следи сайта ми, искрено вярвам, че ще продължи да го прави и след това — има много начини. Или през специализирани агрегатори, или през емисиите ми (те си работят нонстоп, запишете се сами при вас, настолно), или пък с директно зареждане на сайта ми.

Това е стъпка, за която на няколко хора в лични разговори съм казвал вече и в тия ни разговори сме стигали съгласие с “мда” онлайн или замислено утвърдително кимане с глава наживо. Светът не свършва с “фешъна”, а пък е по-добре да влизаме с удоволствие в сайта ми — и аз, и читателите.

Наблюдение второ (фото-криза…)

Напоследък не мога да снимам, казвал съм го на фото-аматьорите, с които дружа — и онлайн, и при срещите ни наживо с някои от тях (много редки срещи напоследък, но и това ще оправим). Донякъде нарочно, донякъде и поради липса на пари в края на миналата година не съм си купувал нищо ново за SLR-системата. Държа си обективите, които имам от доста време. SMC Pentax-M 50/1.7, Super-Multi-Coated Takumar 105/2.8, Super-Takumar 135/3.5, Pentacon auto MC 135/2.8, Pentacon auto 50/1.8, Osawa MC 75-150/3.8 и обектива от комплекта на Pentax *istDL, SMC DA 18-55/3.5-5.6. И отделно филмов пълнокадров Canon EOS 3000 с китов обектив EF 38-76/4.5-5.6.

Непретенциозна система отвсякъде, но допреди половин година ми вършеше страхотна работа, ентусиазираше ме да разработвам фото-идеите си. И днес с ръка на сърцето бих препоръчал на всеки започващ с това хоби да си вземе възможно най-евтиното и да снима. Например един *istDL втора ръка вече струва смешните 300-400 лева, пък аз съм го купувал за хиляда, и то пак от човек. А Pentax *istDL е страхотен апарат, наистина страхотен! Има много неща, на практика всичките достатъчни неща за любителско снимане. С peterst си говорихме, че дори има функции, които са заключени във фирмуера, просто защото няма достатъчно копчета на тялото за управлението им. Той например наскоро си настрои сам фокус-системата на неговия *istDL — през настройки в менюто при включен режим debug на фирмуера. Абе Пентакс са супер, коригиране на бекфокус при Канон или Никон сигурно няма да мине без сервизен стенд в лицензиран сервиз и съответно една кофа пари…

Но ми липсва желанието да снимам. Идеи имам, даже се тормозя от прекалено много идеи и прекалено много “канене”. Трябва ми фото-“reset”. Сигурен съм, че е период и ще го преодолея. Предполагам, че е нормално и е някакъв етап от доброто ми, “здраво” развитие като фотограф.

Иначе продължавам да обичам да седна на спокойствие пред екрана и да разглеждам снимки на други хора. Най-вече на хора, които познавам наживо или онлайн — нещо не ме влече да ровя из големите фото-общности. Дори и в 23hq.com влизам в моя си профил и разглеждам новите снимки на хората, които вече съм добавил в списъка си. И да, разбира се — прелистването на папката “photo” в настолния ми четец е удоволствие, към което пристъпям с жар и нетърпение всеки ден. ;)

Приближение второ (моите снимки в уеб)

Ищахът за снимане сигурно ще си дойде от само себе си, когато разреша нещата, които са наоколо и които му пречат. Първо започнах да интегрирам фото-идентичността си в уеб по подобие на блог-идентичността, за която говорих. Отписах се от всички сайтове, които или не ми допадат съвсем, или пък изобщо не ползвам. Останаха само 23hq, където периодично влизам да дооправям и развивам превода на български и UrbanStyle.org, който пък администрирам.

Махнах се отдавна и от всякаквите родни фотографски спам-форуми, то и без това там не само форумната част, а и средното качество на снимките май западна. Оставам си за “вратичка” форума Bokeh club, който ми е близък и тематично. Но дори и там ако някой ми убива ентусиазма, просто няма да обръщам внимание — за мен точно ентусиазмът е важен.

UrbanStyle ще е един от двигателите за новия ми фото-интерес. Другият двигател ще е личният ми фотоблог. И двата от доста време се каня да реорганизирам. ЪрбънСтайл има много изчакващи идейки, доста от тях дадени от хората от общността там (за което съм им много благодарен и страшно им се кефя). Ще има много нови неща, на практика ще е изцяло нов сайт, като се запази досегашното съдържание и общност. Да, хората в ЪрбънСтайл не са просто “потребители”, защото участват със свой си ентусиазъм, напоследък практически те движат сайта и са точно уеб-общност. Макар и в малки за Интернет размери.

Фотоблогът ми е това, което преди повече от половин година взе много да ми отеснява и донякъде беше причина за фото-спънките ми. Drupal е хубава система, когато става дума да се направи бързо и качествено наистина мащабируем и голям сайт. И аз я познавам достатъчно добре и в подробности. Но за личен проект, дори и за такъв с толкова много и различни раздели като Arcane Lore си е малко излишно претоварване.

Отдавна смятам да пренапиша сайта си, lindeas.com, urbanstyle.org и изобщо всичките си проекти, но все се чудех на какво да започна. Хем да не се забия в девета глуха, хем пък и да не е нещо ограничаващо и да ми отеснее. А пък и все нямах време. След разговор по джабър със zbrox ми се загнезди идеята за Django. Бях започнал малко неща с Pylons и Rails, но като се замисля… мнението на Рос ми стига. А и по-важното е да започна сериозно и фреймуърк-ът да е удобен, всичко друго ще си дойде само.

Та основното ми приближение към проблема ми със снимането в близките седмици и месеци ще е реорганизиране на кода и на дизайна на фотоблога ми. За да ми е по-примамливо да качвам нови снимки, а нови снимки искам да качвам, много искам и искам да качвам по много. ;) След това ще дойде наистина запретването на ръкавите около строежа на новия UrbanStyle.

Когато се постопли малко времето (че сега за един месец вече втори път боледувам), ще направя и втора атака на фото-ентусиазма ми. При всяка удобна възможност — стрийт с фото-тайфата в София. На малки групи, максимум трима или четирима човека — които когато успеем. С повече хора акцентът на вниманието пада върху самата тайфа, а не върху търсенето на кадри. А кадри в стрийта има много, страшно много. Ако има нещо, което да ме вдъхновява истински, това е street- и candid-фотографията. Не “репортажната”, не — репортерите са тия изроди, заради които хората по улиците ни гледат с неодобрение и притеснение нас, стрийтващите фото-любители.

Пък ще видим какво ще излезе. Ако се позакрепя финансово с новата ми отдалечена работа, може да се пресегна за един FA 50/1.4 — ще ми пасне ама много таман на моя стил снимане и ще ми е допълнителен стимул.

9 thoughts on “Наблюдения 02

  1. Васил Колев

    Нали не те притеснява, че си в swamp.ludost? :) То си е основно за мен (въпреки че и разни други хора го четат), даже и не се индексира от разни търсачки (щото смисъла е никакъв, само шум би създавало).

    Колкото до модата — ще умре по някое време, съмнява ме да изтрае повече от 2-3 години. Дотогава може да се мине на видеоблогове, за които ние сме твърде грозни :)))

  2. turin Post author

    А, не — swamp е ок, пък и той не е точно “общ” в тоя смисъл, ти там вкарваш много лични неща, като блогове, които ти си харесал, потоците от twitter-а ти и т.н., пък и LWN примерно. Та там кефи, а и добре че не се индексира, че то уеб-ът стана само индекси вече, навсякъде търсачки и класации, вместо повече съдържание.

    За модата — поживем, увидем. А видеоблогове чак, брр, прав си. То аудиоблоговете нещо не ме влекат като идея, та камо ли да се изтъпанча да говоря умнотии. Въпреки че, кой знай след 2-3 години на какъв акъл ще сме, де ;) Бе важното е кефът да не спира, всичко друго все се преживява някак ;)

  3. razmisli

    Йей, и аз имам Pentax *istD и много си го обичам!

    А имаш ли акаунт във flickr? Много помага за вдъхновението!

  4. turin Post author

    Точно от два-три дни нямам акаунт във Flickr, Ели… Изтрих го, заедно с доста други, които не ползвам. И преди не качвах, а сега, особено с възможността Майксорофт да купят Яху, нещо не ме привлича сайтът, ама хич. Зная, че е може би една от най-големите фото-общности, но пък е прекалено вътрешно фрагментирана. От този тип сайтове повече ми допадат 23hq и Zooomr. Фликър, особено с проблемите с цензурата в тях миналата година отблъснаха доста хора.

    Иначе е готин сайт, просто аз май предпочитам да си уредя местенцето тук и да си качвам при мен. Като вълкът, абе онзи дето с дебелия врат ;)

    А апаратът ми е *istDL, то е модел след твоя *istD. Малко по-мъничък е, има си някои разлики, за които фото-пуристите техничари спорят кое е по-добро — дали по-профи моделът (истД) или по-съвременният модел (истДЛ). Ама за нас значение няма, важното е че са готини апарати.

  5. razmisli

    Колко жалко, че не сме се засякли във Фликър. Наистина има вероятност от майкрософтска окупация, но по-добре да се изчака и после да се напусне в масов протест :) Наистина е фрагментирано като преживяване, но пък ако намериш добра и интересуваща се общност, стимулите за креативност са много. Щях да ти препоръчам Утата, моята любима мислеща група. Но ще погледна другите сайтове, които споменаваш.

  6. Гери

    Независимо колко е тъмен някой завой в лабиринта, светлината винаги те намира. И е естествено и много полезно понякога да правиш “фото-reset”, особено като виждам как се вихрят толкова хубави идеи в главата ти! Много се радвам, че мислиш сериозно за обновяване на urbanstyle. Обичам го това място, винаги ми вдъхновява да експериментирам и изисква едно специално внимание, всеки път като реша да качвам снимки там. Успех с осъществяването на добрите ти идеи и за твоя сайт, и за urbanstyle. И каквото мога да помогна, с хрумнали идеи, мнения или друго, винаги съм насреща.

    А за пентаксите, хммммм… наистина май започнах доста да ги харесвам! :-)
    Предстои ми купуване на нов апарат и имам няколко месеца (ако съм по-търпелива ;) да обмисля, но Пентакс задължително ми е сред избраните.

    И оздравявай, че фото-тайфите те чакат (няколко от по трима-четирима ;))!

  7. razmisli

    Извинявай, че пак пиша тук и то полу-лично съобщение (надявам се да го филтрираш в такъв случай). Очертава ми се да си купя нов Pentax :) И исках да те питам, понеже виждам, че си вещ в пазара на електроника в България, какъв е най-добрия начин да продам стария? Освен фотоапарата към него има и четири карти (SanDisk) вариращи от 500 MB до 4 GB, батерии със съответните им зареждащи устройства и може би други допълнения.

  8. turin Post author

    Няма филтри за това, даже мерси че си го пуснала — тя темата в коментарите си я направихме доста фотографска ;)

    За пазара на електроника — не се смятам изобщо за “вещ” чак, по-скоро имам някои странични наблюдения, и то най-вече върху пазара на фото-техника, в частност електронна такава. Според мен за момента най-удачното място за фото-пазаруване втора ръка онлайн е разделът “базар” на форума на “ФотоФорум”. Трудно ми е чак да го препоръчам, защото е ужасен сайт, с много спамерски настроена основна група потребители. Но какъвто и да е, това е сайтът с критична маса потребители и там може да успееш да намериш купувач бързо.

    Лошото е, че *istD е старичък модел, макар твоят да е доста апетитен комплект. Освен това в “базара” от известно време (както разбирам от други хора) има много нисък интерес към продукти на Пентакс. Например стоял един чисто нов 16-45/4 на цена под 800лв. (при цена в магазина над хилядарка), без никой да се поинтересува. А 16-45 е много добро варио, особено на такава цена. Казвам това, за да не се разочароваш, ако няма много интерес или пък ако някой опита много да свали цената там.

    Сещам се и за фото-магазини в София, които изкупуват техника втора ръка, но една лампичка ми замига някъде зад очилата, че ти си “в страна, различна от родната” и може би това ти е странично…

    Вариант е да опиташ в eBay — но за там може би е по-добре да каже някой като Велян (velqn.com), той има вече опит там и е фен, а аз не съм ползвал.

    Винаги най-доброто е да опиташ през блога си. Една суха обява ще се рита с останалите ти статии стилово, но може да я усрасиш с разкази, свързани с апарата, със снимки с него — да му съживиш една негова история и да го направиш уникален. Кой не би купил нещо уникално? ;)

    Може би някаква комбинация от тези горните ще свърши работа.

    А, и поздрави за новия Pentax! Радвам се и стискам палци да “се очертае” всичко както трябва!

  9. razmisli

    Хубава идея за историйка в блога ми :) Въобще всички идеи са хубави. Мерси ти! Исках да го продам в България, за да може да си го взема за пътуването, да си направя снимките и после да го оставя на заминаване на някой мераклия ама много ценител на Pentax. Някой, който ги обича, защото те са качествените деца, “които винаги печелят училищните science fair, а не наблягат толкова на рекламата”. Но си прав, че който наистина е разбирач той вече си има или иска нов такъв, а другите търсят друго.

Leave a Reply

Your email address will not be published.