Наистина не разбирам защо всяка зима се почва с редовната масова истерия по изриването на снега. Вечното “оправдание” е, че снегът “пречел на хората”. Глупости – не пречи изобщо на хората, даже напротив, пречи им риенето. Снегът пречи на проклетиите автомобили. И съответно единствените, които проклинат целиот свет сека заран, са именно шофьорите, защото не могат както всеки друг път да се разтекат в затопленото купе и да тръгнат да гонят пешеходци из града. Не могат, защото трябва 5-6 минутки поне да постоят на студеното, че и да им измръзнат ръцете от чегъртането на стъкла и огледала.
На хората иначе изобщо не им пречи снегът. Даже напротив, всеки се радва, като започне да вали на парцали и вземе да трупа, да трупа… Всеки се сеща, че като малък е давал мило и драго да излезе по-бързо навън, в снега и да се пързаля, да прави снежни човеци, да се бие с топки. Да се въргаля в снега и да подгизне цял, но да не му е неприятно това, да не му “пречи”. Да се събира с децата от квартала и да се радва на компанията им и на игрите с тях или пък да е пренебрегнат и да играе сам. Няма значение как, кога, защо и с кого, важното е, че на децата снегът изобщо, ама изобщо не им пречи. И какво става – като поотраснем малко и изведнъж започва да става много важно пред входа винаги да е изринато, улиците винаги да са застлани с някаква гадна сол ли е, луга ли е, не знам. Като ринем снега, да го хвърляме на улицата, където колите с мръсните си гуми да го мачкат, докато стане на отвратителна кална каша. Но това не е важно, важното е, че сме се отървали от снега. И защо?
Някои казват, че снегът трябвало да се чисти, защото тротоарите се заледявали, ако не се почисти. И това не е вярно – не сте ли забелязали, че ако вали често (а то през зимата у нас все още си вали доста често), заледява се именно там, където предния ден е било почистено? А там, където има преспи, няма опасност никой да се подхлъзне и пребие. Някои гениални магазинери дори се изхитрят и разливат топла вода на тротоара пред магазинчетата си. Не много, за да не се заледи веднага, а малко, колкото да се размекне утъпканият сняг. И после леко-леко го избутват към улицата. И какво става, като стегне студът нощем? Дали изобщо си спомнят от училище на кое явление се основава температурната скала на Целзий? За справка – Андерс Целзий, шведски астроном. Чисто и просто като се събудим на следващата сутрин и излезем навън, си имаме добре почистени тротоари и добре уредени състезания по бобслей.
Истинският проблем със снега ли? Ами най-доброто оправдание на изриването на снега е, че като ходи човек в неутъпкан сняг, си мокри доста крачолите и малко си разваля гланца на обувките. И заради това мокрене на краката си навличаме всички неприятности с риенето, пръскането с пясъци и други гадости, заледяването на тротоарите, изобщо куп ненужни тревоги.
Ненужни, защото винаги има по-лесно решение. Може например да се въведе в културата ни практика хората зимно време да си слагат някакви модерни галоши, които да пазят обувките и дрехите им от снега. Така са правели някъде до средата на миналия век – тогава са ги използвали, за да пазят обувките си от калта по улиците. Да, тогава е имало кал по улиците… Моля, днес вече няма? Е, може… За снега иде реч, не за калта – има всякакви непромокаеми материи днес, не е проблем да се направят такива защитни галоши, че дори може да пазят и обувката и отдолу да са с покритие, което да помага за стабилността при евентуално подхлъзване. Може да се махат лесно и като отиваме на гости, да ги събуваме пред вратата и да влизаме с измитите вкъщи обувки. А сега домакините трябва да избират между това да се изцапа къщата и това да оставят много от гостите да мръзнат, защото никой няма достатъчно чехли, когато дойде тайфата на купон.
Но не, понеже основната причина да рием като кокошки навсякъде, са автомобилите, които наистина не могат да се движат в глад с непочистени улици, понеже тъй или иначе си ринем улиците, явно “по инерция” всички решават, че трябва да се рие и пред блоковете. Като кокошки.
Улиците – ок, за колите си трябва това; да оставим шофьорите на мира, че нервни не ни трябват, страшни стават. ;) Но тротоарите и алеите пред блоковете защо “чистим”? После някой казва “ах, каква снежна приказка”… “Приказка” ли? Нищо приказно не виждам в кишата, лугата и другата там подобна кал. Сещам се за разказите на майка ми за Цюрих навремето – като валяло, гумите на колите се “намокряли”. Тук като вали, асоциацията ми е единствено с кал или мръсна киша.
Сняг има рано сутрин, след цяла нощ валеж. Тогава е “приказка”. Към обед вече си е кал и простотия по нашенски.